Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14094 от 07.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14013/2022
Вид
Решение № 14094
Подписан
07.12.2022
Състав
БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14094 гр. София, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110114013 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .... срещу Л. Т. Р., ЕГН **********, Д. Т. Р., ЕГН ********** и Е. И. Т., ЕГН ********** , с която по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 2224,46 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена Т.Е. за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 314,75 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г.; 56,35 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 11,30 лева – лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 15.07.2021 г., в условията на разделна отговорност както следва: Л. Т. Р. – 1/6 или сумата от 370,74 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена Т.Е. за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 52,46 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г.; 9,39 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 1,88 лева – лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 15.07.2021 г.; Д. Т. Р. – 1/6 или сумата от 370,74 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена Т.Е. за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 52,46 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г.; 9,39 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.2018 г.

1 до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 1,88 лева – лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 15.07.2021 г.; Е. И. Т. – 4/6 или сумата от 1482,97 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена Т.Е. за периода от м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 209,83 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 15.07.2021 г.; 37,57 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 7,53 лева – лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода 31.07.2018 г. до 15.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2021 г. по ч.гр.д. № 44044/2021 г. по описа на СРС, 176-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на Т.Е. при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период Т.Е., като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на Т.Е. е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на страницата на продавача.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил, с който ответниците оспорват исковете.

Възразяват, за наличието на облигационно правоотношение по отношение на Д. Т. Р. и Е. И.

Т., тъй като титуляр на партидата е единствено Л. Р.. Релевират възражение, че не дължат мораторна лихва, както и, че част от вземанията са погасени по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ООД не взема становище исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на Т.Е.. С ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че правоотношението по продажба на Т.Е. за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, 2 които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на Т.Е. за битови нужди, дължащи цената на доставената Т.Е. по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на Т.Е. за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на Т.Е. за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на Т.Е. те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на Т.Е. за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената Т.Е..

Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на Т.Е. за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на Т.Е. за битови нужди. Разяснено е обаче, че клиенти на Т.Е. за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на Т.Е. за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на Т.Е. за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на Т.Е. дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на Т.Е. за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената Т.Е. за собствените му битови нужди.

В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответниците са придобили собствеността върху процесния имот – апартамент № .... по силата на наследство от Т. Р. Т.. Впоследствие със Заявление-декларация от 01.03.2017г. Л.

Т. Р. е поискал партидата за доставената до имота ТЕ да бъде променена на негово име, което е сторено от ищеца – партидата с аб.№ ..... е на името на Л. Т. Р. . С оглед на тези обстоятелства и указанията на ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, съдът приема, че след след придобиване на собствеността върху имота и декларирането на Л. Т. Р. пред ищеца, че желае той да бъде страна по облигационното правоотношение по доставка на ТЕ до имота, именно той има качеството "клиент" на Т.Е. за битови нужди и като страна по договора за доставка на Т.Е. в имота, дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът за продажба на ТЕ за битови нужди в имота е между „ФИРМА“ ЕАД и Л. Т. Р. и те са задължените страни по него. Ответниците Д. Т. Р. и Е. И. Т. дори и да притежават част от правото на собственост върху имота, не дължат цената на доставената ТЕ до него, с оглед наличието на индивидуално сключен договор между 3 другия съсобственик ползващ имота и топлопреносното предприятие, въз основа на подаденото заявление-декларация и промяната на партидата. По тези съображения предявените искове за цена на ТЕ и лихва за забава срещу Д. Т. Р. и Е. И. Т. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид изложените мотиви следва, че в рамките на исковия период, между ищеца и Л. Т. Р. е налице облигационно правоотношение по доставка на ТЕ за битови нужди при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен № ......

Като страна по облигационното правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици Т.Е. от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл.156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността Т.Е., при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – Е.С.

За установяване факта на предоставяне на Т.Е. в обема съответстващ на претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства – документи свързани с отчитането и разпределянето на ТЕ, както и заключение на съдебно-техническата експертиза. Вещото лице дава заключение, че количеството Т.Е., постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. За процесния период дяловото разпределение на ТЕ постъпила в АС се е извършвало от ФДР „ФИРМА“ ЕАД. ТЕ за отопление на имот е начислявана по показанията на 4 броя топлинни разпределители. Начислен е разход на ТЕ за отопление от сградна инсталация на база пълен отопляем обем на жилището и за подгряване на вода за БГВ на база отчет на един брой водомер. За да изготви заключението си вещото лице е работило въз основа на допълнително представени от ФДР отчетни документи и е заключило, че дяловото разпределение за имота за процесния период е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна Т.Е. съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според която размера на потребената Т.Е. за процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. е в размер на 2709,02 лева. В тази сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното количеството потребена ТЕ в имота, която потребителят следва да заплати. Към 4 тази сума следва да се включи и сумата от 56,35 лева за извършваната услуга за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ФИРМА” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – Е.С. таксите се заплащат от потребителите на Т.Е. на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Следователно дължимата сума за доставената в имота ТЕ за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. е по-малка от претендираната от ищеца (ищецът претендира общо 2280,81 лева (2224,46 + 56,35), като с оглед принципа за диспозитивно начало, искът е основателен в предявения размер. В случая от ответника Л. Т. Р. се претендира 1/6 – 370,74 лв. – цена на ТЕ и 9,39 лв. – за дялово разпределение, които искове са основателни.