Решение № 13 от 21.01.2022, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. К., 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Десислава П. Митова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20201850100639 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх. № 2566 от 11.09.2020 г. по вх. регистър на РС К., предявена от ищците - М. АНГ. М., Д. М. ИЛ. и Г. М. ЯНК., чрез упълномощен представител – адвокат Х.К. от АК Пловдив, срещу ответниците Т. М. ИЛ. от гр. К. и „Б. Д.“ АД, с която искат да бъде прогласена нищожност на договор за ипотека от 15.02.2008 г., сключен между Т. М. ИЛ., ЕГН ********** и „Б. Д.“ АД, ЕИК *, обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 91, том I, рег. № 601, дело № 82/2008 г. на нотариус О. К.Д.и – рег. № 211 на НК, по отношение на притежаваните от М. АНГ. М., ЕГН **********, Д. М. ИЛ., ЕГН ********** и Г. М. ЯНК., ЕГН ********** 7/8 идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. К., в строителните граници на населеното място, с начин на трайно ползване "ниско строителство", съставляващо парцел № VIII-1489 кв. 121 по действащия регулационен план на гр. К., идентичен с имот парцел № IX - 1160 кв. 131А по плана на града от 1961/1962 г., с площ от 624 кв. м, а по скица с площ от 600.18 кв. м, при съседи на имота по скица: улица, п. имот № IX-1486, п. имот № IX-1488 и п. имот № VII-1490, ведно с построената в имота масивна триетажна жилищна сграда с мансарден етаж, цялата застроена площ от 150 кв. м и разгъната застроена площ 574 кв. м.

Твърдят, че имота е част от СИО на първата от ищците и М.И.М. до неговата смърт през 1988 г., са притежавали дялове, както следва – 5/8 ид.ч. за ищцата М.М., и по 1/8 ид.ч. за ищците Д.И., Г.Я. и ответника Т.И..

Твърдят, че през 2007 г., със съдебна спогодба, процесния имот е бил поставен в дял и изключителна собственост на отв. Т.И., но с влязло в сила решение № 86 от 18.04.2012 г., 1 постановено по гр.д. № 179/2012 г. по описа на РС К. е развален с обратна сила съдебната спогодба за делба.

Твърдят, че след получаване на уведомление за насрочен опис и недвижим имот са узнали, че отв. Т.И. е учредил ипотека над недвижимия имот с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 91, том I, рег. № 601, дело № 82/2008 г. на нотариус О. К.Д.и – рег. № 211 на НК.

Твърдят, че с решение № 169 от 01.08.2017 г., постановено по гр.д. № 816/2015 г. по описа на РС К. ищците са признати за собственици на имота в дялове - 5/8 ид.ч. за ищцата М.М., и по 1/8 ид.ч. за ищците Д.И. и Г.Я..

Твърдят, че договора за ипотека е нищожен в частта за притежаваните от ищците 7/8 ид.ч. от имота на различни основания както следва:

Поради нарушение на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като се позовават на разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, че ипотека може да бъде учреди само върху имоти, които при сключване на договора принадлежат на лицето, което я учредява, в каквато насока твърдят, че правото на собственост на 7/8 ид.ч. принадлежи на ищците от 1988 г.

Поради нарушение на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като се позовават на чл. 170 от ЗЗД, изискващ при сключването на договора да няма неизвестност за личността на собственика, в каквато насока изтъкват, че в договора не са посочени собствениците на 7/8 ид.ч., а именно ищците.

Поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, в каквато насока твърдят, че липсва съгласие на ищците да бъде учредена ипотека върху собствените им 7/8 ид.ч.

Поради липса на предписаната от закона форма – чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, като се позовават на изискването на чл. 167, ал. 2 от ЗЗД, изискващ в договора за ипотека да се посочат трите имена, местожителството и и занятието на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, като твърдят, че в оспорвания нотариален акт липсват данни за ищците.

В съдебно заседание ищците не се явяват, като не се явява и упълномощения представител. Направено е искане за гледане на делото в тяхно отсъствие.

