Решение № 517 от 26.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Б.ова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100507805 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. И. К., чрез адв. Т., срещу решение № 20017591/28.02.2022г. постановено по гр.д. № 19315/2021г. по описа на СРС, 34-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответниците Б. В. А. и „БАЛ М.“ АД – в ликвидация, обективно съединени искове с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл.

45 ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците за сумите от по 374 лева, частично предявени от суми в общ размер от по 1 000 лева, по всеки един от 22 деликта, произтичащи от публикувани в периода от 11.06.2020г. до 07.07.2020г., на 09.11.2020г. и на 16.11.2020г., в сайта www.19min.bg публикации, както и от два деликта, произтичащи от две телевизионни предавания в „Е.Д.“ от 19.06.2020г. и „С.Х.“ от 23.06.2020г., по време на които са възпроизведени част от обидните и клеветнически твърдения в процесните 22 броя публикации, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от твърдените непозволени увреждания.

Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно и необосновано. Съдът неправилно разделил исковете според броя на деликтите – отделните деяния следвало да бъдат разгледани като една обща, съвкупна противоправна дейност, с наслагването на отделните елементи от която бил постигнат общият вредоносен резултат. Неправилно СРС изначално приел за недоказано обстоятелството, че ответникът Б. В. А. бил автор/съавтор на процесните публикации.

1

Същият факт нямало как да бъде установен без съдействието на ответниците, предвид на което следвало съдът да съобрази всички останали косвени доказателства, свидетелстващи, че журналистическото разследване и публикуваните материали били именно на Б. А., че същият бил основател на вестник „19 минути“, видно от издателското каре на вестника, и председател на управителния съвет на Сдружение „Екопрограма“, което било притежател на марката „19 минути“ и имал отношение към съществуването на издателството, видно от показанията на разпитания по делото свидетел. В телевизионното предаване „Е.Д.“ водещият съобщил скандални разкрития именно на журналиста Б. А., които най-нахално били преписвани от „официоза ПИК“ и това твърдение на водещия не било отречено от ответника А.. Така също в телевизионното предаване „С.Х.“ от 23.06.2020г. той подчертал, че извършил разследването с колегите си от редакцията. Очевиден бил и мотивът на ответника А. за публикациите – първата такава от 11.06.2020г. била предхождана от отхвърлен проект на Б. А., като председател на УС на Сдружение „Екопрограма“ по европейската образователна програма „Еразъм+“. Неправилен бил и основният мотив на първоинстанционния съд да отхвърли предявените искове, а именно липсата на противоправност на деянията. Съдът не направил анализ на същите. Макар и детайлно да разяснил съдебната практика на ВКС и ЕСПЧ по темата за правото на мнение, обидата и клеветата, не обсъдил как същата практика се съотнася към конкретния случай. На първо място по отношение на клеветата съдът не извършил преценка дали в публикуваните материали били изложени факти, при което противоправно поведение би било налице, или била извършена оценка на тези факти. В публикацията на сайта от 11.06.2020г. със заглавие „Кумата на образователния министър – шеф при найголямото издателство за учебници: 60 000 000 лева пазар“ били съобщени два неверни факта – че ищецът била „шеф“ в издателство „Просвета“ и че чрез издателството генерирала приходи в размер на 60 000 000 лева годишно благодарение на семейната й връзка с министъра на образованието, т.е. незаконни облаги. Посочено било още, че „предметът на дейност на организацията на кумата на министъра е в отчайващ конфликт на интереси с неговата дейност на висш администратор“.

Същите твърдения съставлявали изложение на факти, а не оценката на такива, а неверността им била установена по делото. В следващите публикации били изложени клеветнически твърдения, че ищецът била консултант в евроагенцията на МОН (Центъра за развитие на човешките ресурси) и развивала тази дейност поради кумските си връзки с министъра, които също били опровергани от доказателствата по делото.

