Решение № 166 от 12.08.2024, Районен съд - Сливница
- Съд
- Районен съд - Сливница
- Дело
- Гражданско дело 210/2024
- Вид
- Решение № 166
- Подписан
- 12.08.2024
- В сила
- 23.06.2025
- Състав
- Николай Светлинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 47 - 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 19, ал. 2, т. 3 · Закон за пътищата
- чл. 3, ал. 2 · Закон за пътищата
- чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 166 гр. Сливница, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20241890100210 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД /Булстрад/, с която против Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД за сумата от 699,27 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до погасяването, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди на полуремарке марка „KOGEL“ модел „CH24“ с рег. № ЕВ1111ЕВ от ПТП, настъпило на 14.12.2022 г., причинено от попадане в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно;
Ищецът – Булстрад твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътя до ГКПП-Калотина, в причинна връзка, с което са причинени щети на застрахованото полуремарке марка „KOGEL“ модел „CH24“ с рег. № ЕВ1111ЕВ, на стойност 699,27 лева. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът АПИ като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Претендира разноски.
На ответника АПИ е изпратен препис от исковата молба и в срока по чл.
131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП и размера на вредите. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Прави възражение за съпричиняване от 1 страна на водача на застрахования автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникването на регресното вземане следва да се установят следните предпоставки: 1. да е налице сключен договор за имуществено застраховане; 2. в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило застрахователно събитие; 3. в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
От показанията на свидетеля П. се установява, че на пътя до ГКППКалотина се е състояло ПТП, при което товарен автомобил с полуремарке марка „KOGEL“ модел „CH24“ с рег. № ЕВ1111ЕВ, управляван от свидетеля е попаднал в необезопасен и необозначен остър метален предмет на пътното платно. От показанията се установява, че по пътя е имало сняг и гумата на ремаркето е преминала през метален предмет – арматурно желязо. Поради това неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност настъпването на ПТП. Според свидетеля П. в резултат от процесното ПТП е повредена гумата на ремаркето. Съдът кредитира показанията на свидетеля защото са последователни и точни, а и същият е бил пряк очевидец на събитията, за които свидетелства.
От заключението на вещото лице по автотехническата експертиза по делото се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е следният: при движение на товарния автомобил задна лява гума на третата ос на полуремаркето преминава през остър предмет на пътното платно, при което настъпва разкъсване на средната част на протектора и слоевете под него.
Гумата е повредена до невъзможност да бъде използвана. Вещото лице е посочило, че при попадане върху голям остър и твърд предмет гумата се разкъсва на мястото на съприкосновение с този предмет, поради голямото вътрешно налягане. Вещото лице е приело в заключението си, че получените повреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Действително, в съдебно заседание вещото лице е отбелязало, че арматурно желязо не би могло да увреди гумата по този начин, но според вещото лице това желязо не е остър предмет. В своите показания свидетеля изрично посочва, че гумата на ремаркето е преминала през дебел остър метален предмет, а определянето му като арматурно желязо е по-скоро уточняване на какво наподобява. По тези съображения съдът счита, че доказани се явяват настъпването на ПТП, причинените в резултат вреди и причинната връзка 2 между тях. Тяхното наличие се установява и от представените по делото описи на щета и уведомление за щета. Ето защо доводите на ответника за противното са неоснователни. По същите аргументи неоснователни се явяват и доводите на ответника, че по делото не е изяснено дали щетите са резултат от умишлени действия на водача на лекия автомобил, както и дали са резултат от превишена скорост. Вещото лице не е посочило нито едно от тези обстоятелства като възможна причина за настъпването на вредите. Според вещото лице размерът на тези щети, определен по средни пазарни цени за отстраняването им към момента на ПТП възлиза на 891,40 лева с ДДС.
Видно от представената застрахователна полица
№
4704220520000088/28.02.2022 г. към датата на процесното ПТП пострадалият автомобил е бил застрахован по имуществена застраховка при ищеца със срок на застрахователно покритие 10.03.2022 г. до 09.03.2023 г. Според посоченото в договора и видно от приложените общи условия на ищеца застраховката покрива всички щети, които са следствие от ПТП, без значение причината за ПТП, поради което процесното ПТП също представлява покрит застрахователен риск.
Видно от представеното преводно нареждане от 05.01.2023 г., на посочената дата застрахователят е заплатил на собственика на застрахователно обезщетение в размер на 699,27 лева.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП, реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначено и необезопасено препятсвие на пътното платно), носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер, който е по-малък от стойността на действителните вреди по отношение на застрахованото МПС. Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗП републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Пътят, на който е било реализирано процесното произшествие, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата /същият е включен в списъка на Републикански пътища като път I-8 Граница Сърбия- Калотина- Драгоман- ок.п.София- о.п. Ихтиман - Костенец Белово - Пазарджик - Пловдив - Поповица - о.п. Хасково ХарманлиЛюбимец-Свиленград - Капитан Андреево/. Съгласно чл. 19, ал. 1, т.
1 от ЗП АПИ управлява републиканските пътища, като според чл. 19, ал. 2, т.
3 от ЗП управлението на пътя включва и възлагането на дейностите, свързани 3 непосредствено с ремонта и поддържането му, което е и една от функциите на ответника съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП, включително да означи съответната неравност/препятствие с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 от ЗДвП. В конкретния случай, доколкото на пътното платно е установено наличието на препятствие, то лицата, на които е възложено от АПИ да извършат непосредствено дейностите по ремонт и поддръжка на пътя, очевидно не са изпълнили тези дейности. В резултат на това виновно бездействие, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, е причинено и процесното ПТП. Поради това на основание чл. 49 от ЗЗД възложителят на дейностите по ремонт и поддръжка на пътя – ответникът АПИ, следва да отговаря за вредите, причинени от бездействието на лицата, на които е възложил да извършат тези дейности.
Неоснователно е възражението на ответника АПИ за това, че водачът на автомобила не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, за да може да спре или да избегне препятствията на пътя, включително и това, в което е попаднал. По делото не са представени доказателства, от които да се установява това. По делото не се установи и следващото възражение на ответника, а именно, че водачът на лекия автомобил се е движел с несъобразена за пътната обстановка скорост.
По разноските
С оглед изхода на спора по предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца Булстрад следва да бъдат присъдени разноски в размер от 50 лева за държавна такса и 400 лева за депозит за вещо лице по САТЕ.
Ищецът е бил представляван от адвокат, като е представил доказателства за сторени разноски в размер на 400 лева. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ няма право на разноски по първоначалния иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище гр. София, пл. Македония 3 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, съдебен адрес гр. София, бул. Княз Дондуков № 22А, чрез адв. Р., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, сумата 699,27 лева, представляваща изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за вреди на полуремарке марка „KOGEL“ модел „CH24“ с рег. № ЕВ1111ЕВ от застрахователно събитие, настъпило 14.12.2022 г. на първокласен път I-8, в района на 20-ти км. в посока от ГКПП - Калотина към гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище гр. София, пл. Македония 3 да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 850 лева – 4 разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 5