В хода на процеса е починал ищеца М. АНГ. М., като на нейно място не са конституирани нови лица, след като нейните наследници са участници в процеса, а освен това ответника Т.М. И. е декларирал отказ от наследството на М.М., който отказ съгласно решение на РС К. от 16.06.2021 г. е вписан в особенната книга, водена при съда на основание чл. 49 от Закона за наследството, като е издадено удостоверение № 5 за това.

В срока за отговор ответника Т. М. ИЛ. признава предявените искове.

В съдебно заседание отв. И. не се явява, като от негова страна, както и от упълномощения представител – адвокат В.Р. е направено искане за глидане на делото в тяхно отсъствие.

2

В срока за отговор ответника „Б. Д. оспорва предявените искове. Твърди, че ипотеката обезпечава задължение на отв. Т.И. по договор за ипотечен кредит в размер на 970 000 лева, като вписването е подновено с молба вх.№ 658/02.05.2018 г. на СВ при РС К..

Твърди, че поради непогасяване на дължимите суми по договора за кредит, по искане на Б.та е издадена заповед за изпълнени е и изпълнителен лист, по които е образувано изп. дело от 2011 г.,по което е вписана възбрана върху имота.

Твърдят, че издадените заповед за изпълнение и изп. лист са обезсилени, като в развилото се производство с правно основание чл. 422 от ГПК е признато за установено че ответникът Т.И. дължи на Б.та парични суми по договора за кредит – общия размер е 1 159 990.13 лева, като е издаден изп. лист на 20.10.2014 г., по който е образувано изп. д. № 6/2015 г. на ЧСИ В.Н..

Твърди, че решението, представено от ищците от 2012 г., с което е развалена съдебната спогодба за делба е непротивопоставимо на правата на Б.та предвид разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, като изтъква също така и липсата на вписване на исковата молба, по която е образувано производството пред РС К. през 2012 г.

Твърди, че при вписването на ипотеката и наложената възбрана през 2011 г. ответникът се е легитимирал надлежно като собственик на имота, като посочва, че урчедяването на ипотека от несобственик не е нищожно действие, но не може да се противопостави на собственика на имота. В тази насока твърди също така, че постановеното решение от 2012 г. е непротивопоставимо на Б.та тъй като не е участвала в производството.

Иска отхвърляне на предявените искове, като претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответника Б. Д. не изпраща представител, като е напраевно искане за гледане на делото в тяхно отсъствие.

Нито една от страните не представя списък за разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна.

Искът е допустим, а по същество неоснователен.

Макар и да липсват конкретни доказателства съдът приема, че към 2007 г. ищците и ответника Т.И. са притежавали в съсобственост недвижим имот, находящ се в гр. К., в строителните граници на населеното място, с начин на трайно ползване "ниско строителство", съставляващо парцел № VIII-1489 кв. 121 по действащия регулационен план на гр. К., идентичен с имот парцел № IX - 1160 кв. 131А по плана на града от 1961/1962 г., с площ от 624 кв. м, а по скица с площ от 600.18 кв. м, при съседи на имота по скица: улица, п. имот № IX-1486, п. имот № IX-1488 и п. имот № VII-1490, ведно с построената в имота масивна триетажна жилищна сграда с мансарден етаж, цялата застроена площ от 150 кв. м и разгъната застроена площ 574 кв. м.

Имота е придобит от ищцата М.М. докато е била в брак с М.И.М., който е починал през 1988 г., съответно М.М. е притежавала след негова смърт 5/8 ид.ч. от правото на 3 собственост, докато всеки от останалите наследници на М.М. – ищците Д. М. ИЛ. и Г. М.

ЯНК., както и ответника Т. М. ИЛ. са притежавали по 1/8 ид.ч. от правото на собственост над имота.

В процес за делба - гр.д. № 671/2007 г. по описа на РС К., с протоколно определение от 13.12.2007 г. е одобрена постигната спогодба, според която ответника Т.И. получава в дял и собственост посочения имот изцяло, докато останалите съсобственици М.М., Д. М. ИЛ. и Г. М. ЯНК., не получават дял.