Директни обвинения, излагащи факти, а не оценката им, се съдържали и в изявлението, че „Непознатият текст на матурата след 7-ми клас е от тетрадка на Просвета, за което шефства кумата на министъра В.“. Ищецът К. не участвала в процеса на създаване на учебници и учебни помагала. „Не е случайно, че не само Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, но и прокуратурата се зае със семейния 2 казус, понеже той е твърде показателен“ - цитатът представлявал изложение на факт, досъдебно производство не било образувано, а и твърдението подвеждало читателя да смята, че било извършено престъпление. В публикациите се съдържали и твърдения за невярно декларирани обстоятелства в имуществената декларация на съпруга на ищеца досежно нейното имущество, което представлявало изявление за факт, който също се опровергавал. Опровергано било и твърдението за усвояване на 751 452 евро по европейската програма „Еразъм+“ от Фондация „Просвета-София“ – нито сумата била съответна на действителната, нито ищецът била в управлението на Фондацията в сочения период. Изложеното в процесните публикации и телевизионни предавания, особено в тяхната съвкупност, накърнили в значителна степен достойнството, репутацията и доброто име на ищеца. Твърденията били разпространени публично, достигнали до голям кръг хора и все още били налични на сайта и в интернет пространството. Особено обидно и унизително за ищеца, с оглед професионалния й стаж, заеманите длъжности и квалификация, било използваното определение „адреналинка“, наложено като обръщение към разголени танцьорки в телевизионно предаване. По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на частичните искове от 8 976 лева, от общ размер 24 000 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззивникът Б. В. А. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Правилни били изводите на СРС, че ответникът Б. А. не бил автор на статиите, не бил работодател/главен редактор на изданието „19 минути“, не се установила противоправността на публикациите изданието „19 минути“ и на изявленията му в интервютата в телевизия „7/8“.

Ответникът А. не злоупотребил с конституционното си право по чл. 39, ал. 1 КРБ като направил оценка на изложените в публикациите факти, не изказал нищо противоправно, а само изразил становището си, което не било насочено срещу достойнството и доброто име на ищеца. Не бил осъществен състав нито на обида, нито на клевета. Неверните твърдения били основание за деликтна гражданска отговорност единствено в случаите, когато представлявали злоупотреба с правото на изразяване – чл. 39, ал. 2 КРБ. Нито обидно, нито позорно или престъпно било да бъде наречен кумът на едно лице негов роднина, да бъде обозначен като шеф, а определението адреналинки не било използвано от автора на публикацията, а било цитат от друга статия. Същото не било неприлично, вулгарно или цинично. Относно мнението за конфликт на интереси – същото било оценка на автора. Неимуществените вреди на ищеца също не се установявали от показанията на разпитания свидетел Л., последната – и в служебна зависимост от ищеца. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за производството пред СГС.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „БАЛ М.“ АД – в ликвидация, 3 не депозира писмен отговор на въззивната жалба.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното решение по въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът М. И. К. излага, че на сайт www.19min.bg, както и в печатното издание на вестник „19 минути“, в периода от 11.16.2020г. до 07.07.2020г., както и на 09.11.2020г. и на 16.11.2020г., били публикувани 22 бр. публикации с твърдяни и повтаряни тежки обидни квалификации и неверни, позорящи ищеца К. обстоятелства, които тежко засягали личността й и й причинявали морални вреди. Част от твърденията били разпространени лично от ответника Б. А., представен като журналист от „19 минути“ и участник в екипа, създал публикациите, в 2 телевизионни предавания – „Е.Д.“ от 19.06.2020г. и „С.Х.“ от 23.06.2020г. Ответникът Б. В. А. бил основател на вестник „19минути“, журналист от „19минути“ и част от екипа, изготвил публикациите, представлявал и Сдружение „Екопрограма“, което било притежател на марката „19 минути“. Ответникът „БАЛ М.“АД – в ликвидация, бил издател на „19 минути“, посочен на сайта. Клеветите касаели твърдения за наличието на обвързаности и конфликт на интереси с министъра на образованието и неговата съпруга, нерегламентирани облаги за ищеца, за ръководената от нея фондация и издателство „Просвета“. Направени били внушения, че ищецът била успешна в работата си, във фондацията и в издателството не поради личните и професионални качества, а благодарение на покровителства, съучастия в отношения с непозволен материален интерес за министъра, за нея, за фондацията и за издателството. Приписани й били нарушения на законите, в т.ч. ЗПКОНПИ. Излага подробни съображения за клеветнически и позорящи я твърдения в 12 публикации от 11.06.2020г., 15.06.2020г., 16.06.2020г., 17.06.2020г., материал от същата дата, 2 бр. публикации от 18.06.2020г., 2 бр. публикации от 22.06.2020г., 25.06.2020г., 01.07.2020г., 09.11.2020г., повторени в 10 публикации от 24.06.2020г., 25.06.2020г., 2 бр. от 29.06.2020г., 2 бр. от 30.06.2020г., 2 бр. от 02.07.2020г., от 06.07.2020г., 16.11.2020г. и в двете телевизионни предавания. Посочва конкретно цитати, а именно:

