Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 214 от 13.07.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 132/2026
Вид
Решение № 214
Подписан
13.07.2026
В сила
21.08.2026
Състав
Екатерина Петрова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Благоевград, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20261210200132 по описа за 2026 година Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. И. Х. с адрес гр.Б против Наказателно постановление №25-1116-004329/11.12.2025г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за вменено му административно нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 153,39 евро/300 лева/.

С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на редица процесуални правила на ЗАНН. Поддържа се също, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение. Иска се отмяна на НП и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо с административната преписка до съда се изразява становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение за 1 прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима. /НП е връчено лично на жалбоподателя на 14.01.2026г. с разписка и в законният срок срещу него е подадена разглежданата в делото жалба, а именно на 21.01.2026г/

Разгледана по същество, жалбата е основателна като съображенията за това са следните:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 29.11.2025г., свидетелят П. П. и колегата му Б Г /двамата на длъжност младши автоконтрольори при наказващият орган/, били на работа и изпратени за проверка по сигнал за станало ПТП в гр. Б “. Отивайки на място констатирали, че между две МПС/ лек автомобил с марка и модел“Ф “, с рег.

№ , собственост на Л. И. Х. и лек автомобил с марка и модел“Ш “ с рег. № /, е настъпило ПТП с материални щети. След разговор с водачите на двете МПС приели за установено, че на посочената дата, около 09.35 часа в гр. Б “, преди кръговото кръстовище с ул.„А “ и непосредствено до находящата се там пешеходна пътека, жалбоподателят, управлявайки собствения си лек автомобил с марка и модел „Ф “, с рег. № и движейки се в лява пътна лента, регулирана с пътна маркировка М12, предприел маневра навлизане частично в дясна лента за движение, без да се убеди, че тя е свободна и няма да създаде опасност за движението, като не пропуснал движещия се по нея в този момент лек автомобил с марка и модел „Ш “ и с рег. № , управляван от водача 2 св.Ю. Л. М., движейки се в посока бул.“А „ и гробищата, и така го блъснал странично, реализирайки ПТП с материални щети. На място полицейските служители изготвили снимков материал, който е приложен по делото, като мястото на инцидента и последиците от него били заснети и от страна на самия жалбоподател с негов мобилен телефон .

Във връзка с така настъпилият инцидент, св. П. изготвил Протокол за ПТП № 2025-1046-52116-1 от дата 29.11.2025 година, в който е описан именно този механизъм за настъпване на произшествието. В Протокола е посочено също, че констатираните щети от инцидента по двата участващи в ПТП автомобила са именно в областта на преден десен калник за автомобила на жалбоподателя и в областта на заден ляв калник за автомобила на св.М.. Видно от снимковия материал по случая /изготвен от св.П. и заснет от жалбоподателя/, вредите за автомобила на св.М. са странично и в областта на долната част на бронята на задната му дясна врата на автомобила, където са онагледени следи /лентовидни странични ивици/ от страничен удар както ниско в областта на калника, така и в тази по-висока задна дясна част на автомобила. От своя страна, по автомобила на жалбоподателя са заснети щети само в областта на левият преден калник.

Въз основа на констатираното ПТП, св.П. Л. П., в присъствието на св.Ю. М., който е водача на вторият автомобил участник в описаният инцидент, съставил на жалбоподателя АУАН серия G № 4676311 от дата 29.11.2025г. Акта е връчен на Х. на датата и мястото на съставянето му. При това връчване на акта, жалбоподателят е посочил върху него, че има възражения, а именно : „нищо от отразено в акта не е вярно, в участъка няма място за две коли, водачът караше след мен и ме блъсна“.

Това описано в акта поведение на жалбоподателя е квалифицирано от св. П. като негово административно нарушение по чл. 25, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП /при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента не пропуснал ППС, което се движи по нея и реализирал ПТП. /

В предоставения на жалбоподателя 7-дневен срок са депозирани от негова страна допълнителни писмени възражения по АУАН. Във връзка с тях е изготвена докладна записка от инспектор А. А. на дата 17.12.2025г., като след обсъждане на материалите по преписката, той е предложил същите да бъдат 3 предоставени на наказващия орган за вземане на отношение. Св.А. не е приел също възраженията на жалбоподателя, че причинител на настъпилото ПТП и виновен за него е св.М., след като отчел на свой ред констатираните щети по автомобилите на участниците в произшествието и тяхното месторазположение при конкретната пътна ситуация и налична пътна маркировка.

Въз основа на АУАН, на 11.12.2025г., Началник Група при ОДМВРБлагоевград, сектор „Пътна полиция“, е издал атакуваното Наказателно постановление №25-1116-004329, с което за вменено на жалбоподателя административно нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.

2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 153,39 евро/300 лева/. НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на 14.01.2026г.

С ъ с Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи, се удостоверява делегираната компетентност на наказващият орган да изготвя НП при нарушения по ЗДвП.

От приложената справка на Сектор „Пътна полиция“ за нарушител/водач, е видно, че жалбоподателката е санкциониран неколкократно за нарушения по ЗДвП преди датата на проверката, както и, че същият е правоспособен водач от 1995г.

