Решение № 1334 от 15.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1334 гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300501613 по описа за 2024 година

Образувано по въззивна жалба на „Империа

Ди

Фиамма“

ЕООД,ЕИК-****,гр.Пловдив против решение № 1485/02.04.24г.,постановено по гр.д.№ 6748/23г.по описа на ПдРС,22-ри гр.с.,с което е признато за установено в отношенията между страните,че „Империа Ди Фиамма“ЕООД,ЕИК-***дължи на „Тепавица – Рай 1“ООД,ЕИК- ***на основание чл.422,ал.1 от ГПК,във вр. с чл.266,ал.1 от ЗЗД сума в размер от 960лв.с ДДС,представляваща незаплатено възнаграждение по сключен между страните неформален договор за извършване на услуга в периода 18.10.2022г.- 09.11.2022г.по вътрешно почистване след строително- ремонтни дейности в обект,стопанисван от ответното дружество – магазин,находящ се в *** и които дейности се изразяват в измиване на прозорци,первази,дограма,почистване на подова настилка,мебели,санитарно помещение в обекта,за което е издадена фактура № 8000001584/14.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 24.11.2022г.до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 о т ГПК № 8357/25.11.2022г. по ч.гр.д. № 17051/ 2022г., по описа на Районен съд- Пловдив,15-ти гр.с.

В жалбата се излагат доводи за твърдяна недопустимост на решението,а по съществонеправилност на същото по изложени подробни съображения.Иска се обезсилването на 1 решението,при условията на евентуалност-неговата отмяна и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявеният иск.Претендират се разноски за двете инстанции в пълния им заявен размер.

Въззиваемото дружество - „Тепавица–Рай 1“ ООД,ЕИК- ***,*** е изразило становище за неоснователност на въззивната жалба.Поддържа се,че атакуваното решение следва да се потвърди като правилно по изложени в писмен отговор съображения.Претендират се разноски за настоящата инстанция.

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на отхвърлителното спрямо нея решение.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „Тепавица – Рай 1“ООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 о т ГПК № 8357/25.11.2022г.по ч.гр.д. № 17051/ 2022г.по описа на Районен съд- Пловдив,15-ти гр.с.против „Империа Ди Фиамма“ЕООД за сумата от 960лв.главница,представляваща непогасено задължение по договор за почистване,обективирано във фактура от 14.11.2022г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане и сумата от 400лв.за адв.възнаграждение и 25лв.ДТ.По така издадената заповед е постъпило в срок възражение от длъжника за недължимост на претендираната сума.От заявителя е предявен установителен иск против длъжника по чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК във вр.с чл.266,ал.1 от ЗЗД за признаване дължимостта на сумите,за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По отношение на твърдяната във въззивната жалба недопустимост на обжалваното решение поради липса на пълен идентитет в предмета на издадената заповед за изпълнение и в диспозитива на решението,поради което районният съд се бил произнесъл по непредявен иск,настоящата инстанция намира следното:

В заявлението пред заповедния съд кредиторът,настоящ въззиваем, изрично е посочил,че претендира сумата от 960лв.като дължима и незаплатена сума по фактура № 8000001584/14.11.2022г.за извършени от „Тепавица – Рай 1“ООД в полза на „Империа Ди Фиамма“ЕООД дейности по вътрешно почистване след стоително-ремонтни работи на магазин в ***,изразяващи се в измиване на прозорци,дограма,первази,почистване на подова настилка,мебели и санитарно помещение,като вземането произтича от неформален договор за почистване,сключен между двете дружества.В заповедта по чл.410 от ГПК е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора процесната сума от 960лв.-главница,„представляваща непогасено задължение по договор за почистване,обективирано във фактура от 14.11.22г.“,а в диспозитива на атакуваното решение е записано,че исковата сума от 960лв.с вкл.ДДС представлява неплатено възнаграждение по сключен между страните неформален договор за извършване на услуга по вътрешно почистване след строително-ремонтни дейности в същия 2 обектмагазин в

****,които дейности се изразяват в измиване на прозорци,первази,дограма,почистване на подова настилка,мебели и санитарно помещение,за което е издадена фактура № 8000001584/14.11.2022г.Налице е пълно припокриване на предмета,посочен в заявлението по чл.410 от ГПК и диспозитива на решението.Фактът,че в заповедта по чл.410 от ГПК заповедният съд е използвал непрецизна формулировка и не е конкретизирал в какво се изразяват извършените услуги по почистването,не означава,че исковият съд е разгледал друг,непредявен иск.Именно защото предметът на делото в производството по чл.422 от ГПК се определя от твърденията на заявителя в заповедното производство,е налице тази идентичност-претендира се сума в размер на 960лв.с ДДС,представляваща дължимо и неплатено възнаграждение по договор за почистване на посочения обект-магазин,за посочените в заявлението дейности по почистване,за което е издадена процесната фактура.Не става въпрос за никакво изменение на основанието чрез замяна или добавяне на друго основание,както се твърди във въззивната жалба.Ето защо това възражение на жалбоподателя е неоснователно,а атакуваното решение не следва да се обезсилва като недопустимо.

По делото е безспорно,че ответното дружество е възложило на ищеца извършване на услуга по почистване в обект– магазин, находящ се в ***,като ответникът не оспорва факта на възникване на правоотношението,но оспорва обема от дейности, които е следвало да осъществи ищцовото дружество- твърди се,че не е възлагал на ищеца почистване на мебели и санитарно помещение.Не се спори също,че изпълнението на договора е започнало на 18.10.22г.и приключило на 09.11.22г.

