Присъда № 14 от 22.10.2026, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 72/2026
- Вид
- Присъда № 14
- Подписан
- 22.10.2026
- Състав
- ТОДОР АСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 4 и ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 94, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 94, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 14 от 22.10.2026 г. по НОХД № 72/2026 г. на Районен съд – Гълъбово
Районен съд – Гълъбово, в състав председател Тодор Асенов и съдебни заседатели Димитър Б. Арнаудов и Пламена Ат. Банкова, след като обсъди обвинението срещу М. А. Ж., доказателствата и приложимия закон, излага следните мотиви.
Районна прокуратура – Стара Загора, ТО – Гълъбово, е предала на съд подсъдимата М. А. Ж. за това, че на 24.01.2026 г. в гр. Гълъбово, в съучастие като помагач с неустановено лице – извършител, с цел набавяне на имотна облага за себе си и за другиго, улеснила възбуждането и поддържането на заблуждение у М. А., че следва да предаде пари в помощ на органите на МВР за залавянето на престъпна група, с което е причинена имотна вреда 21 645,42 лв., равностойни на 11 067,13 евро – престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК.
Производството е образувано на 17.04.2026 г. Разпоредителното заседание на 07.05.2026 г. не е проведено поради неявяване на подсъдимата; съдът е постановил принудителното довеждане. На 15.06.2026 г. е проведено разпоредително заседание, при което подсъдимата е потвърдила желанието си да бъде защитавана от упълномощения адв. С. П., а предишният служебен защитник адв. Н. Ч. е освободена. Тогава страните не са поискали особен ред и съдът е насрочил разглеждане по общия ред. На 04.08.2026 г. делото не е получило ход поради отсъствие по уважителни причини както на съдебен заседател, така и на упълномощения защитник. На 08.09.2026 г. отново не е даден ход поради здравословно възпрепятстване на адв. П. и е постановено назначаване на резервен защитник.
В съдебното заседание на 22.10.2026 г. подсъдимата се явява лично с упълномощения адв. С. П.; присъства и определеният резервен защитник адв.
С. Б.. След докладване на обвинението подсъдимата заявява, че го разбира, признава вината си и всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, като желае делото да приключи по реда на съкратеното съдебно следствие. След разясняване на правата по чл. 371, т. 1 и т. 2 НПК тя изрично заявява, че признава изцяло фактите, съгласна е за тях да не се събират доказателства и приема да бъдат ползвани самопризнанието и материалите от досъдебното производство. Двамата защитници и прокурорът поддържат разглеждането по глава двадесет и седма НПК. След проверка, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата от досъдебното производство, съдът постановява определение по чл. 372, ал. 4 НПК. На основание чл. 283 НПК са прочетени и приети посочените в протокола писмени материали. Пострадалата М. А., която се е явила, е освободена без разпит предвид избрания процесуален ред. Съдът е приключил съкратеното съдебно следствие, изслушал е пренията и последната дума на подсъдимата и е постановил присъда № 14 от 22.10.2026 г.
1
С определение от 08.09.2026 г. съдът е постановил да бъде осигурен резервен защитник, а в заседанието на 22.10.2026 г. е назначил за такъв адв. С.
Б. от АК – Стара Загора. Това не е замяна на упълномощения адв. С. П.: в решаващото заседание двамата участват едновременно и изразяват становища, включително относно съкратеното съдебно следствие.
Назначаването е продиктувано от повторните отлагания поради заболяване на упълномощения защитник, а не от съмнение в добросъвестността му или от намерение да се ограничи свободният избор на защитник.
Разпоредбата на чл. 94, ал. 4 НПК допуска по дела за тежки престъпления назначаване на резервен защитник независимо от наличието на упълномощен, когато това е от изключително значение за приключване на производството в разумен срок. Обвинението по чл. 209, ал. 1 НК се отнася до престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до шест години, което попада в определението за тежко престъпление по чл. 93, т. 7 НК. Първата предпоставка е изпълнена.
Предпоставката за изключително значение за разумния срок по чл. 94, ал.
