Определение № 17912 от 24.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17912 гр. София, 24.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20261100507420 по описа за 2026 година и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от Етажна собственост , находяща се на адрес в гр.София, на ул.“********, чрез домоуправителя „Вход мениджър“ ЕООД , срещу Определение № 22594/19.06.2026г. постановено по гр.д.№ 10041/26г. по описа на СРС, с което подадената от него искова молба е върната, а образуваното по нея производство прекратено.

Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно. Посочва, че е индивидуализирал всички вземания на ищеца, както по размер , така и по основание, така и по времеви периоди. Счита, че не следва да индивидуализира всяка вноска. Посочва, че е претендирал месечни /периодични/ задължения. Приложил е множество документи, които потвърждават изложените от него твърдения. Счита, че не следва да индивидуализира над 288 отделни плащания, формирани в период от 6 г. , по 12 месеца, по 4 вида вноски. Счита, че надлежно е формулирал петитума на исковата молба. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на друг състав за разглеждане.

За да се произнесе по частната жалба, Софийски градски съд установи следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване. Заплатена е следващата се държавна такса. В този смисъл същата е редовна и следва да се разгледа по същество.

Съдът намира частната жалба за неоснователна.

В исковата молба ищецът, сега частен жалбоподател, е твърдял че има вземане от ответницата Д.Г.М. , в качеството й на собственик на ап.23, находящ се в ЕС в размер на 2048,62 евро, ведно със законната лихва от 20.10.2025г. Вземането е формирано от следните суми: 97,66 евро /191,00 BGN/, представляваща главница - Управление на ЕС, ведно със 1 законната лихва за период от 20.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 1750,22 евро /3 423,13 BGN/, представляваща главница - Поддръжка на ЕС, ведно със законната лихва за период от 20.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 58,80 евро /115,00 BGN/, представляваща главница - Фонд ремонти, ведно със законната лихва за период от 20.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 141,94 евро /277,62 BGN/, представляваща главница - Допълнително гласувани вноски за ремонти в ЕС, ведно със законната лихва за период от 20.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

С разпореждане рег.№ 53480/29.04.2026г. по образуваното по исковата молба гр.д.№ 10041/26г. , районният съд е дал указания на ищеца да отстрани нередовност на исковата молба, като наред с друго, му е указал да уточни подробно как е формиран размера на всяка една от претендираните суми и за какъв период (с посочване на начална и крайна дата), както и с кое решение от кое общо събрание е определен размерът им. Указал е също, че за всяка сума ищецът следва да формулира отделен петитум, като посочи за какъв период претендира всяка една от сумите, както и с кое решение от кое Общо събрание на ЕС е определен размерът им.

В изпълнение указанието на съда, в срок ищецът е посочил, че представя протоколи от ОС на ЕС, на които са гласувани месечните вноски, че ответницата е собственик на маг.5 като формираните задължения са за този обект, уточнил е периода, за който се претендират задълженията – 01.03.2019г. – 30.09.2025г.

С разпореждане № 63341/25.05.2026г. съдът отново е оставил исковата молба без движение, като изрично е указал на ищеца, наред с друго, да уточни как е формиран размера на всяка една от претендираните суми и за какъв период, както и с кое решение на ОС на ЕС е определен размерът им. Указал е на ищеца, отново, че следва да формулира отделно искане /да предяви отделен иск/ за всяка една от четирите претендирани суми, както и да посочи с кое решение на ОС на ЕС е определен размерът им.

С молба , в срок , ищецът е посочил, че размерът на задължението е формиран съгласно взети решения на ОС на ЕС, гласувани на 12.09.2017г. , на 20.06.2018г., на 27.09.2018г., на 19.02.2019г., на 5.07.2019г., на 8.06.2022г. и на 7.03.2024г. , и отново е приложил протоколите от ОС на ЕС.

С обжалваното определение № 22594/19.06.2026г. районният съд е приел, че указанията му не са изпълнени от ищеца - не е изпълнено указанието за подробно уточняване на начина на формиране на всяка една от претендираните четири самостоятелни вземания с различно правно основание – за управление на етажната собственост, за поддръжка на общите части, за фонд „Ремонт и обновяване“ и за допълнително гласувани вноски за ремонти; не е изпълнено указанието да се определи времевия период, за който се претендират всяка една от тези суми; не е изпълнено указанието за надлежно формулиране на петитум. В допълнение районният съд е посочил, че изложените от ищеца твърдения не позволяват да бъде установено кое конкретно решение на кое общо събрание обуславя всяка отделна претенция и по какъв начин е достигнат претендираният размер. Задължение на ищеца е 2 ясно и недвусмислено да въведе в процеса фактите, на които основава претенцията си, както и да индивидуализира предмета на спора. Съдът не може служебно да извлича релевантни факти от приложени документи и да формира вместо страната фактическото основание на иска.

