Определение № 276 от 02.04.2025, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Свиленград, 02.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100063 по описа за 2025 година

Производството е по чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК

Производството по делото е образувано по искова молба от Агенция за Социално подпомагане срещу З. Д. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 131 ГПК, на ответника е изпратено съобщение, ведно с копие на исковата молба и доказателствата на посоченият в нея адрес.

Съобщението е върнато в цялост със забележка, че лицето не е намерено на посочения по делото адрес, като по данни на живущи на дареса, същата се намира в Гърция.

Съдът служебно, при условията на Наредба № 14/18.11.2009 год. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население” е изискал справка за постоянния и настоящ адрес на ответника и неговата месторабота (каквато не е установена) и е разпоредил размяната на книжа да се извърши по реда на чл.

47 ГПК, но в указания срок никой не се е явил да получи книжата.

Поради това, с Определение от 17.03.2025 г., на основание чл. 47 ал.6 ГПК съдът е допуснал правна помощ на ответника за назначаване на особен процесуален представител по делото, като е определил депозит за особения представител в размер на 500 лв. /съобразно определеният в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минимален размер на адвокатските възнаграждения за представителство по този вид дела/, като е указал едноседмичен срок за внасянето на депозита.

Съобщението е получено от ищеца на 18.03.2025 г.

В указания едноседмичен срок /до 25.03.2025 год., а и до сега/ определеният депозит не е внесен.

Поради това настоящия съдебен състав намира, че е налице пречка за движението на делото, която е от категорията на тези, подлежащи на отстраняване от ищеца по делото.

Съгласно чл.47, ал.1 от ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление. В ал.3 на същия законов текст е предвидено, че когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно извършва справка за неговата адресна регистрация и за месторабота. Според ал.5 съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда. В чл.47, ал.6 от ГПК се посочва, че когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към 1 делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

След като определената сума за възнаграждение за особен представител, назначен на осн. чл.47, ал.6 от ГПК (съставляваща разноски по реда на закона), не е била внесена от ищеца, то е налице нередовност на исковата молба по смисъла чл.128, т. 2, предл. 2-ро ГПК, която не е била отстранена в определения от съда срок, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл.129, ал.4 вр. ал.3 от ГПК.

Внасянето на възнаграждението за особен представител на ответника е по същество предпоставка за движение на делото /аналогично на изискването ищецът да внесе такса за призоваване на ответника чрез ДВ, което и при отменения ГПК беше основание за връщане на исковата молба при неизпълнение/.

Назначаването на особен представител на ответника е процесуално действие, което следва да се извърши по силата на закона, при наличието на предпоставките за това.

То не е действие по искане на някоя от страните или по инициатива на съда /т.е. не зависи нито от волята на страните, нито от волята на съда/, с оглед на което разпоредбата на чл. 77 ГПК е неприложима. Тази разпоредба е систематично свързана с разпоредбата на чл.

76 ГПК и тълкуването им в тяхната взаимовръзка води до извода, че възнаграждението за особен представител на неоткрит ответник всъщност представлява разноски, приравняващи се на държавна такса. Разпоредбата на чл.128 т.2 ГПК сочи, че разноски, когато такива са възложени на страната и тя следва да ги плати преди извършване на определени процесуални действия, са приравнени на държавната такса.

Последица от невнасяне на държавна такса и/или разноски, когато такива се дължат, при надлежно съобщаване за отстраняване на нередовностите, е прекратяването на производството по делото и връщане на исковата молба.

Нередовността на исковата молба произтича от неспазването на изискването по чл.128 т.2 за внасянето на дължими за образуването и движението на делото разноски във вр. с чл. 47 ал.6 ГПК, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.129 ал.4 вр. ал.3 ГПК.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл.129 ал.4 вр. ал.3 вр. чл.128 т.2, предл. 2-ро от ГПК искова молба с вх. № 694 от 21.01.2025 г. на ищеца Агенция за социално подпомагане поради невнасяне от ищеца в определения от съда срок на дължимите разноски по делото – депозит от 500лв. за възнаграждение за особен представител на ответника и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гражданско дело № 63/2025 г. по описа на РС-Свиленград, ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково, в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

2