Решение № 909 от 24.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 909 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100508172 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 15.04.2022 г. по гр.д. № 9706/21 г., СРС, І ГО, 50 с-в е отхвърлил предявените от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

******* срещу Г. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* *******, искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр за признаване за установено, че спрямо Т. Д. П., ЕГН **********, е извършена дискриминация по признак обществено положение от страна на Г. П. Ч., ЕГН **********, като служебен защитник по НЧД №7031/2019 г. по описа на СРС за периода

01.10.201922.10.2019г., съставляваща процесуално представителство по НЧД №7031/2019 г. по описа на СРС въпреки отказ от защитника на Т. Д. П., и за задължаване на Г. П. Ч. да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. Отхвърлил е предявения от Г. П. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „******* ******* срещу Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 5000 лева за главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на обида, нанесена от Т. Д. П. като казал на Г. П. Ч. „ако още малко се помотаеш, 1 ще ти се изплюя върху суратя“ на 01.10.2019г. в гр. София, в сградата на СРС, НО, бул. „*******, и с написаните на 18.02.2021 г. в искова молба по гр. дело № 9706/2021 г. по описа на СРС от Т. Д. П. думи и изрази: „дискриминира“, „наглее“, „гьонсуратлъка на този човек“, „за някой лев отгоре, без да си дава зор - това е водещото“, „хем неканен се бута, хем никаква работа не върши“, ведно със законна лихва от 18.06.2021 г. до окончателното й изплащане.

Осъдил е Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* да заплати на Г. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* *******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 500 лева - съдебни разноски.

Решението е обжалвано с две въззивни жалби:

С въззивна жалба вх. № 25034844 от 27.04.2022 г. от ищеца Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът е отговорил неправилно на основният въпрос трябвало ли е ответникът да си даде отвод, след като ищецът е заявил и устно, обиждайки го грозно веднага след делото на първа инстанция и писмено, с молба до СГС на втора инстанция, че ищецът не желая ответникът да го представлява повече. Съдът неправилно е приел, че въпреки огромния конфликт между страните, няма пречка ответникът да защитава ищеца, но това е погрешно. Позицията на ищеца не е въобще отказ от защита, а такава, че не желае именно този ответник да го защитава. Според ищецът, след като ответникът е знаел за конфликта между двамата и че ищецът не желае този адвокат/ответник/ да го защитава, то ответникът е следвало да се откаже от делото, като при отказ, на ищеца ще бъде назначен нов служебен защитник.

Няма значение каква е причината за конфликта между страните/доверител и адвокат/, а обстоятелството, че такъв конфликт е налице. Дори другата страна-СГП е разбрала позицията на настоящия ищец и е подкрепила направеното по внчд № 4288/2019г. искане адвокат Ч. да не го представлява по въпросното дело, но съдът не е приел това искане, по израза на възивника/ищец не го е „подкрепил“, защото е сметнал, че е налице злоупотреба с право. Прави се извод, че настоящия ищец не е имал адекватен защитник, който да обясни на съда защо настоящият ищец е обжалвал решение, което е изцяло в негова полза. Целта на обжалването е протест срещу безобразията на СРП и коментар пред съда/СГС/ на какво се е 2 превърнала прокуратурата. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново в „моя полза“.

Въззиваемият/ответник Г. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* ******* не взема становище по тази въззивна жалба.

С въззивна жалба вх. № 25036009/03.05.2022 г. от адвокат Г. П. Ч. от САК, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „******* ******* срещу решение от 15.04.2022 г. по гр.д. № 9706/21 г., в частта, в която СРС, І ГО, 50 с-в е отхвърлил предявения от Г. П. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „******* ******* срещу Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******, иск с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 5 000 лева за главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на обида, нанесена от Т. Д. П. като казал на Г. П. Ч. „ако още малко се помотаеш, ще ти се изплюя върху суратя“ на 01.10.2019г. в гр. София, в сградата на СРС, НО, бул. „*******, и с написаните на 18.02.2021 г. в искова молба по гр. дело № 9706/2021 г. по описа на СРС от Т. Д. П. думи и изрази: „дискриминира“, „наглее“, „гьонсуратлъка на този човек“, „за някой лев отгоре, без да си дава зор - това е водещото“, „хем неканен се бута, хем никаква работа не върши“, ведно със законна лихва от 18.06.2021 г. до окончателното й изплащане с мотиви, изложени в жалбата. Заявява, че обидата представлява „оценъчни твърдения, които засягат чувството на лично достойнство и самооценка на лицето, чрез неприлично, противоречащо на правилата на морала, отнасяне с него" и именно такива оценъчни твърдения - думи и изрази, неотговарящи на истината са използвани срещу ответника от лицето Т. П.. Те го унизяват, предизвикват вътрешни отрицателни преживявания и засягат професионалната му чест и достойнство, на които ответникът държи. Ищецът Т. П. си позволява да критикува безпричинно доброто име на ответника, неговите професионални качества като използва неприлични, противоречащи на общоприетите норми за добро поведение, морал и добри нрави - думи и изрази. Нещо повече, П. признава писмено в подадената от него молба, с която допълва исковата си молба и взима отношение по насрещния иск, че с подадения от него иск цели не да защити личните си законни права и интереси, а желае да навреди на ответника, което е една явна злоупотреба с право и доказателство за неправомерния умисъл на лицето. Според мотивите 3 в решението на първоинстанционния съд „негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността." Въззивникът/ответник заявява заявява и твърди, че използваните думи и изрази срещу него и изразяващи негативна оценка са крайно обидни и засягат значително достойнството на личността му. Те изразяват негативна и пренебрежителна личностна оценка спрямо ответника, засягат самооценката му и то именно в качеството му на адвокат при изпълнение на функциите му.

