Определение № 364 от 03.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. София, 03.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Д.

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно наказателно дело № 20251100600343 по описа за 2025 година Производството е по глава XXII НПК (чл. 323, ал.2 вр. с чл.341, ал.2 НПК).

Образувано е по жалба от ЧТ Е. Д. М. чрез служебен повереник – адв. И.

Ю. срещу разпореждане № 15305 от 12.12.2024г., НО, 19 състав, СРС, с което съдът на основание чл. 323, ал.2 НПК е върнал възззивна жалба от ЧТ М. от 07.11.2024г. срещу разпореждане № 12820/22.10.2024г. на СРС, НО, 19 състав, с което на основание чл.250, ал.1, т.2 НПК е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на Е. М. срещу А. Д. Д. за престъпление по чл.146, ал.1 и чл. 147, ал.1 НК.

В частната жалба, постъпила от адв. Ю. срещу разпореждане № 15305/12.12.2024г. за връщане на въззивната жалба срещу разпореждане за прекратяване на наказателното производство се твърди, че макар и да не е разписана процедура в НПК за освобождаване на ЧТ от държавна такса на лице, което не разполага с източник на доходи, е приложим чл.47 от Хартата за основните права и свободи в ЕС. В частната жалба е формулирано искане съдът да отмени атакуваното разпореждане за връщане на въззивната жалба, да освободи частния тъжител от задължението да заплати държавна такса и да разпореди продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивният съд намира, че СРС е изпълнил законосъобразно процедурата по чл. 321 НПК доколкото в случаите на обжалване на определение по чл. 341, ал.2 НПК задължение за уведомяване е налице само и единствено в хипотезата на чл. 342, ал.2 НПК, която понастоящем не е налице.

Със свое определение от 16.01.2025г. съдът е счел, че атакуваното разпореждане за връщане на въззивна жалба подлежи на проверка по реда, предвиден в гл. ХХІІ НПК (чл.341, ал.2, чл. 323, ал.2 НПК). На основание чл.

345, ал.1 НПК съдът е счел, че за правилното решаване на делото е 1 необходимо да бъдат събрани писмени доказателства относно имущественото състояние на частния тъжител. За събирането на писмени доказателства и за разглеждането на делото е било насрочено открито съдебно заседание с призоваване на заинтересованите страни, каквото е изискването на чл. 345, ал. 1 НПК. В процедурата по призоваването на страните е изпратено съобщение за датата и часа на насроченото открито съдебно заседание за А. Д.

Д. – инспектор VІІ степен (психолог) в ГДИН, срещу която е било повдигнато обвинение с частната тъжба. Постъпила е информация с уведомление рег. № 735/23.01.2025г. от Началника на затвора – гр. София, че на А. Д. е обективно невъзможно да бъде връчено съобщение за датата, за която е насрочено разглеждане на делото, тъй като със заповед № ЧР - 05-5/09.01.2025г. на министъра на правосъдието е прекратено служебното й правоотношение поради „смърт на държавния служител“, считано от 21.12.2024г. Тази информация е била проверена с писмено доказателство - заверен препис от акт за смърт на държавния служител (л.33, СП), както и със заверено копие на посочената по горе заповед (л. 34, СП).

В случай на смърт на дееца, посочен в частната тъжба, е налице самостоятелно основание по арг. от чл.24, ал.1, т.4 НПК образуваното наказателно производство от частен характер да се прекрати. В този смисъл понастоящем не е налице правен интерес за въззивния жалбоподател от произнасяне по същество по доводите в частната жалба. Това е така, тъй като са налице императивно предвидени в закона предпоставки, които самостоятелно преграждат развитието на наказателното производство независимо от атакуваното разпореждане на СРС по чл.323, ал.1, т.1 НПК. Ето защо дори и частният тъжител да бъде освободен от задължението си да внесе държавна такса, която поначало е дължима в производството пред въззивния съд, е обективно невъзможно съдопроизводствените действия по обвинението срещу А. Д. Д. да продължат, в какъвто смисъл е второто основно искане в частната жалба. Следователно при евентуално произнасяне по същество относно първото основното искане в частната жалба частният тъжител да бъде освободен от тежестта да заплати държавна такса, не би могъл да се постигне различен краен резултат при решаване на образуваното срещу А. Д. Д. наказателно производство.

По изложените по-горе съображения определението на СГС с рег. № 176/16.01.2025г., с което е насрочено разглеждане на делото по частната жалба в открито съдебно заседание и с което съдът е допуснал събирането на писмени доказателства, следва да се отмени, а вместо това частната жалба следва да се остави без разглеждане и съдебното производство, образувано пред въззивния съд, следва да се прекрати.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на СГС с рег. № 176/16.01.2025г., с което е 2 насрочено разглеждане на делото по частната жалба в открито съдебно заседание и с което съдът е допуснал събирането на писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от ЧТ Е. Д. М. срещу разпореждане № 15305 от 12.12.2024г., НО, 19 състав на СРС, с което съдът на основание чл. 323, ал.2 НПК е върнал възззивна жалба от ЧТ М. от 07.11.2024г. срещу разпореждане № 12820/22.10.2024г. на СРС, НО, 19 състав, с което на основание чл.250, ал.1, т.2 НПК е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на Е. М. срещу А. Д. Д. за престъпление по чл.146, ал.1 и чл. 147, ал.1 НК.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНЧД 343/25г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав поради смърт на лицето, срещу което е подадена частната тъжба.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3