Определение № 4406 от 17.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4406 гр. София, 17.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002103635 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

С решение №582/31.10.2025г., постановено по в.гр.д.№525/2023г. на Врачанския окръжен съд, е отменено решение №260040/11.8.2022г. на Районен съд - Мездра, допълнено с решение №260025 от 22.6.2023г. с което се признава за установено на основание чл. 108 от ЗС в отношенията между В. Г. К. и Н. Д. Д., че В. Г. е собственик на реална част от 81.45 кв.м. от УПИ№***, пл.№***, кв.***, както и 51.68 кв.м. в югоизточната част, като осъжда Н. Д. Д. да отстъпи собствеността и предаде владението върху посочената реална част, като вместо него е постановено друго по същество, с което е прието за установено на осн.чл.108 от ЗС в отношенията между В. Г. К. с ЕГН [ЕГН] и Н. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], че В. Г. е собственик на реална част от 56 кв.м. от УПИ Парцел ***пл.№ ***кв.***, по точки 10-11-12 от скица № 2 от заключението на вещо лице Л. А. на л.108 от гр.д. № 310/2019 по описа на РС-Мездра, която скица е част от настоящето решение, като осъжда Н.

Д. Д. да отстъпи собствеността и предаде владението върху посочената реална част от имота, а иска за останалите площи е било отхвърлен като неоснователен.

Срещу въззивното решение в частта, с която е отменено решението на първата инстанция, е постъпила касационна жалба от ищеца В. Г. К., чрез процесуалния си представител адв.К.Т. от АК – [населено място], в която се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по претенция, с която не е бил сезиран, а в условията на евентуалност се навеждат доводи за неговата неправилност.Моли 1 съда да обезсили обжалваното решение, а в условията на евентуалност да го отмени като неправилно.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, като са формулирани следните въпроси :

1/Длъжен ли е въззивният съд при констатиране на евентуална нередовност на исковата молба да остави производството по делото без движение, като даде указания на ищеца за отстраняване на тези нередовности.

Навеждат се доводи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013г.на ОСГТК - т.5 вр.с т.4 ТР № 1/2001г.на ОСГК на ВКС и решение на ВКС№ 52/ 14.05.2021г. по гр.д.№4923/2019г., ІV г.о. ;

2/Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и съображения на страните, да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото,като посочи и отрази на кои дава вяра ,кои цени и кои не.

Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС, решение на ВКС № 310/08.01.2019г.по гр.д.№ 915/2018г.,ІVг.о., решение № 8/19.01.2018г.по т.д.№ 2435/2016г.на ВКС,ІІ т.о.

3/Какви са дължимите действия на съда за уточняване актуалното състояние на предмета на спора и представлява ли процесуално нарушение неуказването от страна на съда на страна, че следва да поиска назначаване на специализирана експертиза, или служебното неназначаване на такава експертиза при неизяснен предмет на спора/неизяснен петитум за съда/.

Въззивното решение е постановено в отклонение на решение № 195/29.01.2018г. на ВКС, І г.о., решение №311/04.01.2012г. по гр.д.№ 503/2011г., ІІ г.о., ТР №1/2013г.на ОСГТК, решение № 118/15.05.2012г.на ВКС по гр.д.№ 588/2011г., ІІІ г.о., решение №115/02.06.2014г.на ВКС по гр.д.№ 163/2014г.,І г.о., решение на ВКС №310/08.01.2019г. по гр.д.№ 915/2018г.,ІV г.о., решение №8/19.01.2018г. по т.д.№ 2435/2016г.на ВКС, ІІ т.о.

Ответникът по касация Н. Д., чрез процесуалния си представител адв.А. М. от САК, е депозирал отговор в предвидения от процесуалния закон срок, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Срещу въззивното решение в частта, в която е уважен предявения иск за реална част от 56 кв.м. от УПИ Парцел ***пл.№ ***кв.***, е постъпила жалба от ответника Н.Д., чрез адв.А.М., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.Моли за отмяна на въззивното решение.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК, като са формулирани следните въпроси :

1/Може ли въззивният съд повторно да извърши проверка по отношение на правната 2 квалификация на предявените искове и съответно дължи ли произнасяне по направени оспорвания в тази връзка от страните по делото ;

2/Неправилно посочената правна квалификация на исковете от страна на съда, може ли да доведе до неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и съответно да наруши правото на защита на страните ;

3/При наведени твърдения в исковата молба за неправилно отразяване на регулационни граници и предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР в тази връзка, ищецът следва ли да посочи конкретно в какво се изразява несъответствието, както и да представи доказателства в тази връзка ;

4/Следва ли в диспозитивът на съдебно решение по чл. 54, ал. 2 ЗКИР съдът да посочи и допуснатата в кадастралната карта непълнота или грешка /ако е установена такава/.

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение №50138/ 10.01.2023 г. по гр.д. № 1128/2022 г., II г.о. на ВКС,решение № 65 от 13.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 3460/2018 г., II г.о. и TP № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.

