Решение № 2669 от 29.05.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6889/2024
- Вид
- Решение № 2669
- Подписан
- 29.05.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Руска Атанасова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 223 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2669 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330106889 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Предявен е иск от „ОЕМП-2002“ ООД за осъждане на „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД да заплати на ищеца главница в размер на 4 448,60 лв., представляваща платени без основание суми за услуга достъп до разпределителната мрежа през периода от м. януари 2024 г. – м. март 2024 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 18.04.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът „ОЕМП-2002“ ООД твърди, че през посочения период (м. януари 2024 г. – м. март 2024 г. вкл.) ответното дружество му начислило и той заплатил за услуга достъп до разпределителната мрежа парични суми в общ размер 4448,60 лв. Ответникът „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД обаче нямал основание да задържи получената сума, защото не бил лицензиран да предоставя услуга достъп до разпределителната мрежа, нито бил неин собственик, за да може да предоставя такава услуга и да събира такса за нея. Подаването на електроенергия към „ОЕМП-2002“ ООД се осъществявало чрез директно присъединяване на изходно ниво към електроразпределителната мрежа, собственост на трето неучастващо по делото лице „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Поради това не била налице реално предоставена услуга и на ответника не се следвало възнаграждение за нея.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва факта, че е получил парична сума в размер на 4 448,60 лева от ищеца, но твърди, че има основание да я задържи. Твърди, че бил търговец на 1 балансираща енергия, лицензиран по съответния ред, и бил в договорни отношения по Рамков договор от *** г. с „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, по силата на който изпълнявал процесните услуги, а съгласно чл. 11 от същия договор доставчикът (ответникът) заплащал на мрежовия оператор („ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД) възнаграждение за предоставените мрежови услуги, независимо от това, дали клиентите на доставчика (какъвто бил ищецът) са изпълнили задълженията си за плащане към доставчика. Ето защо, имал основание да задържи сумите.
Отделно от това, ако искът срещу ответника се уважал, то понеже същият бил заплатил на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД процесните суми на основание чл. 11 от сключения помежду им рамков договор, за ответника възниквало правото да иска от последното връщане на платеното като дадено без основание. Поради тези причини, счита, че „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД има право да встъпи, за да помага, и иска привличането му като трето лице-помагач на негова страна, като предявява обратен иск срещу него за заплащане на парична сума в размер на 4 448,60 лева – неоснователно дадена от „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД.
Искането за привличане на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД като трето лице-помагач на ответника по делото е уважено и на същото са връчени главният иск и обратният иск за отговор. В срока по чл. 131 от ГПК третото лице-помагач е депозирало писмен отговор по главния иск и по обратния иск, с който взема становище, че те са неоснователни. Искът на „ОЕМП-2002“ ООД против „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД бил неоснователен, понеже между тези страни съществувала валидна облигационна връзка, уреждаща предоставянето на процесните услуги, както и същите били реално предоставени. Безспорно било, че ищецът „ОЕМП-2002“ ООД осъществявал достъп до електроразпределителната мрежа, а цените за тази услуга били регулирани и дължими от същия. Отделно от това, обратният иск на „РИТЪМ4-ТБ“ ООД против „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД бил неоснователен, защото макар да не се оспорва фактът, че ответникът получил от ищеца търсената сума, първият имал основание да я задържи, а именно – Рамков договор от*** г., сключен между страните.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
Безспорно между страните по делото е, че „ОЕМП-2002“ ООД е предало на „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД парична сума в размер на 4 448,60 лв., както и че „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД е предало на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД парична сума в размер на 4 448,60 лв.
Страните не спорят, че между „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД ( търговец) и „ОЕМП-2002“ ООД (клиент) е сключен комбиниран договор за продажба и балансиране на електрическа енергия на краен клиент от *** г., съгласно т.
3.1.3 от който клиентът заплаща на съответния оператор и/или собственик на 2 мрежата, към която са присъединени обектите му, цената за ползване на мрежата и мрежовите услуги, респ. че в случаите на комбинирана доставка клиентът заплаща на търговеца и всички приложими цени на мрежови услуги съгласно действащото законодателство. Не е спорно, че в случая е била уговорена комбинирана доставка, поради което с представените фактури (л.
17 – 22 от делото) за процесния период търговецът „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД е начислявал и получавал плащания от клиента „ОЕМП-2002“ ООД на цената на мрежовите такси и услуги, възлизаща на посочената в предходния абзац сума. В унисон с изложеното са изводите на вещото лице Р. Г. в заключението му по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като пълно и компетентно завършено: в счетоводствата на ответника „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД и ищеца „ОЕМП-2002“ ООД са надлежно заведени (в т.ч. и в дневниците по ЗДДС с ползване на съответен данъчен кредит) посочените фактури, като начислените суми са заплатени в цялост от последния, вкл. стойността на „предоставени услуги – достъп до разпределителната мрежа СН“ в размер на 4 448,60 лева.