С изискана от Община Благоевград скица № 35/22.01.2026г. и копие от обяснителна записка и чертеж /л. 52-57/, касателно мястото на процесното ПТП, е видно, че към датата на инцидента на това място и преди кръговото кръстовище, включително и преди пешеходната пътека на кръстовището, образуващо се от ул. „1 “, ул. „Д “ и ул. „А “, е била поставена хоризонтална пътна маркировка М12, указваща с насочващи стрелки, че лявостоящите МПС трябва да преминат в дясната пътна лента преди навлизане в кръстовището, като непосредствено преди него, пътната лента с въпросната маркировка се стеснявала и двете първоначално обозначени ленти в това платно преминавали напрактика в една лента, която влизала в самото кръстовище. Това стесняване на пътя и обединяването на двете пътни ленти в една, видно от скицата е започвало на 27.5 метра /11 см отстояние при мащаб на скицата 1:250 см/ от и респ. преди кръговото кръстовище, в рамките на които 27.5 метра е била разположена и пешеходка пътека, пред която 4 жалбоподателят и св.Г. твърдят, че в момента на удара са били спрели с автомобила си за да пресече пешеходец, което е при около 2 см отстояние от кръстовището, което реално и на място е на 5 метра преди процесното кръстовище. Според проекта на пътна регулация по скицата и изпълнен на място, в този пътен участък, ул.“Д “ е с широчина на обединеното пътно платно от двете първоначални пътни ленти 1.5 см., което при посочения мащаб на заснемане в скицата реално означава 3.75 метра. Обозначението на пътната регулация с маркировката М12 от своя страна е нанесена върху пътното платно именно до 11 см преди кръстовището, което реално и на място означава до въпросните 27.5 метра, когато започва и стесняването на пътното платно и обединяването на двете пътни ленти /лява и дясна/ в една до навлизане в самото кръстовище.

В своите обяснения жалбоподателят Х. не оспорва, че в случая се е движел именно в лявата пътна лента на пътното платно преди пешеходната пътека на въпросното кръстовище, както и че на място е била поставена хоризонтална пътна маркировка тип М12, указваща необходимостта лявостоящите и движещи се автомобили, респ. в лявата пътна лента, да се придвижат преди и за навлизане в кръговото кръстовище към и в дясната пътна лента от пътното платно. Жалбоподателят не оспорва също така, че в момента на удара между неговият и автомобилна на св.М., последният се е движел в дясно от него преди да навлезе в кръговото кръстовище. Същевременно Х. твърди, че ударът между двата автомобила е настъпил докато неговият автомобил е бил спрян пред пешеходната пътека, намираща се непосредствено преди кръстовището, след като автомобила на св.М. напрактика е направил опит да го е изпревари от дясната му страна, без да има възможност и разстояние за това в този пътен участък. Х. не оспорва и мястото на констатираните щети по двата автомобила след настъпилото ПТП, а именно в областта на предният десен калник за неговия автомобил и респ. в областта на задния ляв калник за автомобила на св.М., но продължава да поддържа, че виновен за произшествието не бил той, а св.М., който го ударил /“закачил“/ при това изпреварване, преди навлизане в кръстовището и непосредствено пред намиращата се там пешеходна пътека, където двете пътни ленти/лява и дясна/ се обединявали и ставали една пътна лента. В резултата на удара, щетите и според Х. за неговият автомобил били в областта на предния му ляв калник, а щетите за автомобила на св.М. били „само одраскване отзад напред“.

5

По искане на жалбоподателя в процеса бе разпитана и св.Г., която по делото се установи и това не е спорно за страните в процеса, че е пътувала на процесната дата и място в автомобила, управляван от жалбоподателя и е очевидец на настъпилото ПТП. Същата потвърждава механизма за причиняване на ПТП, описан от жалбоподателя, като според св.Г., произшествието е настъпило не докато са се движели в едно и също пътно платно преди процесното кръговото кръстовище с автомобила на св.М./съответно в лява и дясна лента/, а именно докато автомобила на жалбоподателя е бил спрян пред пешеходната пътека, непосредствено преди кръговото кръстовище за да изчакат преминаване на пешеходец, в който момент тя възприела автомобила на св.М. да идва зад техния и да се движи в дясно, след което да ги изпреварва от дясно и да продължава движението си напред, от което се получило „ странично забърсване“ на автомобила на жалбоподателя Х. с автомобила на св.М. и респ. ударил в лявата задна част на автомобила им от страни, възприет лично и непосредствено от нея, като намираща се именно в тази част на автомобила на жалбоподателя. На мястото, на което бил спрян автомобила на жалбоподателя пред пешеходната пътека до кръстовището, според св.Г., нямало вече място да се разминат два автомобила и именно това не бил преценил водача М. при опита му да ги изпревари от дясно и навлезе от дясната им страна в кръстовището.

Изложената фактическа обстановка се извежда и обосновава с приетите и цитираните писмени доказателства, събрани в хода на процеса, които напълно кореспондират по между си и съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина. Съдът в тази насока кредитира и показанията на св.П. и св.А., в частта им, с която изясняват пътната обстановка-местоположение на удара, наличието на кръгово кръстовище, поставена преди него пътна маркировка М12, както и относно констатираните щети по двата автомобила, участващи в процесното ПТП.