Определение № 8284 от 22.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8284 гр. София, 22.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110149644 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Ищцата А. И. И. е предявила осъдителен иск срещу *********** с искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 5017.30лева, представляваща платена сума за извършени разходи за възстановяване функционалността и обезопасяването на общо дворно място - незастроена част от УПИ с идентификатор *************, с административен адрес:

************, съответстваща на припадащите се на ответника 19,56 % идеални части от поземления имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 05.09.2023г., до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че тя и ответникът (заедно с трети лица) са собственици на недвижими имоти в триетажна жилищна сграда с идентификатор *************.1, находяща се на адрес: *********, както ищцата притежавала 12.30 % идеални части от общите части, а ответникът - 19,56 % идеални части от поземления имот. Твърди, че сградата е построена преди повече от сто години, като с течение на времето дворната настилка в незастроената част от УПИ с идентификатор ************* ерозирали, оградата се разрушила, а входните дворни врати се изкривили и изгнили и поради това били негодни за ползване и създавали затруднения на живущите в сградата да имат нормален достъп да жилищата си. През месец ноември 2020 г. било взето решение от „по-голямата част от живеещите и притежаващи вещни права с УПИ“ да бъдат извършени СМР и доставки, чрез които да се изчистят натрупаните отпадъци и да се отпуши каналната шахта, да се промени наклона в двора и да се укрепи основата му със стоманобетон, да се демонтират и подменят износените и счупени бордюри, да се положи хидроизолация и асфалт, да се възстановят/изградят пешеходни пътеки за осигуряване безопасен и нормален достъп до входните врати на сградите, както и да се възстановят/изградят места за паркиране и зелени площи, да се изгради навес за оформяне на защитено от дъждове и 1 снеговалежи място, което да се използва за битовите нужди на живеещите, с което да се възстанови функционалността на двора. На ищцата било възложено да извършва действия във връзка с осигуряване на изпълнител и приемане на възложената работа по необходимите СМР, както и да събира суми от съответните съсобственици на дворното място. В изпълнение на решението през периода декември 2020 г. - август 2022 г. били извършени СМР и доставки за възстановяване функционалността на двора и неговото обезопасяване на обща стойност от 25650,82 лева, като въпреки проведените многократни разговори с управителя на ответното дружеството, същият не изпълнил задължението си да заплати сумата от 5017.30лева, съответстваща на припадащата се на ответника 19,56 % идеални части от УПИ с идентификатор ************* сума от общия разход за ремонт по Договор за изпълнение на СМР от 16.12.2020 г., сключен с ***********, и Протокол за действително изпълнени СМР от 04.03.2021, поради което претендира платената сума за извършени разходи за възстановяване функционалността и обезопасяването на общо дворно място. Претендира разноски.

Представя под опис 20 бр. писмени доказателствени средства, прави се искане за допускане на съдебно – техническа експертиза, за допускане разпит на петима свидетели при довеждане и за издаване на съдебно удостоверение.

В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковата претенция по основание и размер. Поддържа, че не е налице основание за заплащане на претендираните разходи, тъй като част от претендираните подобрения не са били необходими и полезни – направа на навес, подмяна на съществуваща ограда, гаражна врата, малка врата и боядисване, така и част от разходите за СМР не са извършени и съответно заплатени от ищцата – за преработката на дворното пространство – пътеки, паркинг, бордюр. През 2021 г. управителят на ответното дружество бил уведомен от ищцата, че има намерение да извърши ремонт в двора и последната отправила искане ответникът да заплати парична сума в размер на 9500-10000лева, за която управителят на ответното дружество поискал количествена и стойностна сметка за претендираната сума, след което по отношение на него било извършено вербално и физическо насилие от Роман Романов, който бил бивш съпруг на ищцата, и в присъствието на ищцата. От месец ноември 2021 г. и понастоящем управителят на ответника бил лишен от достъп до притежаваните от последния и от дружеството общо два имота в сградата, като описва, че имал право и претендирал обезщетение за ползата, от която е лишен, което ще предяви в отделен иск и в случай, че не постигнат разумно споразумение и достъп до имотите, като с получаване на отговора отправя покана и за лихвите върху сумите на обезщетението. Възразява по направените от ищцата доказателствени искания. Прави искане за събиране на гласни доказателствени средства. Описва, че с отговора Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на 2 страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Описано е в исковата молба, че ищцата е собственик на самостоятелен недвижим имот (апартамент) в триетажна жилищна сграда (вкл. в отговора ответникът описва, че в имота има три сгради), като притежава 12.30% ид.ч. от УПИ (*************.1), в което има незастроена част (прилежащ двор).

Описано е, че с решение на „по-голямата част от живущите и притежаващи вещни права в УПИ (*************.1)“ било взето решение да се извършат СМР, като на ищцата било възложено да търси изпълнители, в изпълнение на което решение били извършени различни СМР на обща стойност 25650.82лв., като искането спрямо ответника е да се осъди да заплати съответно на притежаваните от него 19.56% ид.ч. от УПИ направени разходи за възстановяване на общото дворно място. Доколкото съдът приема за безспорно между страните, че същите са съсобственици на общо дворно място – то по принцип всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите на общата вещ, а следователно и в разноските по поддържането й.

Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на направените разноски. В този случай следва да се доказва само, че тези разноски са предпазили вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност. Вземанията имат облигационен характер и могат да се упражняват само спрямо съсобствениците, участвали в съпритежанието на общия имот по времето, когато са извършени необходимите разходи.

Достатъчно е разходите за необходими поправки да са били действително необходими и да са употребени за неговото запазване и то с грижата на добър стопанин. При спор се преценява необходимостта им.

Подобрение е налице, ако фактически е била увеличена и стойността на имота, т.е. направени са полезни разноски /макар да не са били необходими/. Извършването на подобрения е извън границите на понятието „използване и управление”, поради което нито мнозинството, нито съдът може да задължи несъгласния съсобственик да участва със средства за предстоящо извършване на подобрения.

Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от конкретните условия, при които са извършени подобренията и от условията при които съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК.

Подобренията, извършени със съгласието на останалите съсобственици – в този случай квалификацията на иска е по чл.30, ал.3 ЗС и се присъждат действително направените разходи, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици. Когато 3 съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, ако липсва такова съгласие – по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл.60 и сл. ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили – по правилото на чл.59 ЗЗД. Когато съсобственикът е владелец само на своята идеална част от имота и е държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира за увеличената стойност на имота при извършване на подобрения, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина, указан в т..5 на ППВС № 6/1974 г. и посочената практика на тричленни състави на ВС и ВКС. Единствено в хипотезата на чл.60, вр.чл.61, ал.2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването. Идеята е, че ако разходите са по-големи от увеличената стойност на имота, останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите, които биха направили за подобряването на имота. В този случай подобрителят действа при условията на чл.60, ал.2 ЗЗД - при воденето на чужда работа без пълномощие , т.е. не само в чужд, а и в собствен интерес, тъй като подобряването на съсобствения имот увеличава не само стойността на неговия дял от него, а и този на останалите съсобственици. Поради това последните съгласно чл.30, ал.3 ЗС дължат това, с което са се обогатили, но не увеличената стойност на имота, ако тя е по-голяма от направените разноски за подобренията в съсобствения имот. Подобренията, извършени при наличието на противопоставяне от страна на останалите съсобственици правоотношенията се уреждат съобразно правилата на чл.60, ал.3 във връзка с неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, като се дължи по-малката сума между обедняването /направените от подобрителя разноски/ и обогатяването /увеличената стойност на имота/.

1. Правна квалификация:

Правното основание на иска се определя въз основа на посочените в исковата молба твърдения относно претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Въз основа на въведените от ищеца твърдения съдът определя правната норма, регулираща спорното правоотношение и доколкото съдът приема, че между страните няма спор, че същите са съсобственици на ид.ч. от двор, представляващ обща част (без да е налице етажна собственост), но има спор по отношение на качеството на претендираните разходи – дали са сторени за необходими разноски или и за подобрения, което рефлектира и върху правната квалификация на иска.

4

Съдът приема, че с оглед чл.3 ЗУЕС е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.32, ал.1 ЗС вр. чл.30, ал.3 ЗС, но ако се докаже , че разходите не са необходими, то съдът съобщава, че ще разгледа иска по чл.61, ал.2 ЗЗД, съответно по чл.59 ЗЗД.

2. Разпределение на доказателствената тежест:

По иска по чл.32, ал.1 ЗС вр. чл.30, ал.3 ЗС - предмет на претенциите е искане за присъждане на суми, вложени от ищцата в ремонт на съсобствено дворно място, поради което ищцата има право само на разноските, необходими за запазване целостта на съсобствената вещ с оглед използването за нормално предназначение, в този смисъл следва да докаже, че: 1) страните са собственици на процесния терен представляващ обща част в заявените идеални части; 2) взето е решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината ид.ч. от общата вещ, с което е възложено на ищцата да извърши описаните в исковата молба работи, както и да събира суми от съответните съсобственици на дворното място, евентуално да докаже, че лично е сторила разходите (с оглед възражението на ответника за липса на решение за възлагане спрямо ищцата като такова съдът тълкува възражението, че „бих бил готов да заплатя сумата, но видно от името на клиента на когото е издадена фактурата, респ. платил сумата – това лице е различно от ищцата“, съответно в тежест на ищцата е доказване на положителния факт за възлагане по решение); 3) характера и стойността на описаните в исковата молба работи – дали същите са били необходими за предпазване вещта от развала; 4) в случай, че не се докаже характерът на (вкл. на част от) разходите като необходими за предпазване вещта от развала, съответно че представляват полезни разноски – следва да докаже размерът на увеличената стойност на имота след направата на разходите, съответно съгласието на ответника за извършените работи, а в тежест на ответника е да докаже, че се е противопоставял за извършване за извършване на разходите.