Решение № 26 от 14.03.2023, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Трявна, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЯРА ПЕТРАКИЕВА при участието на секретаря В. Хр. Драгановска като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело № 20224240100184 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.

В исковата молба на „Уникредит Булбанк“АД против Х. А. М. /депозирана чрез пълномощник адв. И И./ се твърди, че на 12.09.2019 г. ищецът сключил с ответника договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №369/0168/R3117680, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя банков потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 2000,00 лв. за текущи разходи, а кредитополучателят се задължил да върне кредита, ведно с начислени лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове, с краен срок за погасяване на кредита – 12.09.2020 г. До изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, кредитополучателят не платил на ищеца дължими суми, както следва: 2000,00 лв. – главница, 118,34 лв. неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит с падеж на 17.07.2020 г.; 316,01 лв., от която: 173,61 в. – лихва за забава върху просрочена главница за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2021 г.; 134,45 лв. – просрочена главница за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2021 г., 7,95 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2021 г. За посочените суми била издадедена заповед за незабавно изпълнение, въз основа на която образувано изпълнително дело пред ЧСИ Г. Н. с рег.№733 на КЧСИ, но поради ненамиране на длъника ищецът получил указания за завеждане на настоящия иск. Към настоящия момент горните задължения не били платени.

1

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху главницата. Претендира се да бъдат заплатени направените в заповедното и настоящото съдебно производство разноски.

На ответника по делото са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, а на същия на осн. чл.47 ал.6 ГПК е назначен особен представител – адв. М. Д., на когото са връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника /адв. М. Д./ е депозирал писмен отговор, в който се взима становище за основателността на предявения по делото иск.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, а чрез депозирано писмено становище на пълномощника си адв. И. И. заявява, че поддържа предявения по делото иск и претендира за неговото уважаване. Ответникът, чрез назначения особен представител адв. М. Д., поддържа изразеното в писмения отговор становище, съобразно което претендира за отхвърлянето на иска.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна страна:

Със заявление вх.634/16.06.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника.

Със заповед №70/16.06.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №20214240100147/2021 г. по описа на Районен съд - Трявна, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: СУМАТА от 2000,00 лв. - главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №369/0168/R3117680 от 12.09.2019 г., ведно със законната лихва от 1 6.06.2021 г. до изплащане на вземането; СУМАТА от 118,34 лв. - неразрешен овъдрафт/надхвърлен лимит с падеж на 17.07.2020 г.; СУМАТА от 316,01 лв., от които: 173,61 лв. лихва за забава върху просрочена главница за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2021 г.; 134,45 лв. – неустойка за просрочена главница за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2021 г.; 7,95 лв. неустойка за просрочена редовна лихва за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2021 г.;

СУМАТА от 180,69 лв. - разноски по делото, включващи ДТ в размер на 48,69 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 132,00 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск относно вземането си срещу длъжника. В указания на заявителя срок е предявен настоящият иск.

2

Въз основа на изложеното в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото доказателства, се установява следното от фактическа страна:

На 12.09.2019 г. между ищеца „Уникредит Булабанк“АД /като кредитор/ и ответника Х. А. М. /като кредитополучател/ е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №369/0168/R3117680, по силата на който кредиторът се е съгласил да предостави на кредотополучателя потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №BG35UNCR70001523486096 в размер на сумата от 2000,00 лв.

Съгласно договора: ГПР е 15,7783%; начален срок на усвояване – 12.09.2019 г.; краен срок на усвояване – 12.09.2020 г.; срокът на договора за кредит /крайният срок за погасяване на кредита/ се удължава многократно с период от още една година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора, в т.ч. не е в просрочие на нито едно от своите задължения към кредитора в удоговорените в договора срокове; след изтичане на крайния срок за усвояване на кредита правото на кредитополучателя за ползване и съответното задължение на кредитора за предоставяне на неусвоени суми от кредита се прекратява; при неиздължаване от страна на кредитополучателя на главница /изискуем разрешен и/или неразрешен овърдрафт/ и/или лихви, съгласно договорените в договора срокове, цялата ползвана, но неиздължена част, включително над разрешения лимит на овърдрафта се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт в размер на законната лихва, равна на 10,00%. В т.21 на договора е уговорено, че за всички неуредени с договора въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство и ОУ.

