Решение № 2742 от 14.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2742 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100514885 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.

С Решение № 20188771/22.09.2021г. по гр.д.№ 41504 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 178-ми състав са отхвърлени исковете на П. Р. Л. , ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** и съдебен адрес: адв. Г. Г., гр.

София, ул. ****, офис 608 срещу Главна дирекция „П. б. и з. на н.”на МВР с адрес: гр. София, ул. **** и с адрес за призоваване: гр. София, ул. **** за заплащане на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 1746,31 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 31.08.2017г. до 06.07.2020г.; сумата от 245,80лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.12.2017г. до 30.08.2020г.; като П.

Р. Л., ЕГН ********** е осъден да заплати на Главна дирекция „П. б. и з. на н.”-МВР сумата от 100лв. съдебни разноски по делото за възнаграждение за юрисконсулт.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25150054/11.10.2021г. по регистъра на СРС от ищеца П. Р. Л. , ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. В случая имало празнота в законодателството и следвало да се приложат разпоредбите на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. Разпоредбите чл. 187 от 1

ЗМВР и Наредбите № 8121з-776/29.07.2016г. , Наредба № 8121з-4072014г., тези от 2016г. и от 2019г. не уреждали заплащането на извънредния труд по начин съответстващ на чл. 31, ал.2 от Наредбата от 2014г. и тази празнота следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, като общо правило. Претендирал е разноски.

Въззиваемият - ответник по исковете Главна дирекция „П. б. и з. на н.”-МВР е оспорил жалбата. Посочило е, че няма празнота в уредбата, която да може да се запълни с разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. Приложими били разпоредбите на чл. 187 от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. , Заповеди на министъра № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г, а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Нямало празнота в закона за изплащането на нощния труд, защото той бил регламентиран в издадени заповеди на министъра на вътрешните. Наредбата от 29.07.2016г. не предвиждала преобразуване на нощни часове в дневни с коефициент 1,143. НСОРЗ била приложима само за правоотношения , уредени от КТ, но не и от служебни правоотношения. ЗМВР бил специален закон и дерогирал приложението на общия закон. Компесаторни механизми били предвидени в достатъчна степен в законодателството. Коефициент не бил 1,143, а 1 защото това било съотношението между дневен и нощен труд за държавните служители. Постановеното решение по преюдициалното запитване не обосновавало обратен извод. Претендирало е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2016891/31.08.2020г. на П. Р. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** и съдебен адрес: адв. Г. Г., гр. София, ул. ****, офис 608 срещу Главна дирекция „П. б. и з. на н.”на МВР с адрес: гр. София, ул. **** и с адрес за призоваване: гр. София, ул. **** , с която е поискал от съда да осъди ответника на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 1746,31 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 31.08.2017г. до 06.07.2020г .; сумата от 245,80лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.12.2017г. до 30.08.2020г. Навел е твърдения, че работи при ответника по служебно правоотношение и е държавен служител, работното му време било на смени, изчислявано сумарно на тримесечие, като включвало полагането на нощен труд. Разпоредбата на чл. 187 от ЗВМР и тези на Наредбите на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията, отчитането и разпределянето на работното време , компенсирането на извънредния труд сочели възможност за нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., но не повече от 8 часа за 24 часов период, като чл. 31, ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г. изрично сочела коефициент от 1,143 за положения труд като нощен. В 2 приложимите за процесния период Наредби обаче тази разпоредба не била възпроизведена и така имало празнота, която следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. За процесния период работел на смени от по 24 часа. Така бил положил извънреден труд, който не му бил платен, стойността му била в размер на главницата. Ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата, същият следвало да се плати в края на съответното тримесечие, за който е положен при утвърденото сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Претендирал е разноски.

Ответникът Главна дирекция „П. б. и з. на н.”-МВР в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително през процесния период между страните съществувало служебно правоотношение, по което ищецът работел на 24-часови смени, от които 8 часа нощен труд – от 22,00ч. до 06,00ч. Не дължал плащане на процесните суми като възнаграждение за положен извънреден труд. Приложимите разпоредби на ЗМВР и на Наредбите от 2016г. на Министъра на вътрешните работи не допускали възможност за такова преизчисление, това били специални нормативни актове и те дерогирали приложението КТ, ЗДСл и на НСОРЗ. Не били установени предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и коефициент от 1,143 не бил приложим. В МВР нощния труд можел да е 8 часа, колкото и дневния, нямало разлика в продължителността на дневния и на нощния труд, отделно работата не била по трудови норми. Правното положение на служители по ЗМВР не било неравностойно спрямо това на работещи по КТ и ЗДСл., имали допълнителни права за пенсиониране, пратен отпуск, продължителност на извънредния труд, безплатна храна, облекло, обезщетения при прекратяване на правоотношението, обезщетение при трудова злополука, безплатно пътуване в градски транспорт при изпълнение на служебни задължения. Не бил изпаднал в забава на плащането на главниците.

Претендирал е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на ищеца.

Приета е неоспорени от страните справка, издадено от ответника, съгласно която за процесния период ищецът изпълняващ длъжността „началник дежурна смяна” в 1-ва РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН-МВР за периода от 31.08.2017г. до 06.07.2020г. е работил на 24-часови смени.

С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ответника е посочило, че през процесния период ищецът е полагал нощен труд, като е работил на смени от по 24 часа при 5 дневна работна седмица по 8 часа на ден и сумирано работно време, отчитано на три месеца, като е полагал нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., за нощният труд му било плащано допълнително възнаграждение от по 0,25лв. за всеки час нощен труд. За периода от 31.08.2017г. до 06.07.2020г . ищецът отработил 196 бр. 24-часови смени, през които 1568 часа били нощен труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. При прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване на нощния труд към дневен тези часове били 1792 часа и така 3 часовете за компенсация били 224 часа, които не били платени от ответника.

Отработеното време сред превръщането на нощни часове в дневни по чл. 9 от НСОРЗ при съобразяване на увеличението на възнаграждението за извънредния труд с 50% сочело, че неплатено възнаграждение за извънредни часове било 1764,31лв. Лихвата за забава за плащането на тази сума, изчислена от 01-во число на месеца следващ съответното тримесечие била 245,80лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179, ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от ЗМВР в приложимите им за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. , както и за изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за научна степен, за специфични условия на труд, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, като размерът на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, условията и редът за тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл.

187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г . за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с 4 общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. . за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..

(Наредба от 2015г.), с разпоредбата на чл. 32 от която е посочено, че извънредния труд се компенсира по реда, посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на допълнително възнаграждение за нощния труд. Тази Наредба от 2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г. Решение на ВАС по дело 5450/2016г. и новата Наредба по чл. 187 от ЗМВР е обнародвана на 02.08.2016г. Наредба № 8121з-776/29.06.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..(Наредба от 2016г.), като уредбата на извънредния и на нощния труд с нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от 2015г. Тази Наредба от 2016г. е отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по дело № 8601/2019г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020г. Приета е Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2018г./, влязла сила от 14.08.2018г. Приета е и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение /Наредбата от 2019г./, влязла сила на 04.10.2019г. , с която е отменена Наредбата от 2018г. Приета е и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители ..../Наредбата от 07.01.2020г./, с която е отменена Наредбата от 2019г. Трите Наредби – от 2018г. и от 2019г. и от 07.01.2020г. са с идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22,00ч. до 06,00ч. , за който съгласно чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд, като не въвеждат правило идентично с това от Наредбата от 2014г. Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди от 2014г. и от 2017г. . сочещи размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25лв. на час, за които по делото не се спори, че са издадени, които са съобразени и от заключението по счетоводната експертиза.