Присъда № 13 от 16.06.2026, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ

Към присъда рег. № 13 от 16.06.2026г. по НОХД №302/2026 г. на Окръжен съд – С..

Окръжна прокуратура – С. е повдигнала обвинение против подсъдимата С. Р. Р. за това, че:

На 18.10.2024 г., в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Л. Й. Г. от гр. Е., обл. В. Т., за това че ще й съдейства за да получи обезщетение като лице преболедувало „Ковид19“, и с което причинила на Г. имотна вреда в размер на 104,26 евро (203,92 лв.), формирана от дължими плащания по главница (в размер на 200 лв. или 102,26 евро) и начислени към 05.11.2024 г. лихви за забава (в размер на 3,92 лв. или 2 евро) по сключен и усвоен от разстояние договор № 11120890/18.10.2024 г. с „Аксес Файнанс“ АД, за револвиращ кредит „Бяла карта“ в размер на 200 лв. на името на Л. Й. Г., като деянието е извършено повторно и случаят е немаловажен - престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1 от НК;

Ha 18.10.2024 г., в гр. С., за да получи кредит в размер на 200,00 лв.

(или 102,26 евро) от „Аксес файнанс“ АД, представила неверни сведения относно самоличността си в апликационна форма за дистанционно кандидатстване за отпускане на кредит в размер на 200,00 лв. по договор за револвиращ кредит „Бяла карта“ № 11120890/18.10.2024 г., подадена до „Аксес Файнанс“ АД посредством сайта www.bialakarta.bg, като представила личните данни на Л. Й. Г. от гр. Е., обл. В. Т. - име и фамилия, ЕГН **********, номер на лична карта *******, безсрочна, издадена от МВР гр. В.

Т., вместо своите лични данни - престъпление по чл.248а ал.1 от НК;

На 18.10.2024 г., в гр. С., е използвала платежен инструмент виртуална кредитна карта № *******, издадена от „Аксес Файнанс“ АД, без съгласието на титуляря Л. Й. Г. от гр. Е., обл. В. Т., като от АТМ устройство на „ОББ“ АД, находящо се в гр. С., кв. *******, е извършена успешна операция „теглене“ в размер на 102,26 евро (200,00 лева), като деянието не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл.249 ал.1 от НК.

В първото по делото с.з. подсъдимата призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по отношение на трите деяния в извършването на които е обвинена, заяви съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти и направи искане производството по делото да се проведе при условията и реда на Глава 27 и по точно - чл. 371, т.2 и сл. НПК.

Съдът след като установи, че така направеното самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, постанови съдебното производство да бъде разгледано по диференцираната процедура по чл. 371, т.2 и сл. НПК, като на основание чл.

372, ал.4 НПК с нарочно определение обяви на страните по делото, че при постановяване на присъдата си, ще ползва направените самопризнания, без да 1 събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения спрямо подсъдимата и предлага за извършените престъпления да бъдат наложени следните наказания – за деянието по чл.210, ал.4 от НК към минималния размер в размер на три години „Лишаване от свобода“, като след законовата редукция да бъде определено на две години „Лишаване от свобода“, за деянието по чл.248а, ал.1 от НК една година „Лишаване от свобода“ и след редукция да бъде определено на осем месеца „Лишаване от свобода“ и наказание „Глоба“ в размер на приблизително среден такъв от предвидения от 1000 до 5000 лева, а именно 3000 лева /1533,88 евро/ и за деянието по чл. 249 от НК три години „Лишаване от свобода“, което след редукцията да бъде намалено на 2 години „Лишаване от свобода“ и съответно налагане на предвиденото наказание „Глоба“ в двоен размер на причинената щета, а именно в размер на 204,52 евро. На основание чл.23 от НК представителя на Окръжна прокуратура С. предлага да и бъде наложено общо наказание в размер на две години „Лишаване от свобода“ при определено от съда съобразно правилата на ЗИНЗС режим и „ Глоба“ в размер на 1533,88 евро.

В наказателния процес не беше предявен граждански иск от пострадалата Л. Й. Г. и не беше депозирано искане за конституиране като частен обвинител.