Въззивният съд изцяло споделя изложените от районния съд съображения. В исковата молба ищецът е претендирал общо вземане от ответницата по четири отделни претенции за управление на ЕС, за поддръжка на общите части, за фонд „Ремонт и обновяване“ и за допълнително гласувани вноски за ремонти, без да уточни на какво правно основание ги претендира, как е формиран размера на всяка претенция, кога е възникнало всяко от четирите вземания , какъв времеви период обхващат претенциите.

Съгласно изискването на чл.127 от ГПК, исковата молба трябва да съдържа цената на иска, изложение на обстоятелствата, на които се основава иска, в какво се състои искането.

Исковата молба, подадена от ищеца, не отговаря на тези изисквания. От изложението в нея става ясно, че ищецът претендира четири отделни вземания от ответницата, а не едно общо, тъй като всяко от тези вземания има различно правно основание. Това правно основание също не е посочено – на съда са предоставени множество решения от ОС на ЕС, без да се уточни с кое решение на ОС на ЕС е взето решение за дължимост и за размера на претендираните вноски, какъв е размера на конкретните дължими от ответницата вноски, за какъв период се претендират сумите по всяка претенция – ясно е, че решенията за дължимост на такса управление на ЕС , за поддръжка за общите части, за ремонти не са взети на едно ОС - ищецът е представител множество протоколи за проведени ОС на ЕС.

Ищецът буквално е предоставил на съда купчина с документи и го е оставил сам да търси в тях информацията , която той самият е следвало да предостави съобразно указанията на съда. Рамките на служебното начало са ясно очертани в чл.7 от ГПК, и между тях не е задължението на съда да извлича от доказателствата по делото твърдения на страните и да ги формулира. РС ясно е дал указания на ищеца какви уточнения следва да направи. При първоначалното им неизпълнение, съдът отново е указал на ищеца, че исковата молба продължава да е нередовна и му е дал нови подробни указания как да отстрани нередовностите. След като нередовностите не са били отстранени, правилно районният съд, на основание чл.129 ал.3 от ГПК е върнал исковата молба.

Големият брой вноски /288/, които ищецът е следвало да конкретизира и посочи, не е основание да не бъдат спазени изискванията на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК – колкото са претендираните вземания на ищеца, толкова следва да бъдат посочени в исковата молба, толкова съдът ще разгледа по предявените искове. Ищецът ясно трябва да посочи какви претенции отправя към ответника – по размер, по основание, и време, за да знае ответника как да организира защитата си. Възражението, че претенцията вече е била редовно формулирана в заповедно производство, поради което няма основание да не бъде приета и от исковия съд, е неоснователно. В производството по чл.410 от ГПК съдът не събира доказателства, но заявителят е длъжен да впише основанието, на което претендира сумата и да индивидуализира вземането си по основание и размер /така и ТР №4/2013г. на ОСГТК на 3

ВКС/. Извън обхвата на настоящата проверка е законосъобразността на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Следва обаче да се има предвид, че целта на заповедното производство е да установи дали длъжникът оспорва вземането. Поради това е допустимо в заявлението по чл.410 от ГПК заявителят да отправи обща претенция към длъжника за твърдяното вземане. Поради това и длъжникът има право да заяви общо, че не дължи, без да конкретизира основанията. След като длъжникът оспорва вземането с подадено в срок възражение, при пренасяне на спора пред исковия съд, пред който се развива състезателно производство по см. на чл.8 от ГПК, в исковата молба ищецът вече е длъжен да формулира ясни и точни претенции, да направи доводи, да посочи фактите на които основава исканията си, да представи доказателства за това, с които ответната страна следва да се запознае и да заяви становище по всяко от тях.

Обжалваното определение като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба, вх.№ 209702/30.06.2026г., подадена от Етажна собственост, находяща се на адрес гр.София, ул.“********, чрез домоуправителя „Вход мениджър“ ЕООД, срещу Определение № 22594/19.06.2026г. постановено по гр.д.№ 10041/26г. по описа на СРС.

Определението не подлежи на обжалване съобразно чл.274 ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4