4 НПК се извежда от конкретното развитие на производството. На 04.08.2026 г. заседанието не е проведено поради отсъствие по здравословни причини както на съдебен заседател, така и на адв. П.. На 08.09.2026 г. отново е постъпила молба от същия защитник за отлагане поради неотложен здравословен проблем със зрението. Съдът не е поставил под съмнение уважителността на причините, но е отчел реалния риск от ново отлагане, ако резервната защита не бъде осигурена своевременно. Съчетаването на правото на избран защитник с правото на разглеждане на обвинението в разумен срок налага пропорционална превантивна мярка: резервният адвокат да се запознае с делото и да е в готовност за участие при предпоставките на чл. 94, ал. 6 НПК.
Реалното участие на адв. Б. на 22.10.2026 г. потвърждава, че тази процесуална гаранция е осигурена без отстраняване на договорния защитник.
Устан
Установена фактическа обстановка
През януари 2026 г. подсъдимата е попаднала на обява за работа в социална мрежа и е предоставила телефонния си номер. С нея се е свързало неустановено лице, което е възложило да вземе пари от гр. Гълъбово и да ги отнесе в гр. Букурещ. На 24.01.2026 г. същевременно неустановено лице е потърсило пострадалата М. К. А. на стационарния телефон, представило се е за служител на електроразпределително дружество и под предлог за авария е получило мобилния номер.
След това пострадалата е получила заплашително обаждане с искане за 30 000 евро. При последвали разговори други лица са се представили за служители на МВР с имената „Н.Н.“ и „С. С.ов“. Поддържали са неверния разказ, че на територията на с. Мусачево и гр. Гълъбово действа украинска престъпна група и че предаването на пари е необходимо за съдействие на полицията. Така пострадалата е била мотивирана да събере наличните си средства в найлонова торба и да ги даде на изпратена млада жена.
Около обяд подсъдимата е пристигнала с автомобил „Ауди А4“ на адреса 2 на пострадалата. По време на пътуването и предаването е получавала телефонни указания от неустановеното лице. Взела е торбата с 21 645,42 лв., напуснала е дома на пострадалата, заредила е гориво и се е отправила през Русе към Румъния. По указание е следвало да задържи 800 лв. за себе си, но е отделила около 4 000 лв. Останалата сума е оставила на указано място извън Букурещ и се е върнала в България.
На 27 и 28.01.2026 г. подсъдимата доброволно е предала на полицейски служител 2 205 евро, 61 румънски леи и 40 лв. С разписка от 19.02.2026 г. предадените средства са върнати на пострадалата. Участието на неустановения извършител е предмет на отделено наказателно производство.
Доказателствен анализ
Фактическата последователност се основава на посочените в обвинителния акт показания на пострадалата М. А., обясненията на подсъдимата от досъдебното производство, протоколите за доброволно предаване от 27 и 28.01.2026 г., разписката от 19.02.2026 г. и справката за съдимост. Показанията на пострадалата са относими към съдържанието на телефонната заблуда, причините да предаде средствата и действителното предаване. Обясненията на подсъдимата са относими към начина на установяване на контакт с неустановеното лице, получените указания, пътуването и разпореждането със сумата. Протоколите за доброволно предаване и разписката материално потвърждават последващото частично възстановяване на средствата.
Самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК не е самостоятелно и достатъчно доказателство за осъждане. Съдът е проверил подкрепата му в доказателствената съвкупност и с определение по чл. 372, ал. 4 НПК е обявил, че ще го ползва при постановяване на присъдата. Показанията на пострадалата, дадени в досъдебното производство, очертават последователността на телефонната заблуда и предаването на сумата; протоколите за доброволно предаване от 27 и 28.01.2026 г., огледите на веществени доказателства, фотоалбумите и разписката от 19.02.2026 г. удостоверяват последващото предаване и връщане на част от парите; данните от електронните съобщителни предприятия и техническите експертизи № 82/03.02.2026 г. и № 83/05.02.2026 г. са част от проверената доказателствена основа относно комуникациите и техническите носители. Обясненията на подсъдимата от досъдебното производство се съпоставят с тези независими източници. Няма основание фактическите изводи да се основават само на формално признание; те следват от съвкупната преценка на материалите, изрично приети в заседанието.