Подсъдимата С. Р. Р. се признава за виновна, съжалява за извършеното и прави самопризнания, като при условията на чл. 371, т.2 от НПК изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и лично и чрез защитника си моли за по-леко наказание от предложеното от прокурора определено при условията на чл. 58А ал.1 от НК което да бъде в размера посочен от прокуратурата и моли да не бъде налагано наказание „глоба“ .

Пред настоящата инстанция не се направиха искания за събиране на нови доказателства и не се представиха такива.

Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подс. С. Р. Р. на 42 години, била разведена и живеела в гр.С. на адрес ул. ******* (към настоящия момент в Затвора - С. по изтърпяване на присъда лишаване от свобода). До настоящият момент няма данни да е работила по трудов или граждански договор.

Подс. Р. е била криминално проявена към момента на извършване на деянията, предмет на обвинение по настоящия обвинителен акт, многократно осъждана за различни престъпления - извършени измами, подаване на неверни повиквания за злополуки и помощ към ЕЕН 112. Не се ползвала с добро име сред жителите на квартала, в който живеела.

С влязъл в сила на 08.04.2019 г. съдебен акт, постановен по НОХД № 714/2019 г. на Районен съд - гр.Бургас (споразумение за решаване на делото № 2

183/08.04.2019 г. по НОХД), подс. Р. е била осъдена за извършено престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, като й е било наложено общо наказание в размер на седем месеца лишаване от свобода, условно по смисъла на чл.66 от НК, с изпитателен срок от три години. Ето защо и тъй като не е изтекъл срокът, определен в разпоредбата на чл.30 ал.1 и ал.2 от НК, деянието по чл.209 от НК, предмет на настоящия обвинителен акт, е извършено в условията на повторност по смисъла на чл.28 ал. 1 от НК.

Дружеството „Аксес Файнанс“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.София представлявало небанкова финансова институция, вписана в Регистъра на БНБ за финансови институции по чл.За ал.1 от Закона за кредитните институции под per. № BGR00465. Дружеството предлагало различни услуги, между които и отпускането на парични заеми на потребители. Един от предлаганите продукти бил т.нар. „Бяла Карта“ револвиращ потребителски кредит, който се усвоявал от кредитополучателя посредством платежен инструмент - кредитна карта (физическа или виртуална, издадена от лицензирано от БНБ дружество за електронни пари), с кредитен лимит равен на размера на одобрения паричен заем, за който се сключвал договор за кредит между „Аксес Файнанс“ АД и съответния потребител. Кандидатстването за отпускане на кредит „Бяла карта“ се осъществявало чрез посещение на интернет страница www.bialakarta.bg, където кредитоискателят трябвало да попълни свои лични данни - име, фамилия, телефонен номер и електронна поща и да избере съответно изцяло дистанционен процес на кандидатстване или пък като алтернатива - да сключи договора на хартиен носител. След извършване на цяла система от действия за дистанционна идентификация на клиента и одобряване, се пристъпвало към сключване на договора за кредит, който се подписвал чрез отбелязване на чекбокс съгласие с Договора и неговите общи условия. Последвало изпращане н а C M C с линк към договора и информация, че кредитната карта е активирана, като линка давал възможност за сваляне на приложението към/на продукта. След отваряне на линка и прочитане на условията на договора, лицето го подписвало електронно, като е изпълнило и условията в чл.1 ал.З от типовия договор, а именно: „По време на процеса на кандидатстване страните са уговорили, че настоящия договор и всички приложения към него ще подпишат с обикновен електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. След като кредитополучателят получи договора за кредит, следва да го прочете и ако го приеме - да го подпише електронно, като натисне бутона „Подпиши“.“ Накрая, следвало регистриране в мобилното приложение, като ПИН-кодът на виртуалната (в случая по настоящото обвинение) карта се предоставял на клиента чрез CMC, изпратен на регистрирания в системата на картоиздателя телефонен номер, с който клиентът е кандидатствал за платежния инструмент.