Твърденията на страните напълно съвпадат по отношение на обстоятелствата, че на *** г. „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД (доставчик) е сключило с „ЕВН
България
Електроразпределение“
ЕАД, по-късно
–
„Електроразпределение Юг“ ЕАД (оператор на електроразпределителната мрежа) рамков договор, неразделна част от който са представените допълнителни споразумения и анекс (л. 82 – 102 от делото), по силата на чл. 9 и чл. 11 от който последното фактурира дължимите суми за ползваните от клиентите на доставчика мрежови услуги, а доставчикът е длъжен да му заплаща цената им, независимо от това дали я е получил от клиентите си. Не е спорно и че въз основа на тези договорни клаузи за процесния период „Електроразпределение Юг“ ЕАД е начислило цена за доставката мрежови услуги съгласно представените фактури (л. 103 – 108 от делото), която „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД е заплатило, както и че частта от начислената и платена цена, касаеща „ОЕМП-2002“ ООД е в размер на 4 448,60 лв. Това обстоятелство е установено и от вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза.
Страните не спорят, а е и видно от представения нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № *** от ** г. по описа на ***с при ПдРС, че „ОЕМП2002“ ООД е собственик обособена част „Трафопост“ от дворно място с площ 33 629 кв. м., находящо се в гр. ***, съставляващо парцел * – *** за *** от кв.
* (***) по плана на *** – *** част, гр. ***, ведно с построената в него масивна сграда с предназначение трафопост със ЗП 173 кв. м., ведно с инсталираните в него машини и съоръжения, ведно със захранващия електрически кабел от електрическата подстанция до трафопоста. Не се спори, че единствено посредством захранващите електрически кабели (представляващи кабелни линии 20 kV „***“ и „***“) собственият на „ОЕМП-2002“ ООД трафопост се захранва с електрическа енергия от електрическа подстанция „*** в ж.к. ***, която е собственост на трето неучастващо по делото лице – „***“ ЕАД (***“ ЕАД). В този смисъл са изводите в заключението по назначената съдебнотехническа експертиза, изготвено от вещото лице Л. К., което съдът кредитира 3 напълно като компетентно изготвено: „Кабелни линии 30 kV „***“ и „***“, електрозахранващи трафопоста на „ОЕМП-2002“ ООД, са присъединени към закритата разпределителна уредба 20 k V на подстанция 110/20 kV „***“, като кабелните накрайници на тези два кабела са свързани към изходните токови клеми на електрическите съоръжения на килии № ***и № **… Електрозахранването на трафопоста на „ОЕМП-2002“ ООД се осъществява чрез КЛ 20 kV „***“ и „***“… Няма други кабелни линии, по които да се подава електрическа енергия за захранването на трафопоста…”. Ответникът „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД и подпомагащата го страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД не претендират да са собственици на кабелните линии между трафопоста и подстанцията. В същия смисъл са и събраните посредством експертиза доказателства – вещото лице Р. Г. е установило, че в счетоводството на „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД липсват записвания на същите като приходи, разходи или материални активи.
Спорът по главния иск се концентрира върху това, дали плащането на паричната сума от 4 448,60 лева от „ОЕМП-2002“ ООД в полза на „РИТЪМ-4ТБ“ ООД е станало без основание, а по обратния – дали плащането на паричната сума от 4 448,60 лева в полза на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е също без основание.
По правото по предявения главен иск от „ОЕМП-2002“ ООД против „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК, ***Г. М.; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК, ***М. П.).
С оглед гореизложените констатации за фактите, установява се даването на паричната сума от 4448,60 лева от ищеца на ответника, но не се установява ответникът да я е получил на годно основание. Действително, по делото е представен договор между страните, на който ответникът твърди да е основано плащането, но този договор не се намира да съставлява основание „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД да задържи полученото. Начислените по комбинираната доставка между страните суми в частта досежно услугата достъп до електропреносната мрежа са недължими на „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД, защото последното не е нито собственик, нито оператор на електроразпределителната или електроснабдителната мрежа, по-специално по отношение на процесните кабелни линии 20 kV „***“ и „***“, простиращи се от трафопоста на ищеца до подстанция „***“.
Съгласно приетото в решение № *** г., постановено по адв. дело № *** г. на ВАС, правото на собственост е с приоритет пред нормативните разпоредби, уреждащи теоретичното присъединяване и продажбата на електрическа енергия, като е недопустимо да се претендира заплащане и да се реализира печалба на основание нормативна уредба, без каквато и да е насрещна престация. Настоящият състав напълно споделя изразеното от 4 върховните съдии виждане. В случая „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД не извършвало доставка на услугата, за която е претендирало и получавало плащане от „ОЕМП-2002“ ООД. Не са събрани никакви доказателства в тази насока.
Предвид изложеното, платеното в размер на 4 448,60 лева се явява дадено без основание и подлежи на връщане в полза на „ОЕМП-2002“ ООД от „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД. Ирелевантно за отговорността на ответника по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е дали той впоследствие е предал сумата на друго лице, или се е разпоредил по друг начин с нея.
Искът следва да бъде уважен в цялост. Следва да се уважи и акцесорното искане за присъждане на законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното плащане, което съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и е своевременно заявено.
По правото по предявения обратен иск от „РИТЪМ-4-ТБ“ ООД против „Електроразпределение Юг“ ЕАД:
Искът отново е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД (доколкото се твърди и доказва пряко предаване на суми между платеца и приемателя), поради което за предпоставките за уважаването му важи казаното по-горе.
Разпечатката съдържа 35 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57699a59-dbd7-4745-b117-385679cb4b5a