1 / на 11.06.2020г. в сайта www.19min.bg бил публикуван материал, озаглавен „Кумата на образователния министър - шеф при най-голямото издателство на учебници: 60 000 000 лв. пазар“. Статията съдържала редица клеветнически и обидни твърдения и манипулативни внушения за нерегламентирани обвързаности и незаконни облаги: „Най-големият играч на пазара на учебници - издателство Просвета - София 4 има едноименна фондация, чийто изпълнителен директор от неотдавна е М. К.-М..

По случайност, тя е кума на образователния министър К. В. и е съпруга на председателя на друга държавна институция - Комисията за защита на потребителите Д. М.. Министърът и директорката не са само роднини. М. К. е и съдружничка на съпругата на К. В. - Л., в тяхната обща консултантска фирма Б.А.... По същото време в политическия кабинет е и кумата М. К. (1979 г.). Двете дами са наричани от колегите си в МОН, тогава МОМН, „адреналинките”. Всичко би било много забавно, ако министерската кума не се занимаваше във фондацията на най-голямото издателство на учебници, чийто оборот зависи от политиката, одобренията и финансирането на покупките на учебници от училищата, които прави с нашите 4 милиарда годишно на данъкоплатци просветното министерство. Фондацията не само носи името на издателството и гордо е в рубриката „За нас" на неговия сайт. Преди да я ръководи министерската кума, управителните съвети на фирмата и на неправителствената организация имат същите членове. Още по-тревожен е фактът, че дори някой да претендира, че фондацията и издателството са различни юридически лица, ужасяващото е, че предметът на дейност на организацията на кумата на министъра е в отчайващ конфликт на интереси с неговата дейност на висш администратор... Тоест, работата на МОН пред Европа вече се оценява от кумата на министъра. А тя едва от неотдавна е в тази функция. Това обаче не е всичко: „ Фондация „Просвета София“ работи активно по проекти по европейски и национални програми, като през последните години по-важните проекти са свързани със средищните училища, кариерното ориентиране на учениците, гражданското образование, ограмотяването на възрастни и др. "Как това би могло да стане без МОН?А представяте ли си, когато кумата на министъра и съдружничка на министершата може да ви консултира, кого другиго бихте избрали за съветник и на кого бихте дали бюджета си? Ето вижте: „Фондация „Просвета - София ” извършва и консултантска дейност, свързана с Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, с Европейската програма за образование, обучение, младеж и спорт "Еразъм+" и др., като осигурява сътрудничество и партньорство на училища и детски градини за участие с проекти по тези програми“... Дали има подобни проблеми кумата на министъра, защото на сайта на издателство и фондация Просвета София, от който са нашите цитати, ясно си пише: „Дейността на фондацията е организирана на проектен принцип. Финансирането на проектите й се осъществява чрез дарителство, кандидатстване в процедура за обществени поръчки и други източници”. Чудесно звучи, нали! В следващия брой ще ви докажем с декларациите на министъра и шефа на КЗП как се купуват супер евтини луксозни имоти на уникално ниски цени и колко закона са нарушени при процеса. Ще бъде много интересно!“ 2 / В публикация от 15.06.2020 г. със заглавие ”Шефът на КЗП с мезонет за 5