Решение № 1968 от 20.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1968 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка И.а

Членове:

П. Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от П. Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100511662 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение 30.07.2021 г., постановено по гр. дело № 13048/2021 г. по описа на СРС, І ГО,35-ти състав, частично са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Б. Ц. Б. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато да установено, че Б. Ц. Б. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 690.34 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за периода м.

11.2017г. до м. 04.2019г., сумата от 39.53 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м. 11.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от 22.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 102.97 лв., представляваща лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода 15.09.2018г. до 11.12.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по гр. д. № 64711/2020г. на СРС, 35 с-в, като са отхвърлени иска за главница за потребена топлинна енергия за разликата над уважената част от 690.34 лв. до пълния предявен размер от 791.33 лв. и за периода м. 05.2017г. до м. 10.2017г., както и иска за лихва върху главницата за потребена ТЕ за разликата над уважената част от 102.97 лв. до пълния предявен размер от 123.51 лв., като погасени по давност, както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 8.75 лв.

1

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 259.42 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от 64.85 лв., представляваща разноски в заповедното производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника сумата от 60.87 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от 47.34 лв., представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Б. Ц. Б., чрез пълномощника си – адв. Х., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Изтъква, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява, че между страните е установено наличието на облигационна връзка, респективно, че жалбоподателя има качество на потребител на топлинна енергия. Поддържа, че вещният ползвател по силата на чл. 57 ЗС е задължени да заплаща разноските, свързани с ползването на имота, като това не се променя от обстоятелството, че голият собственик е подал молба-декларация за откриване на партида.

При условията на евентуалност на оплаквания поддържа, че по делото не е установено реално доставеното количество топлинна енергия за процесния период. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият - „Т.С.” ЕАД, в законоустановения срок е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Сочи, че решението в обжалваната част е обосновано и правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението в частта, с която са били отхвърлени главният и акцесорните искове за разликата над уважената част до пълните предявени размери, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

В конкретния случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна 2 енергия в качеството му на „гол“ собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр.

София, бул ******* ******* Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило по силата на закона в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

С оглед събраните по делото писмени доказателства необоснован е извода на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото се установява твърдението на ищеца, че именно ответникът Б. Ц. Б. в качеството й на „гол“ собственик на процесния имот, до който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия през процесния период е пасивно материално легитимирана да отговаря по така предявените искове. В тази връзка следва да се отбележи, че ответникът, своевременно, с отговора на исковата молба, е оспорил твърдението на ищеца, че между страните съществува облигационно правоотношение, респективно че в качеството си на „гол“ собственик на процесния топлоснабден имот и има качеството на потребител по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл.153 ЗЕ. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е също така, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното 3 предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл.9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Тези разяснения се отнасят за хипотезата на трето лице, различно от собственика и вещния ползвател, което ползва имота на договорно основание – със съгласието на собственика/вещния ползвател и е в договорно правоотношение с топлопреносното предприятие, за доказване на което би могло да послужи откриването на индивидуална партида на негово име при топлопреносното дружество, какъвто не е разглежданият случай.

Извън посочената хипотеза, законът не придава на откриването на партида за имота значението на правопораждащ факт за възникването на облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие. Същевременно съсобственикът на топлоснабдения имот е подразбиран клиент на топлинна енергия за битови нужди по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ и съгласно дадените с цитираното тълкувателно решение разяснения. За наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия е ирелевантно обстоятелството кое конкретно лице реално упражнява фактическа власт върху топлоснабдения имот. С оглед на това следва да се приеме, че депозирането на заявление – декларация от страна на ответника от 06.09.1995 г. за откриване на партида от лице, различно от ползвател на договорно основание, е ирелевантно за облигационното правоотношение между съсобственика на топлоснабдения имот и ищцовото дружество, а има значение единствено за воденото от ищеца счетоводство и начина на отразяване в същото на формираните за съответния период задължения.

Предвид изложеното и доколкото от представения по делото Нотариален акт от 09.07.1988 г. се установява, че ответникът Б. Ц. Б. е придобила собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. София, бул ******* ******* но прехвърлителите Ц.Б. и В.

Б. са запазили пожизнено вещно право на ползване, то през процесния период м. 11.2017г. до м. 04.2019 г ответникът Б. Ц. Б. като „гол собственик“ на процесния недвижим имот, до който ищецът твърди че е доставял топлинна енергия не е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове. В случаите обаче, когато е учредено вещно право на ползване, както е в конкретния случай, неговият титуляр, а не собственикът 4

/притежаващ само т. нар. гола собственост/, се счита за потребител на топлинна енергия по арг. от чл. 57 ЗС. В този смисъл са и разпоредбите в действащите през процесния период и представени по делото от ищеца Общи условия - "купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване”.

С оглед неоснователността на главния иск неосновотелен е и акцесорния иск за мораторна лихва.

Тъй като правните изводи на настоящата съдебна инстанция са различни обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове следва да се отхвърлят. Решението в частта, с която частично са отхвърлени главният и акцесорният иск е влязло в законна сила.

Разпечатката съдържа 34 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57706476-1548-4699-af26-dcbaf2df070b