Решение № 49 от 17.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Варна, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000606 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве АД -гр.София, чрез ю.к.С., срещу решение №192/27.09.2024г., постановено по гр.д.№311/2023г. по описа на ОСШумен в частта, в която въззивното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца С. Р. С. сумата от 15 000 лв., съставляващи разликата над 40 000 лв. /заплатени в хода на производството, след постановяване на първоинстанционното решение/ до присъдените общо 55 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания вследствие получени травматични увреждания от ПТП, настъпило на 03.08.2022 г., причинено по вина на К И Г като водач на л.а.„Ауди“, модел „А1 Спортбан“, рег.№Х, въз основа на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по полица №BG/30/121002559759, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от уведомяване на застрахователя на 23.09.2022г. до депозиране на исковата молба на 11.07.2023г. както и законната лихва върху застрахователното обезщетение от датата на исковата молба - 11.07.2023г. до окончателното погасяване на вземането. Въззивникът намира първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно и необосновано като постановено при допуснати нарушения на материалния закон.

На първо място въззивникът счита, че първоинстанционният съд е допуснал неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД, а присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размера от 55 000 лв. е прекомерно завишено с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна практика. Счита, че съдът не е отчел приноса на пострадалия, изразяващ се в неподходящо оборудване на мотоциклетиста и невалидно ГТП към датата на ПТП в нарушение на ЗДвП, без да конкретизира нарушение на кои законови норми е допуснал същият. Счита, че присъденото обезщетение не съответства на обема, 1 интензитета и продължителността на търпените вреди и следва да бъде намалено, при отчитане съществуващите в страната обществено - икономически отношения. В този смисъл сочи, че обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 40 000 лв. би съответствало на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, при редуциране на дължимото обезщетение с коефициент за принос. Представя и моли по делото да бъде прието като доказателство платежно нареждане за заплатено застрахователно обезщетение в необжалвания размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва (10 544,64 лв. дължима за периода от 23.09.2022г. до 18.10.2024г.), присъдените имуществени вреди от 804,40 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 23.09.2022г. до 18.10.2024г., или сумата от 212,05 лв., всичко в размер на 51 561,09 лв. (л.8 от делото). Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в осъдителната част за разликата над 40 000 лв. до присъдените 55 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от С. Р. С., чрез адв.К. и адв.С., с който се изразява становище за допустимост на въззивната жалба, но неоснователност и необоснованост на същата. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, съотв. да потвърди обжалваното решение в съответната обжалвана част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата си на изложените основания съгласно молба вх.№669/31.01.2024г.; не въвежда нови твърдения и възражения; не ангажира доказателствени искания; претендира разноски.

Насрещната страна, представлявана от адв.С., оспорва възивната жалба; не прави други доказателствени искания; не оспорва доклада по въззивния спор; претендира разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на С. Р. С. чрез адв.М.К. за осъждане на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД да заплати на ищеца обезщетение за търпените имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 85 840 лева, ведно със законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 23.08.2022г. до окончателното изплащане както и законна лихва върху общия размер на задължението, считано от 14.10.22г. /дата на постановен отказ от изплащане на обезщетение/ до окончателното изпълнение. Ищецът въвежда твърдения за претърпяно ПТП на 03.08.2022г., около 12.00 часа в гр.Шумен, бул.Велики Преслав, кв.Дивдядово, до бензиностанция Ал+Ко, предизвикано от водача на л.а.Ауди Спортбан с рег. №Х - К Г, която не спазила дистанцията от преждедвижещият се мотоциклет на ищеца Сузуки, модел ГСХ Р750 с рег.№ХХ ХХХХ Х, в резултат на което водачът му /ищеца/ се оказал затиснат между движещия се пред него л.а.Волво и този, управляван от деликвента Кр.Г. Твърди, че в резултат от ПТП ищецът получил контузия на гръдния кош и контузия на лява подбедрица: съчетана травма гръбначен стълб и крайници. Твърди се образувано по случая ДП 822/2022г. на РУ-гр.Шумен за престъпление по чл.343, б.б, предложение второ от НК и постановено АДНД №20233630201387 по описа на ШРС, приключило със споразумение. Твърди, че продължава да търпи болки и страдания, свързани с получените увреждания, вкл. нарушение на съня, депресия, тревожност, безпокойство, световъртеж, задух. Твърди, че поради уврежданията се е превърнал в непълноценен член на обществото.

Продължава да изпитва болки в долните крайници и снагата, което налага и прием на медикаменти. Твърди, че е налице промяна в социален и икономически аспект на живота му.