Честта и достойнството са две неделими понятия, като обикновено честта се свързва с положителната обществена оценка за личността, а достойнствотосъс самооценка на човека за собствената му значимост, а казаното от П., без съмнение, засяга оценката и самооценката на ответника. От тази гледна точка използваните думи и изрази са го унизили, те са недопустими от моралноетичните норми за упражняваната от ответника професия, както и за добрите нрави за обществото като цяло. Това обстоятелство се потвърждава и от разпоредбата на чл.29(1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) от ЗАд, която гласи:

„Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия."

Не приема тезата на съда, че в конкретния случай става въпрос за една обикновена критика относно упражняваната от ответника професионална дейност. Възмущава се от съображенията, че е допустимо публичните личности, в т.ч. съдии, прокурори адвокати да бъдат подложени на обществена критика на ниво по-високо от това, на което са подложени обикновените граждани. От тях се изисква да бъдат по-толерантни към агресивни изказвания по повод изпълняваните от тях функции." В случая не се касае просто за критика в смисъла на обосновано и градивно съждение, а става въпрос за остро и агресивно поведение, с използване на множество крайно груби, принизяващи личността квалификации, които не могат да се защитят с общите съображения, с които се обосновава ценността - свободата на изразяване на мнение. Противното би означавало, че всеки съдия, прокурор и адвокат е длъжен да търпи думи и изрази като: "ако още малко се помотаеш, ще ти се изплюя върху суратя", „дискриминира", „наглее", „гьонсуратлъка на този човек", „за някой лев отгоре, без да си дава много зор - това е водещото", „хем неканен се бута, хем никаква работа не върши".

Намира тези думи за обидни и противоречащи на морала и добрите нрави. В този смисъл счита, че постановеният съдебен акт е не просто неправилен и незаконосъобразен, а неприемлив, принизяващ до крайна степен всички 4 съдии и прокурори, както и цялата адвокатска гилдия, на която ответникът държи, защото адвокатската професия е важна за държавата и обществото, както и жизнено необходим елемент за гражданското самосъзнание. Когато обаче съдът решава, че това не е обидно поведение, а свободно изразяване на мнение, приема невъзпитаните и брутални думи на П. за нормални, то създава предпоставки за бъдещо усещане за ненаказаност и подронване авторитета на други колеги и българския съд въобще.

Счита, че постановеният съдебен акт е неправилен и предвид на това, че в подадената молба от Т. П., с която същият допълва исковата си молба и взема отношение по насрещния иск е налице признание на насрещния иск, тъй като П. заявява: "Иска обаче, в частта му, в която ответника страда от думите, с които съм го описал в ИМ, трябва задължително да бъде уважен. Аз в моята ИМ съм го омазал по един недопустим начин, като изобщо не съм си давал сметка, че трябва да се държа деликатно и да спестявам неща, които макар и грозни са верни. Давам си сметка какви страдания съм му причинил с тази ИМ, но какво да направя, аз вече я входирах. Така ИМ не трябва да се пише и съда трябва да спира такива грозни прояви. Относно моята цел по това дело. Целта е да навредя на отв. като го осъдя за това че ме е дискриминирал. Със задоволство отчитам факта, че той вече е платил сумата от 200лв., но аз не съм го карал, той сам си е навредил. ".

Предвид гореизложеното и на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови съдебен акт, с който да осъди Т. Д. П., ЕГН ********** да заплати на ответника сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на обида, нанесена от Т. Д. П. като казал на Г. П. Ч. "ако още малко се помотаеш, ще ти се изплюя върху суратя" на 01.10.2019г. в гр.

София, в сградата на СРС, НО, бул. "*******, и с написаните на 18.02.2021г. в искова молба по гр.дело № 9706/2021г. по описа на СРС от Т. Д. П. думи и изрази: "дискриминира", „наглее", „гьонсуратлъка на този човек", „за някой лев отгоре, без да си дава много зор - това е водещото", „хем неканен се бута, хем никаква работа не върши", ведно със законна лихва от 18.06.2021г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатски хонорар и държавна такса за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият по тази въззивна жалба Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* не взема становище по нея.

СГС намира, че жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд с произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на 5 правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.