Правна квалификация и вина
Измамата по чл. 209, ал. 1 НК изисква възбуждане или поддържане на заблуждение, последващо имуществено разпореждане под негово влияние, причинена имотна вреда и цел за имотна облага. В конкретния случай заблуждението е създадено чрез последователни телефонни обаждания, при 3 които неизвестните лица са се представяли за представители на държавни органи. Пострадалата е предала парите именно защото е повярвала, че съдейства на МВР. Налице е причинна връзка между неверните твърдения и имущественото разпореждане.
Ролята на подсъдимата е различна от тази на лицата, осъществили телефонната заблуда. Тя не е представена като автор на тези разговори. С личното си явяване, получаването на парите и последващото им транспортиране е осигурила фактическата възможност за довършване на измамата и извеждане на получената сума от владението на пострадалата.
Това поведение обосновава обективния принос на помагач по чл. 20, ал. 4 НК.
От субективна страна не е достатъчно само установяването на обективното пренасяне на пари. За отговорността като помагач е необходимо подсъдимата да е съзнавала съществените признаци на чуждото умишлено престъпление и съзнателно да е улеснявала осъществяването му. Началният контакт чрез обява за работа сам по себе си допуска и добросъвестно обяснение и не може изолирано да служи за доказателство за умисъл. Съдът следва да оцени в съвкупност характера на указанията, анонимността на възложителя, получаването на значителна сума от непозната жена, предаването на необичайно място извън страната и особено самоволното задържане на приблизително 4 000 лв. вместо указаните 800 лв.
В съвкупност с признанието на фактите по обвинителния акт тези обстоятелства позволяват извод, че подсъдимата е възприемала противоправния характер на схемата, съзнателно е улеснила извършителя и е преследвала имотна облага. Умисълът на помагача обхваща подпомагането на измамното отнемане, без да е необходимо да е участвала в предварителното измисляне на конкретната легенда за полицейска операция. Приетата квалификация по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 НК е съобразена с разграничението между извършител и помагач.
Индивидуализация на наказанието
При индивидуализацията съдът е съобразил характера на измамната схема, злоупотребата с авторитета на държавните органи, значителната имотна вреда и пренасянето на парите извън страната. Смекчаващи са младата възраст на подсъдимата, чистото съдебно минало, подчинената роля спрямо неустановения извършител и доброволното предаване на част от получените средства. Съдът отчита и тежкото материално положение, за което подсъдимата е дала сведения в съдебното заседание, без то да оправдава извършеното. Направеното признание, необходимо за процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, не се отчита повторно като самостоятелно смекчаващо обстоятелство само поради процесуалното му значение. Прокурорът е предложил наказание една година и шест месеца преди редукцията, а договорният защитник е заявил съгласие с този размер и с условното осъждане.
По правилата на чл. 54 НК съразмерното наказание преди задължителната редукция по чл. 58а, ал. 1 НК е една година и шест месеца 4 лишаване от свобода. Намалено с една трета, то възлиза на една година лишаване от свобода, както е постановено в присъдата. Прилагането на чл.
58а, ал. 1 НК е следствие от проведения особен процесуален ред, а не от самостоятелно повторно отчитане на признанието като смекчаващо обстоятелство.
Съдът е приложил чл. 66, ал. 1 НК и е отложил изпълнението за три години. Подсъдимата е неосъждана, наложеното наказание е под три години и с оглед личността и обстоятелствата по делото целите на специалната превенция могат да бъдат постигнати без реално изтърпяване. Изпитателният срок от три години осигурява необходимия предупредителен и възпитателен ефект. Отлагането не омаловажава причинената вреда, а представлява индивидуализирана преценка за необходимостта от ефективно лишаване от свобода.
Разпечатката съдържа 34 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/576eca90-a3c7-42b8-b57b-5a18ea0872f0