Решение № 332 от 21.08.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Пазарджик, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200109 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Г. С. ЕГН ********** от гр.Пещера против НП №23-1006-001287 от 14.06.2023г. на началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на жалбоподателя:

-за нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева;

-за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б„а“ от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца;

-за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева;

-за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника адв.К. У., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в депозирана писмена защита по съществото на спора. Моли за отмяна на НП и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 04.06.2023г., в 09:25 часа, в гр.Пазарджик, на ул.Т. Каблешков, пред №4, при управление на товарен автомобил Форд Транзит с рег. № ****, собственост на Д. Д. С. ЕГН **********, извършвайки маневра „движение на заден ход“, не изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници, в резултат на което блъснал паркирания от лявата му страна лек автомобил БМВ Х5 с рег.№ ****, собственост на И. И. П. ЕГН **********, от което са настъпили материални щети и по двата автомобила. По-нататък, като участник в ПТП, при което били причинени само имуществени вреди, жалбоподателят не изпълнил задължението си да окаже съдействие за установяване вредите от настъпилото ПТП и напуснал мястото на произшествието. Отделно от това управляваното от жалбоподателя МПС не било представено на ГТП в срок и същият не носел КТ към СУМПС.

За инцидента бил подаден сигнал от св.И. П.- собственик на паркирания лек автомобил БМВ Х5 с рег.№ ****. Същият видял от терасата на своя дом, находящ се в гр.Пазарджик на ул.Т. Каблешков №4, как при извършване на 2 маневра- движение на заден ход с процесното МПС жалбоподателят ударил десните задна броня и вежда на успоредно паркирания лек автомобил, след което, без да спре, напуснал местопроизшествието, потегляйки в посока към ул.Кочо Честименски. От своя страна, след като установил причинените по автомобила му имуществени вреди, св.П. предприел обход на съседните улици, надявайки се, че ще намери МПС, с което било причинено ПТП-то. Така, на разстояние около 100 метра от местопроизшествието, в близост до магазин „Промо“, срещу бензиностанция „Газпром“, той забелязал паркиран товарния автомобил, който разпознал по регистрационния номер. Веднага след това св.П. подал сигнал до ОДЧ при РУ- Пазарджик, откъдето изпратили дежурен патрул в състав полицейските служители- св.Д. С. и св.Т. Б.. На място, след извършена справка в АИС, бил установен собственикът на процесното МПС- св.Д. С.

/л.14/. По това време същият бил в находящото се в съседство заведение „Корлеоне“, където имал среща с жалбоподателя. След като се отзовал на поканата на полицейските служител, св.С. потвърдил, че товарният автомобил е негова собственост, но се ползвал и бил управляван същия ден от жалбоподателя. В тази връзка св.С. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП /л.13/. Това обстоятелство не било отречено и от придружаващия го Р. С.. На място св.Д. С. съставил Протокол за ПТП с рег.№104/04.06.2023г./л.15/, където в графата за обстоятелства за ПТП същият отразил, че участник 1 /товарният автомобил Форд Транзит с рег. № ****, управляван от Р. Г. С./, извършвайки маневра движение на заден ход, не изпълнява задължението си да се убеди, че пътят зад него е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници, в резултат на което блъска участник 2 /лекият автомобил БМВ Х5 с рег.№ ****, собственост на И. И. П./, като настъпва ПТП с материални щети. Като видими щети за участник 1 в протокола били отразени- задна лява броня, а за участник 2- задна дясна броня и задна дясна вежда. Към протокола били изготвени и фотоси, отразяващите причинените имуществени вреди по двете МПС, участвали в ПТП-то /л.16-21/. В дадените пред полицейския екип обяснения, жалбоподателят потвърдил, че на инкриминираните дата и място управлявал процесното МПС, но не разбрал, че при предприетата от негова страна маневра „движение на заден ход“ е причинил ПТП и материални щети на паркирания до него лек автомобил. На място, в хода на извършената проверка на товарния автомобил и документите на водача, било установено, че МПС не било представено на ГТП, а жалбоподателят не носел контролния талон към 3

СУМПС.