Твърденията на ищеца в исковата молба са,че към 09.11.22г.управителят на ответника-К. нямала никакви забележки към работата и приела осъществената от „Тепавица – Рай 1“ООД дейност конклудентно.Ответникът оспорва да е приемал изработката по договора,като поради некачествено извършената от ищеца работа му се наложило да ангажира друга фирма за почистване-„Клийнър груп“ООД.

По делото са представени писмени доказателствафактура

№

8000001584/14.11.2022г.,приемо-предавателен протокол от 14.11.22г.,в който са описани извършените от ищеца услуги,неподписан от страните,ф-ра от 16.11.22г.,издадена от „Клийнър груп“ООД,протокол за възлагане,приемане и изпълнение на дейности по почистване от 17.10.22г.,подписан от изпълнителя „Клийнър груп“ООД,снимков материал.Изготвена е ССЕ,която след проверка в счетоводствата на двете дружества е установила,че фактура № 8000001584/14.11.2022г. е осчетоводена само в счетоводството на „Тепавица – Рай 1“ООД,но не и в това на „Империа Ди Фиамма“ЕООД.Разпитани са двама свидетели.Свидетелят на ищеца-И. А. е участвал в извършването на дейностите по почистване на магазина като служител на „Тепавица – Рай 1“ООД.Свидетелят на ответникаК. К. е работил като ***на мобилна група при другата фирма за почистване „Клийнър груп“ООД.

ПдРС правилно е квалифицирал иска като такъв по чл.266,ал.1 от ЗЗД,като е посочил кои са елементите от фактическия състав на тази разпоредба,които следва да са 3 изпълнени,за да се приеме иска за основателен: валидно възникнало между страните правоотношение с предмет процесното задължение по вътрешно почистване след строително- ремонтни дейности в обект,стопанисван от ответното дружество – магазин,изразяващи се в измиване на прозорци,первази,дограма,почистване на подова настилка,мебели,санитарно помещение в обекта; точно осъществяване на дейността от страна на ищеца; приемане на възложената работа от възложителя- ответник и настъпила изискуемост на задължението за заплащане на възнаграждение за осъществената дейност.

За да стигне до извода за уважаване на иска,съдът се е позовал основно на показанията на свидетеля И. А.,които изцяло е кредитирал като единствен ангажиран пряк и първичен информационен източник досежно процесното правоотношение.Не е кредитирал показанията на другия разпитан свидетел-К. К.,доколкото същият не е посещавал обекта в периода на изпълнение на договора-18.10.22г.-09.11.22г.,а преди и след този период.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на първостепенния съд.Действително единствено свидетелят А. е очевидец и пряк участник в изпълнението на дейностите по почистването на магазина и има лични впечатления от състоянието,в което е намерен обекта и от извършената от служителите на ищеца работа.Неоснователни са възраженията в жалбата,че съдът следвало да съобрази тези показания с нормата на чл.172 от ГПК.Фактът,че свидетелят е служител на ищеца не означава непременно,че същият е заинтересован от изхода на делото,а дори и да се приеме,че това е така,неговите показания са единствените,които почиват на преки впечатления и не са опровергани от другите събрани доказателства.Свидетелят посочва,че санитарното помещение е било почистено,а това се потвърждава дори от показанията на другия свидетел К.-„Санитарното помещение не е трябвало да бъде почиствано от страна на фирмата,в която работя-то беше в приличен вид“.Свидетелят А. заявява,че е имало мебели в магазина,но е било отдавна и не си спомня какви точно са били тези мебели.Това не означава липса на конкретика в показанията,както се твърди във въззивната жалба,показанията съдържат достатъчно конкретни данни за извършените от служителите на ищцовото дружество дейности.Нормално е свидетелят да не може да си спомни какви точно са били мебелите,които са почистени,а и никоя от страните не ги е посочила конкретно-нито във фактурата,нито в приемо-предавателния протокол,нито дори в становищата си.

Правилно районния съд не е дал вяра на показанията на свидетеля К..Същият е посетил обекта на 17.10.22г.,преди да започне почистването му,и на 11.11.22г.,два дни след приключването на почистването.Следователно той няма впечатления за качеството на свършената от ищеца работа,тъй като на 09.11.22г.,когато за последно служители на „Тепавица – Рай 1“ООД са извършвали дейности по почистването,свидетелят не е присъствал,а е посетил магазина два дни след това.По делото липсват доказателства дали и какво може да се е случило в промеждутъка между 09.11.22г. и 11.11.22г.в обекта и правилно районния съд е приел,че това не може да се тълкува в ущърб на ищеца само на база показанията на св.К.,който не е възприел лично нито един етап от извършената от служителите на ищеца дейност.Само от показанията на този свидетел не може да се 4 обоснове извод за некачествено свършена работа от ищеца.В тази връзка въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя,че ПдРС е извършил нарушение на съдопроизводствените правила за разпределяне на доказателствената тежест и за оценка на свидетелските показания.

Споделят се и изводите на първостепенния съд досежно приемането на дейността от ответника,базирано отново на показанията на св.А. като единствен очевидец с преки впечатления.Свидетелят е категоричен,че управителят на ответното дружество е присъствал,когато служителите на ищцовото дружество са приключили всички дейности по почистването и не е направил никакви възражения или забележки по отношение на качеството на извършеното и срочността на осъществената дейност.С оглед естеството на извършената работа,ако същата бе имала недостатъци,то те биха били явни,видими и управителят на ответника би могъл да ги забележи и още тогава,на място,да отправи забележки или да направи възражения във връзка с изпълнението на договора.Не се доказва такива да са направени от страна на представителя на ответника,поради което работата следва да се счита за приета.