След вписване на одобрената спогодба на 13.12.2007 г. ответника Т.И. е сключил договор за ипотечен кредит от 07.02.2008 г. с ответника Б. Д., с размер на кредита 970 000 лева и срок за погасяване 360 месеца, като съгласно условията по договора, от страна на Т.И. е било учредено обезпечение за изпълнение на задълженията по договора за кредит чрез ипотека, описана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 91, том I, рег. № 601, дело № 82/2008 г. на нотариус О. К.Д.и – рег. № 211 на НК, като обезпечението е учредено над посочения недвижим имот, придобит еднолично от отв.

И. в процеса за делба от 2007 г., приключил с цитираната спогодба, одобрена от съда.

Ипотеката е подновена на 14.02.2018 г.

По иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, с ищци М.М., Д. М. ИЛ. и Г. М. ЯНК., и ответник Т.И., е образувано гр.д. № 179/2012 г. по описа на съда, по което на 18.04.2012 г. е постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, с което е постановено разваляне с обратна сила на сключеният между М.М., Д. М. ИЛ., Г. М. ЯНК. и Т.И. договор-съдебна спогодба, обективирана в протокол по гр.д. № 671/2007 г. по описа на КРС. Решението е влязло в сила и е вписано, без да са налице данни за вписване на ИМ.

По предявен установителен иск за собственост с ищци М.М., Д. М. ИЛ. и Г. М. ЯНК., и ответници Т.И. и Б. Д., е образувано гр.д. № 816/2015 г. по описа на РС К., по което с решение от 01.08.2017 г. е прието за установено, че М.М. е собственик на 5/8 ид.ч. от процесния имот, както и че всяка от Д. М. ИЛ. и Г. М. ЯНК. е собственик на 1/8 ид.ч. от процесния имот. Искът е отхвърлен по отношение на ответника Б. Д.. Решението е влязло в сила. Няма данни за вписване на решението и ИМ.

В ход е изпълнително производство № 20158640400006 по описа на ЧСИ В.Н., първоначално образувано пред друг ЧСИ, по което е насочено принудителното изпълнение към имота предмет на оспорваната ипотека.

Съдът намира, че искът е неоснователен, след като не са налице основания, които да сочат наличие на нищожност към момента на сключване на договора за ипотека.

Към този момент ответника Т.И. се е легитимирал като единствен собственик на имота, придобит чрез цитираната спогодба за делба. Решението е било вписано и като единствен собственик на имота Т.И. е имал всички права да се разпорежда с правото на собственост, в това число и да обременява имота с цитираното обезпечение. Поради това са напълно неоснователни твърденията за нарушаване на закона поради липса на посочване на собствениците на имот, както и за сключване на договора за ипотека от лице, което не е 4 собственик. За да бъде признат за нищожен договора за ипотека е необходимо договора да страда от пороци при самото сключване или при сключването му да е налице нарушение на закона по смисъла на чл. 26 от ЗЗД, обуславящо неговата нищожност и съответно липсата на каквото и да е действие, породено от сключването му.

Неоснователни за отделните аргументи за нищожност, след като е спазено законовото условие за действителност на договора за ипотека по чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, тъй като към момента на сключване на договора ответника Т.И. надлежно се е легитимирал като единствен собственик.

Неоснователно е възражението за нарушаване на закона, конкретно чл. 170 от ЗЗД, след като при сключване на договора няма неяснота относно самоличността на собственика, който е бил посочен и за легитимирането на който са представени всички необходими документи и доказателства.

Неоснователно е твърдението за сключване на договора без тяхно съгласие, тъй като това съгласие не е било необходимо към момента на сключване на договора.

Няма неспазване на изискванията за конкретната форма, в която сключен договора, след като е представен нотариалния акт , в каквато надлежна форма е сключен този договор, о обстоятелството, че в този договор не са вписани ищците като собственици произтича от споменатия вече факт, че към този момент те не са легитимирани като собствениците на конкретния имот.