Решение № 13380 от 09.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66029/2024
- Вид
- Решение № 13380
- Подписан
- 09.07.2025
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 13380 гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110166029 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Е. А. П. е предявил срещу „К..“ ЕАД искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 136 лв. по Договор за потребителски кредит с №.. от 08.11.2021 г. и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит с №.. от 08.11.2021 г., както и сумата в размер на 692, 65 лв., по Договор за потребителски кредит с №... от 21.05.2022 г. и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит с №... от 21.05.2022 г. (съобразно изменението на исковете, допуснато в откритото съдебно заседание, проведено на 25.06.2025 г.).
Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и „К..“ ЕАД, в качеството на кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит с №.. от 08.11.2021 г.
Посочва, че по силата на този договор, кредиторът е следвало да предостави заемни средства в размер на 3621, 53 лв., от които размер на Кредита 3200 лв. и застрахователната премия в размер на 421, 53 лв. Страните са уговорили годишен лихвен процент по заема в размер на 39, 95 %, а годишният процент на разходите да бъде 48, 14%. Уговорен е бил срок на договора в 24 месеца. Посочва, че във връзка с Договор за потребителски кредит с №.. от 08.11.2021 година и на основание глава II, чл. 4 от последния е сключила и договор за поръчителство с „А..” ЕООД, с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. С договора за поръчителство е било уговорено, че дължи възнаграждение на „А..” ЕООД за това, че става поръчител по кредитното правоотношение.
Твърди, че същото е следвало да се заплаща директно по сметките на „К..“ ЕАД ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителна вноска по кредита. Посочва, че въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът „К..“ ЕАД не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало. Твърди, че е заплатила всички дължими такси по договора за потребителски кредит и за поръчителство по сметката на „К..“ ЕАД. Твърди, че между нея и ответника е сключен и Договор за потребителски кредит с №... от 21.05.2022 година. По силата на този договор, кредиторът е следвало да й предостави заемни средства в размер на 1469,11 лева, от които размер на Кредита 1350.00 лева и размер на застрахователната премия 119,11 лева. Страните са уговорили годишният лихвен процент по заема в размер на 37, 51 %, а годишният процент на разходите да бъде 44.69 %. Уговорен 1 бил срок на договора в 24 /двадесет и четири/ месеца. Твърди, че във връзка с Договор за потребителски кредит с №... от 21.05.2022 г. и на основание глава II, чл. 4 от последния, сключила и договор за поръчителство с „А..” ЕООД, с цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. С договора за поръчителство е било уговорено, че дължи възнаграждение на „А..” ЕООД за това, че става поръчител по кредитното правоотношение.
Същото възнаграждение следвало да се заплаща директно по сметките на „К..“ ЕАД, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита. Въпреки тези факти, касаещи договора за поръчителство, ответникът „К..“ ЕАД не бил отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало. Твърди, че е заплатила всички дължими такси по договора за потребителски кредит и за поръчителство по сметката на „К..“ ЕАД. Счита, че договорите за кредит са недействителни, тъй като ответникът е изискал и е събрал лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не са предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Твърди, че в договорите е бил неправилно посочен ГПР, тъй като в него не били включени всички разходи, а в случай, че същите са били включени същият е щял многократно да надхвърля допустимият по закон размер. Счита, че предвидените суми в договорите за поръчителство са скрити разходи по заемите и като такива е следвало да бъдат включени в годишните проценти на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „А..” ЕООД е „К..“ ЕАД, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала „К..“ ЕАД.
Счита, че завишаването на разходите по кредита представлява нелоялна търговска практика.
Твърди, че сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор, тъй като договорът за поръчителство следва да се сключва между поръчителя и кредитора. Твърди, че уговорените възнаградителни лихви противоречат на добрите нрави. С оглед гореизложеното, счита че платените суми над главницата по договорите са платени без правно основание. С оглед на това моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит №.../08.11.2021 г. По силата на процесния Договор е отпуснал кредит на ищеца в размер на 3621, 53 лв., като сумата е била изцяло усвоена от ищцата по избрания от нея начин на получаване. Договорът бил сключен при приложим ГЛП в размер на 39,95% и ГПР в размер на 48, 14%, като общият размер на всички плащания е 5316 лв. Не оспорва, че към дата на подаване на исковата молба задължението е изцяло доброволно погасено, като по сметката му е постъпила сумата от 221, 50 лв., с която са били погасени задължения различни от главница. Не оспорва, че между страните е бил сключен Договор за потребителски №.../21.05.2022г. По силата на същия е отпуснал кредит на ищцата в размер на 1469,11лв., като последната е била изцяло усвоена от ищеца по посочения от него начин на получаване. Договорът е бил сключен при приложим ГЛП в размер на 37,51% и приложим ГПР в размер на 44, 69%, като общият размер на всички плащания е бил 1898, 92лв. Не оспорва, че към датата на исковата молба задължението е изцяло доброволно предсрочно погасено. Оспорва, че по процесния Договор е постъпила сумата от 1730, 89лв., като твърди, че за погасяване на задължението по процесния Договор е постъпила сумата от 1486 лв., които са разпределени както следва: 1469, 11 лв. за главница, 5,60 лв. за възнаградителна лихва, 10, 92 лв. за предоставено поръчителство, а сумата от 0, 37 лв. е останала неразпределена. Твърди, че в Приложение №1 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР и общата дължима сума, както и е било упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А..“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Твърди, че възнаграждението по договорите за поръчителство не е следвало да бъде включено към ГПР, доколкото не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби 2 на ЗПК, поради което единственият разход включен в ГПР е за възнаградителната лихва.
Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „К..“ ЕАД и „А..“ ЕООД. Сочи, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Посочва, че договорът за кредит предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3 от договора за кредит) потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Твърди, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „К..“ ЕАД.
Твърди, че към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва след сключването на Договора за кредит с „К..“ ЕАД. Посочва, че не е знаел и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „А..“ ЕООД, по който бъдещ договор „К..“ ЕАД не е страна. Сочи, че едва след подписването на договора за кредит и в случай че клиентът е избрал да предостави обезпечение, същият се препраща към платформата на „А..“ ЕООД, където се преминава към процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „А..“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Счита, че дори и да приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже заплащането на посочената в исковата молба сума.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на същата.
С доклад по делото съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит №../08.11.2021 г., сключен между ищцата като кредитополучател и ответника „К..“ ЕАД като кредитодател, по силата на който дружеството се е задължило да предостави на ищцата кредит в размер на 3200 лв., със застрахователна премия от 421, 53 лв., при лихвен процент от 39, 95 % и годишен процент на разходите 48, 14 %. Посочен е общ размер на всички плащания от 5316 лв., с 24 погасителни вноски от по 221, 50 лв.
3
Приет е и договор за потребителски кредит №.../21.05.2022 г., сключен между ищцата като кредитополучател и ответника „К..“ ЕАД като кредитодател, по силата на който дружеството се е задължило да предостави на ищцата кредит в размер на 1350 лв., със застрахователна премия от 119, 11 лв., при лихвен процент от 37, 51 % и годишен процент на разходите 44, 69 %. Посочен е общ размер на всички плащания от 1898, 92 лв., с 16 погасителни вноски в различен размер.
Разпечатката съдържа 23 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/576c3f82-4dc0-482f-b9ab-f877bb93eae8