С покана за доброволно изпълнение, изпратена от ЧС с рег.733 на Камарата на ЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд – Габрово Г. Н., връчена на 09.03.2021 г. при условията на чл.47 ал.5 ГПК, ответникът Х. А. М. е уведомен относно дължимостта на сумите, както следва: 2000,00 лв. – главница, 144,47 лв. – лихви, въз основа на договор за банковия кредит от 12.09.2019 г., като е поканен за заплащането им в 14-дневен срок.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото лице К. Ц. Ц., неоспорено от страните по делото, се установява, че сумата от 2000,00 лв. по договор №369/0168/R3117680/12.09.2019 г. за потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка е усвоена с карта на АТМ на дата 13.09.2019 г. Усвояването е извършено по цитираната в договора банкова сметка и в срока на договора. Освен нея, ищецът е предоставил на ответника под формата на неразрешен овърдрафт и сума в размер на 118,34 лв., към дата 17.07.2020 г. При последващото движение се проследява ежемесечно вариране на сумата, както и забава на плащането от страна на длъжника, за което са начислени договорни лихви, съобразно уговорените в договора условия. Към датата, заложена като срок на 3 погасяване - 12.09.2020 г., има неиздължаване на кредита съгласно договора. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 16.06.2021 г. по договора има следните непогасени задължения: главница – 2000,00 лв.; неразрешен овърдрафт/нахвърлен лимит – 118,34 лв.; лихва за забава върху просрочена главница за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2021 г. – 173,61 лв.; неустойка за просрочена главница за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2021 г. – 134,44 лв.; неустойка за просрочена редовна лихва – 7,96 лв. Към датата на изготвяне на заключението сумите не са погасени от длъжника.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Безспорно се установява по делото, че между страните е сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №369/0168/R3117680/12.09.2019 г. Този договор попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, както и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно 11 ал.2 от ЗПК, общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Неспазването на изискването на посочената разпоредба, съгласно чл.22 ЗПК, води до недействителност на договора за потребителски кредит. В случая, процесният договор е сключен при Общи условия, видно от неговата т.21, където е посочено, че за всички неуредени с договора въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство и ОУ. С оглед на това, на ищеца е указано от съда, че следва да представи приложимите към договора общи условия, което не е сторено, като е признато, че такива не са били съставени и подписани от страните. При това положение и на основание чл.22 вр. чл.11 ал.2 ЗПК, процесният договор за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл.79 ЗЗД съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита /в с.см. решение №50259/12.01.2023 г. на ВКС по гр.д. №3620/2021 г., III г.о./.

С оглед на това, предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, който е във вр. с чл.79 ЗЗД, се явява основателен само в частта, с която се претендира признаване за установена дължимостта на главница в размер на 2000,00 лв. и неразрешен овърдрафт в размер на 118,34 лв. по процесния договор за потребителски 4 кредит. В частта относно признаване дължимостта на сума в общ размер на 316,01 лв., от които: 173,61 лв. лихва за забава върху просрочена главница за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2021 г.; 134,45 лв. – неустойка за просрочена главница за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2021 г.; 7,95 лв. - неустойка за просрочена редовна лихва за периода 16.10.2020 г. – 14.06.2021 г., предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съдът не възприема становището на ищеца в писмената му защита, че ответникът дължи лихва за забава върху главницата за периода от 13.09.2020 г. до 16.06.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/.

Предвидената в чл.23 ЗПК недължимост на лихви или други разходи по кредита се отнася и за обезщетението за забава, тъй като с оглед недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД и за поставяне в забава е необходима покана. Такава може да се приеме, че е изпратена едва с исковата молба, която съобразно фикцията на чл.422 ГПК се счита предявена от постъпване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, поради което и оттогава се явява дължима законната лихва върху главницата, но не се дължи лихва /обезщетение/ за забава за период преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Поради всичко изложено по-горе следва да се признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми: СУМАТА от 2000,00 лв. - главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №369/0168/R3117680 от 12.09.2019 г., ведно със законната лихва от 16.06.2021 г. до изплащане на вземането; СУМАТА от 118,34 лв. - неразрешен овъдрафт/надхвърлен лимит с падеж на 17.07.2020 г., за което е издадена заповед №70/16.06.2021 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №20214240100147/2021 г. по описа на Районен съд - Трявна, на основание чл.422 ГПК.