5/Следва ли съдът да се произнесе по направено възражение за придобиване на реални части от недвижим имот.Налице ли е нарушение от страна на съда, при наличие на направено възражение за придобивна давност и липса на произнасяне от страна на съда по същото ;

6/При изготвяне на експертиза във връзка с предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР необходимо ли е вещото лице да представи доказателства, че притежава необходимата правоспособност като лице по кадастър, което може да предлага проект за изменение на кадастрална карта ;7/При изготвена експертиза по чл. 54, ал. 2 ЗКИР необходимо ли е във формулираната задача към вещото лице изрично да бъде посочено, че следва да се изготви проект за изменение на кадастрална карта ;

8/При предявени искове по чл. 108 ЗС и чл. 54, ал. 2 ЗКИР следва ли съдът да укаже на страните доказателствената тежест за всеки един от двата предявени иска ;

9/При недостатъчно събрани доказателства пред първоинстанционния съд, следва ли въззивната инстанция да допусне събиране на нови доказателства /изслушване на съдебна експертиза/ за установяване на фактическите обстоятелства по правния спор ;

10/При спор, касаещ собственост на реална част от недвижим имот и по-конкретно спор относно границите на две съседни недвижими имота, следва ли съдът да събере доказателства относно описанието на имотите, тяхното местоположение, границите по кадастър, реално положените граници, както и да установи при наличие на данни за това 3 дали границите са нарушени от един или от двамата съседи в съседните недвижими имоти.

По отношение на втората група въпроси касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение, което е основание за допускането му до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 от ГПК, подадени са от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на В. Г. К. от [населено място], общ. М. с която е предявил иск против Н. Д. Д. от [населено място] за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 200 - 300 кв.м. ид.ч. от УПИ Парцел I пл.№ 67 кв.19 по плана на [населено място] поради допусната грешка по регулационния план на селото и ответника да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението върху тази част.

С молба уточнение от 07.09.2021год. ищецът е посочил, че претендира за реална част от 81.45 кв.м от УПИ Парцел *** пл.№ ***кв.19, както и 56 кв.м. в югоизточната част, които били незаконно заградени от ответника.

Съгласно нотариален акт №10 том I рег.57 дело 10 от 22.02.2018 год. В. Г. К. е собственик на УПИ *** кв.***по регулационен и кадастрален план на [населено място] общ. М. с площ по скица, издадена от [община] и по нотариален акт от 1660кв.м.

Съгласно нотариален акт №109 том I дело 122 от 27.03.2003 год. год. Н. Д. Д. е собственик на УПИ *** кв.***по регулационен и кадастрален план на [населено място] общ. М. с площ по нотариален акт от 1700кв.м.

От заключението на вещото лице Л. А. по допуснатата СТЕ, изслушано по делото, което въззивният състав е кредитирал като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се установява, че за [населено място] общ. М. съществува един регулационен и кадастрален план на селото и той е одобрен със заповед №1447/19.05.1931 год.Скица от този план е приложена на стр.4 от делото.На тази скица със сини линии са показани дворищнорегулационните граници на поземлените имоти, с червени линии са границите към улиците т.е. лицата на парцелите, и с черен цвят линии са нанесени имотните/ кадастралните/ граници на тези поземлени имоти.

Пак от заключението на вещото лице А. се установява, че общата граница между двата спорни имота - УПИ ***кв.***/ собственост на Н. Д./ и УПИ *** кв.***/ собственост на В.

К./, е между т.1-т.2 на копие от скицата от Община Мездра/ Скица №1/.Тази граница е нанесена само в син цвят, тя е дворищнорегулационна и няма черна линия върху синята или в близост до нея, т.е. в тази граница не е нанесена имотна/ кадастрална/ граница и това се казва първа регулация, която в последващ план трябва да бъде вече имотна граница/ ако няма промени с ПУП/, но за [населено място] не е изготвян последващ план.Двата спорни имота- УПИ *** кв.***и УПИ *** кв.***са образувани от един общ стар имот с кадастрален номер ***, който е по черните очертани граници на приложената скица към експертизата по 4 т. 3-4-5-6-7-8-2-9-10-11-3.

Вещото лице е извършило проверка в техническа служба на ОбщинаМездра и е установило, че по данни на техническа служба на Община Мездра след плана от 1931 година за процесните два имота - УПИ *** кв.***и УПИ *** кв.***, няма одобрено регулационно изменение след изготвянето на този план.

Вещото лице е извършило оглед на място при което е установило, че двата имота се ползват като на границата между тях е изградена ограда от циментови колове и мрежа от т.1 на скица №2 към експертизата до североизточния ъгъл на къщата, като до самата къща има малка метална порта.На тази ограда откъм страната на УПИ *** кв.***има засаден жив плет.Вещото лице е извършило заснемане с геодезичен инструмент тази граница на място.Тя не е по дворищнорегулационната синя линия на плана, а е поставяна според мен без техническо лице, само за да раздели двата имота.Вещото лице е посочила на скица №2 между т.10 -т.11 е заснетата ограда на място.Площ между регулационна линия и ограда т.10-т.11-Т.12 = 56кв.м.

Според вещото лице жилищната сграда в УПИ***кв.***на В. К. , означена като 2пМЖ в плана се пресича от регулационната линия, което е недопустимо за един план, ако не се разделя една къща в два имота/ например къща - близнак на границата/.Но така е нанесена при построяването й.На място на север от къщата в имота на Н. Д. терена е затревен, няма ограда.В северозападния ъгъл на къщата е бил залепен гараж/ видимо от геодезическо заснимане на правоспособни лица/, който в момента на огледа не съществува и там има малък остатъчен зид от камъни, явно е бил до гаража или част от основата му. Също няма ограда от телена мрежа в тази част.