Решение № 2396 от 12.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2396 гр. София, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: д.р. при участието на секретаря в.к. като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110153393 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.

Производството е образувано по молба на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Л. Н.

В., ЕГН **********, срещу Т. В. Д., ЕГН **********, дъщеря на молителката с искане за налагане на мерки за защита, при твърдения за извършени от ответницата актове на домашно насилие на дата 27.09.2023 г., изразяващи се в следното: на посочената дата ответницата позвънила около 14,00 часа на стационарния телефон на молителката, като с груб и заплашителен тон й казала: „все едно не си ми майка“, „ как можа да направиш всичко зад гърба ми“, „върни ми обратно ключовете от апартамента, аз няма да продам моята 1/6 на сестра ми“, упреквайки молителката, че е продала идеалните си части само на другата си дъщеря – Цецка, и че я лишава от наследство; впоследствие я заплашила, че ще дойде с полиция и съдебен изпълните, за да вземе ключа, че ще доведе циганин за наемател, за да й вгорчи живота и трябва да й освободи една стая; заявила й, че желае за притежаваната от нея 1/6 идеална част, молителката да й заплаща наем, включително и за минало време, от 03.11.2017 г. /датата на смъртта на съпруга на молителката и баща на ответницата/; около 14,30 часа молителката не издържала и затворила телефона. След разговора се твърди последната да е усетила замайване и учестено сърцебиене, предвид което пила валидол, почти не спала, на следващия ден посетила лекар, който й предписал лекарства за успокоение.

Ответницата оспорва молбата на ищцата, като не оспорва твърдението й, че на 27.09.2023 г. е провела телефонен разговор с майка си, но се противопоставя на твърдението, че е имала заплашителен тон или да е отправяла заплахи към майка си. Поддържа, че са провели 1 делови разговор, в който е отправила намерение да влезе във владение на притежавана от нея идеална част от апартамента, в който живеела ищцата.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни и фактически изводи:

Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са представени възприетите и описани от ищцата, актове на домашно насилие, а именно, че ответницата е заявила намеренията си да влезе във владение на притежаваната от нея 1/6 идеална част от апартамента, в който живее ищцата, както и че в случай, че не й бъде предоставен достъп има намерение да поиска наем от майка си за притежавания от нея дял. Представен е амбулаторен лист от 29.09.2023 г., издаден на Л. Н. В., както и нотариална покана от ц. В. м. до ответницата - Т. В. Д. с искане за доброволна делба на притежаван от тях съсобствен имот.

Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице. Молбата за защита е насочена срещу дъщеря на пострадалото лице, поради което е налице пасивна процесуална легитимация на ответницата да отговаря по същата съгласно чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Молителката твърди, че на 27.09.2023 г., ответницата е извършила актове на домашно насилие, молбата до съда е подадена на 02.10.2023 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е допустима.

По основателността на молбата:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.

По е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че молителката и ответницата са майка и дъщеря; че на 27.09.2023 г. между тях е проведен телефонен разговор по повод извършена от молителката продажба на идеални части от съсобствен между страните апартамент в полза на другата дъщеря на молителката; че по време на телефонния разговор ответницата заявила на молителката „все едно не си ми 2 майка, как можа да направиш всичко зад гърба ми, върни ми обратно ключовете от апартамента, аз няма да продам своята 1/6 от апартамента“. По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са декларирани обстоятелства, съответстващи на изложените в молбата за защита.

Съдът намира, че от отделените като безспорни обстоятелства и събраните по делото доказателства се установи единствено наличие на имуществен спор между страните, но не и осъществен акт на домашно насилие. Следва да се посочи, че производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при преценка на твърденията и събраните доказателства. Целта на този закон е да се защитят лица, действително пострадали от домашно насилие, а не да урежда други спорове между страните. Обстоятелството дали вследствие на проведения разговор между страните във връзка с имуществения спор здравословното състояние на молителката се е влошило от притеснение не може да обоснове основателност на молбата, тъй като липсват данни за осъществен акт на домашно насилие. Предвид изложеното съдът намира, че молбата е неоснователна, поради което съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.

По разноските:

Претенция за присъждане на разноски няма направени по делото от ответницата, която с оглед изхода на делото има право на разноски, поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 271107/02.10.2023 г., депозирана от Л. Н.

В., ЕГН **********, срещу Т. В. т., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие от 27.09.2023 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Л. Н. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3