Твърди наличие на валидна застраховка на ГО на водача К Г с ответното дружество по полица №BG/30/121002559759, действаща по време на ПТП, спрямо застрахователят на която подал претенция на 18.05.2023г. Твърди, че ответното дружество е отказало да му 2 определи обезщетение за понесените вреди. С допълнителна уточняваща молба ищецът посочва, че претендира 85 000 лева неимуществени вреди и 840 лева имуществени вреди от ПТП. Въвежда твърдения, че претендираните 840 лева представляват разходи, извършени от ищеца във връзка с необходимите изследвания и лечение.

С отговор на исковата молба застрахователят ЗАДД ДаллБогг: Живот и здраве АД оспорва основателността на исковете. Застрахователят оспорва механизма на произшествието, настъпило единствено по вина на водача К Г. Въвежда възражение за принос на пострадалия за настъпване на ПТП на 03.08.22г., поради нарушение на чл.20 от ЗДвП – движение с несъобразена скорост, без включени светлини, с неизправна спирачна система и неизправни стопове. Водачът на мотоциклета не е имал и валиден технически преглед в нарушение на чл.147 ЗДвП. По този начин пострадалият е поставил в невъзможност водачът на л.а.Ауди да възприеме намаляване на скоростта му и е предизвикал ПТП. Застрахователят твърди, че това поведение на ищеца е предизвикало изцяло произшествието, а евентуално, че се явява основание за отчитането му като принос за същото. Отделно въвежда като основание за съпричиняване на травмите управлението на мотоциклета без защитна каска и облекло, в нарушение на чл.137 ЗДвП. Застрахователят оспорва понесените от ищеца страдания и увреждания, вкл. тези за 10, 11 и 12 гръден прешлен с белези за интранспонгиозно херниране на прилежащите дискове, контузия на лява подбедрица и глезен, кръвонасядане в ляво коляно, фрактура на големия пищял на лява подбедрица и др. Оспорват се понесените психически и емоционални вреди от травмата, настъпването на сериозна промяна в начина на живот. Твърди, че ищецът е преодолял неблагоприятните последици от травмите. Застрахователят оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно съгласно чл.52 ЗЗД. Оспорва се акцесорния иск за лихви върху претендираните обезщетения.

Въззивният съд, въз основа на твърденията и доводите на страните, направените с жалбата оплаквания, събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. С въззивната жалба е въведен като предмет на въззивно обжалване решението на първата инстанция в неговата цялост.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото определение №765/18.12.2024г.

Предмет на въззивното производство е единствено присъдената от първата инстанция разлика над уважения размер от 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди до общо присъдените 55 000 лева, ведно с лихвите върху главницата, т.е. обжалваем интерес от 15 000 лева. В останалата част /до размера от 40 000 лева неимуществени вреди, имуществените вреди и съответните мораторни и законни лихви/ решението на първата инстанция е влязло в законна сила поради необжалването му. Във въззивното производство застрахователят представя доказателства за изплатени на пострадалото лице суми, както следва: 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди; 10 544.64 лева – лихви за забавено плащане върху неимуществените вреди за периода от 23.09.22г. до 18.10.2024г.

/датата на извършеното плащане/; 804.40 лева имуществени вреди и 212.05 лева – лихви върху обезщетенията за периода от 23.09.22г. до датата на плащане 18.10.24г.

С оглед процесуалното поведение на ответника и частичното обжалване на първоинстанционното решение въззивният състав намира, че е обвързан от обективните предели първоинстанционното решение в необжалваната част – относно наличието на 3 материалните предпоставки на деликта, валидното застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на деликвента – водач водач на л.а.Ауди Спортбан, съотв. основанията за ангажиране отговорността на застрахователя по полицата за процесното ПТП и претърпени от ищеца вреди – имуществени и неимуществени, подлежащи на обезщетяване посредством иска с правно основание чл.432 КЗ, явяващи се предмет на застраховането. По отношение на вината и механизма на произшествието съдът е обвързан на основание чл.300 ГПК и от сключеното по АНД №1387/2023г. на РС -Шумен, VIII състав от 04.07.2023г., с което е прието, че произшествието на 03.08.22г. е настъпило при независимо извършителство на две лица /вж. протоколи в наказателното производство за постигнати споразумения и прекратяване на производствата на л.126 – 134/, едното от които е именно К Г като водач на л.а. Ауди. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 5/5.04.2006 г. по т.д.№ 5/2005г., ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане.

Единствените оплаквания на въззивника касаят неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди в посока завишаване с 15 000 лева спрямо изплатеното от застрахователя. Съобразно оплакванията в жалбата, въззивният състав е сезиран с преценка приложението на материалната разпоредба на чл.52 ЗЗД както и преценката за наличието на принос на пострадалия за ПТП, съотв. основание за редуциране размера на обезщетението. Тъй като въззивният съд е ограничен от направените с жалбата оплаквания, то при произнасянето си относно размера съдът следва да отчете посочените от самия въззивник основания за съпричиняване – неподходящо оборудване на мотоциклета /липса на предпазна каска/ и невалидно ГТП към датата на ПТП.