За извършените от жалбоподателя нарушения, квалифицирани като такива по чл.40 ал.1 от ЗДвП, чл.123 ал.1 т.3 б „а“ от ЗДвП, чл.147 ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, св.Д. С. съставил АУАН бл.№902700 от 04.06.2023г/л.10/, в който като свидетел бил посочен колегата му- св.Т. Б.. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено на 10.01.2024г., а жалбата против него била подадена на 19.01.2024г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на полицейските служители- св.Д. С. /актосъставител/, св.Т. Б. /свидетел при съставяне на АУАН/, св.Д. С. и частично от показанията на св.И. П..

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

След внимателен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, които са достатъчно основание за отмяна на НП в неговата цялост.

На първо място АУАН е съставен в драстично нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави в присъствието на свидетели очевидци на самото извършване на нарушението, а ако няма такива, то- на неговото установяване. Изключение от това правило се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта.

В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят- св.Д. С. и 4 неговият колега св.Т. Б. /вписан като свидетел по АУАН/, не са били свидетели в момента на извършване на вменените административни нарушения. Установи се категорично, че на местопроизшествието е бил само жалбоподателят, а свидетел на извършване на ПТП-то е наблюдавалият от терасата на своя дом и подалият впоследствие сигнала- св.И. П.. Полицейските служители посетили местопроизшествието след неговото настъпване и след като жалбоподателят го е напуснал. При това положение актосъставителят е имал задължението да състави акта и да впише като свидетел в него не неговия колега- св.Т. Б., а свидетеля очевидец- И. П.. В същото време не са били налице и условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН.

Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв начин не може да се игнорира освен в строго и лимитативно определените от закона случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства- в случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение, водещо до цялостна отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.

По-нататък и за пълнота на изложението, следва да се посочи, че са налице и други съществени процесуални нарушения, допуснати при издаването на атакуваното НП, които от своя страна също представляват самостоятелни основания за неговата отмяна.

1/ По отношение нарушението по чл.40 ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева:

От показанията на всички разпитани по делото свидетели и най-вече на свидетеля очевидец- И. П., се установи, че процесното ПТП между двата автомобила е възникнало в резултат на предприета маневра „движение на заден ход“ от страна на товарния автомобил, управляван от жалбоподателят, докато другият автомобил е бил паркиран успоредно на него.

Съгласно правилото на нормата на чл.40 ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното 5 средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“. За да е осъществен съставът на това нарушение от обективна страна е необходимо първо- виновният водач да се движи назад, второ- да не е изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и трето- да не е изпълнил задължението си да се убеди, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. От последното се налага извод, че за да е извършено нарушение на чл.40 ал.1 от ЗДвП във всички случаи на мястото на нарушението следва да има и други участници в движението освен извършващия маневрата „движение на заден ход“ виновен водач, както и че с неговото поведение за тях следва да е създадена опасност или затруднение, като участници в движението. В нормата на §6 т.28 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "Участник в движението" като това е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. В конкретния казус обаче такива други участници в движението на мястото на ПТП не е имало, защото, както стана ясно, удареният автомобил е бил паркиран и в него не е имало водач или пътник. Ето защо с поведението си жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Извършеното от него би могло да съставлява нарушение на чл.40 ал.2 от ЗДвП, ако е било установено например, че при движение на заден ход не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, или пък нарушение на общата норма на чл.20 ал.1 от ЗДвП, ако е било установено, че не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и в резултат на това е предизвикал ПТП, но такива административни обвинения против жалбоподателя не са повдигани и на настоящия процесуален етап не може да се ангажира отговорността му за тях.

Разпечатката съдържа 31 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/576c204a-8608-44f4-8ebd-d9b949ca120d