След издаване и активиране на кредитната карта, т.нар. „Бяла карта“, същата се добавяла в дигитален портфейл, при което клиентът можело да извършва с нея платежни операции като плащане на стоки или услуги, теглене на суми в брой чрез ATM-устройства, заплащане на стоки в интернет среда и др. Подс.

3

С. Р. Р. добре познавала предлагания от „Аксес Файнанс“ АД продукт „Бяла карта“ и процеса на кандидатстване и усвояване на револвиращия кредит. В края на лятото и през есента на 2024 г. същата измамила множество лица заблуждавайки ги, че ще им съдействала за получаване на обезщетение с основание - преболедуване или непреболедуване от „Ковид - 19“, като същевременно се снабдявала с личните им карти/данни от същите и кандидатствала дистанционно от тяхно име за кредит, след което усвоявала кредита без тяхно знание. През месец октомври 2024 г. подс. С. Р. Р. решила отново неправомерно да се снабди с парични средства, като измами някое лице по описаната по-горе схема - да се снабди с личната му карта/данни от същата и да кандидатствала дистанционно от името на лицето за кредит „Бяла карта“, предоставян от „Аксес Файнанс“ АД, след което съответно и без негово знание чрез виртуалната карта, да усвои кредита в брой от АТМустройство в гр.С.. На 18.10.2024 г. в гр.С. свидетелката и пострадала Л. Й. Г.

(с настоящ адрес в гр.Е., обл.В. Т.), била на свиждане в ГДИН - Арест при Затвора - С. на своя син - НИКОЛАЙ ГЕНОВСКИ. По същото време и на същото място се намирала и подс. Р.. Последната била от своя страна на свиждане на свой близък, който по същото време бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража" по съответно досъдебно производство. Свижданията били в преди обедните часове на деня. В края на свиждането, което продължавало около 40 минути, подс. С. Р. се приближила до свид. Г. и я помолила по възможност да я остави в по централните части на гр.С., ако е с автомобил (доколкото пенитенциарното заведение се намирало извън рамките на населеното място). Свид. Г. от чисто човешка гледна точка се съгласила да помогне на подс. Р.. Двете заедно напуснали сградата на ГДИН - Арест при Затвора - С. и с автомобила на свид. Г. потеглили към централната градска част на гр.С.. По време на движението свид. Г. попитала подс. Р. с какво се занимава, какво работи, каква дейност развива. Подс. Р. споделила на свид. Г., че към момента работела към Медицински център, работещ по кампания за изплащане на обезщетения на лица, преболедували от „Ковид-19“. Подс. Р. обяснила на свид. Г., че кампанията за изплащане на обезщетенията изтичала в края на м.октомври 2024 г. Свид. Г. и подс. Р. се установили за кафе в района на тържище „Б.“ гр.С.. По време на разговора подс. Р. решила, че ще се опита да измами св. Г. по описаната по-горе схема (за отпускане обезщетения на лица преболедували от „Ковид-19“) и мотивирана от целта си - да набави за себе си облага, попитала свид. Г. дали е получавала по кампания вече помощ за преболедували от „Ковид-19“ лица. Обяснила й също така, че можела да кандидатства дистанционно и само с лична карта, която последната трябвало да й предостави за „обработка“ за нуждите на получаване на обезщетението.

Свид. Г. била ментално ангажирана с грижите около сина си и неговото задържане в ГДИН - Арест при Затвора - С., като въобще и не си помислила, че в казаното от подс. Р. е налице измамливо намерение от страна на последната. Свид. Г. повлияна от казаното от подс. Р. се съгласила да се възползва от възможностите на кампанията за обезщетение на лица 4 преболедували от „Ковид-19“ още повече, че била и убедена от подс. Р. за абсолютната безвъзмездност от нейна страна (на Г.) за каквото и да е ангажиране във финансов или друг аспект при кандидатстването и получаването на обезщетението. Подс. С. Р. Р. казала на свид. Г., че за да получи обезщетение трябвало на първо място да й предоставела личната си карта и на второ - мобилния телефон на Г., ведно със СИМ- картата в него.