Решение № 50 от 05.03.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Габрово, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20224200100460 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.519, ал.1, т.1 КЗ.

В исковата молба се твърди, че С. С. С. е син на загиналата в резултат на ПТП И.К.Х.. Инцидентът възникнал на 09.03.2020г., около 00:15 часа по GAB№ 1165 км 4+500 в посока за с.Столът се е движил л.а. „Нисан Съни" без рег. номер, управляван от Л. Б. М., който нарушил правилата за движение по пътищата и се блъснал в крайпътно дърво.

Вследствие на инцидента е загинала И.К.Х.. По случая е образувано НОХД №35/2021г. по описа на ОС - Габрово, което е приключило с влязла в сила присъда, съгласно която подсъдимият Л. Б. М. е признат за виновен в това, че на 08.03.2020г. при управление на л.а.

„Нисан" без регистрационни номера, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на И.К.Х.. Причина за настъпилото произшествие били допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата.

Твърди се, че съществува пряка причинна връзка между деянието на Л. М. и настъпилите обществено опасни последици - причинената смърт на И. Х.а.

За увреждащия л.а. марка „Нисан Съни", управляван от Л. Б. М. няма сключена застраховка "Гражданска отговорност". Ищецът предявил претенциите си за изплащане на обезщетение и представил всички документи, с които разполагал пред Гаранционен фонд София. По заведената щета, с Писмо с изх. № 24-01-422 от 25.08.2021г. и писмо с изх. № 2401- 324/01.09.2022г. ГФ отказал изплащане на обезщетение за настъпилите неимуществени вреди

Твърди се, че в резултат на процесното ПТП е загинала И.К.Х., на 20г. Същата получила тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта й.

Загиналата била млада жена, дейна, активна и в отлично здравословно състояние. Била отговорен и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за своето семейство. С. С. е син на загиналата И.К.Х.. Детето било много малко, когато губи майка си. На тази възраст грижите, вниманието и обичта на майката са изключително важни за хармоничното и нормално израстване и развитие на детето, майката е много важен фактор в живота му.

Детето изключително тежко преживява смъртта на своята майка. Тя е била неочаквана и съкрушителна за него. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност. И. Х.а влагала много старание и любов в отглеждането му, обичала всеотдайно детето си. В резултат на трагичния инцидент ищецът губи безрезервната обич и моралната и физическата подкрепа на майка си, която винаги е имал. Децата, винаги имат нужда от грижите и подкрепата на родителите си, а тази нужда е 1 особено силна до тяхното израстване и пълнолетие. Несвоевременната смърт се отразява крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на детето, тъй като смъртта на майката винаги е изключително тежко и болезнено обстоятелство, а за детската психика е непреодолима травма. С. С. освен, че е лишен изцяло от майчина ласка, обич и грижи, бил лишен и от издръжка от майка си за целия си живот.

Моли съда да осъди ответния Гаранционен фонд да заплати обезщетение С. С. С. в размер на 25 500лв., частичен иск от 220 000лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес вследствие на причинената смърт на майка му И.К.Х., както и обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 43 250лв., представляващи 173 месеца лишаване от издръжка от майка, считано от датата на причинената смърт на майка му - 09.03.2020г., до навършване на пълнолетие на детето, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от 16.03.2020г. окончателно изплащане. Претендира и да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и адвокатски хонорар на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, заедно с начислено ДДС.

В с.з. от 02.02.2024г. е допуснато изменение в размера на предявения иск, като същият е увеличен и се счита предявен за сумата от 180 000лв., частична претенция от 220 000лв.

Ответният Гаранционен фонд твърди, че не е пасивно легитимиран, тъй като съгласно чл.557, ал.3, т.2 от КЗ Гаранционен фонд не извършва плащане от Фонда за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че същото не е застраховано и е било наясно с това обстоятелство. Видно от представените доказателства л.а. не е бил надлежно регистриран. МПС било без регистрационни табели. Починалата била наясно с този факт, като дори самата тя е управлявала процесния л.а. в дните преди настъпване на ПТП.

В случай, че няма основания за прекратяване на настоящото производство, то оспорва изцяло исковите претенции - по основание и размер и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата И.К.Х., която е: пътувала в увреденото МПС без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинноследствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда и смърт- нарушение на чл.137а от ЗДвП; съгласила се е да пътува в лек автомобил, знаейки, че водачът му неправоспособен; съгласила се е да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познава и който е употребил алкохол/наркотични вещества; е употребила алкохол/наркотични вещества заедно с водача Л. Б. М. преди процесното ПТП; съгласила се е да пътува при неправоспособен водач, управляващ МПС без регистрационни табели.

Твърди, че починалата и виновния водач били употребявали наркотици и алкохол заедно в дните преди ПТП, както и непосредствено преди настъпването му. Починалата познавала виновния водач и била наясно с факта, че същият е неправоспособен. Наличието на следи от наркотични вещества в кръвта на загиналата И.К.Х., пътуването в л.а, управляван от неправоспособен водач можело да обоснове извод за поведение, характеризиращо се с абсолютно незачитане на всички морални устои на обществото ни. показност, явно неуважение към обществения ред, целящи демонстрация на нивото на правна култура и липса на морално-волеви задръжки у водача и пострадалата майка на ищеца. Счита, че заявената претенция е прекомерно завишена.

По отношение претенцията за имуществени вреди от неполучаване на издръжка счита, че от доказателствата не се установявало такава да е била давана приживе на ищеца от загиналата, поради което оспорва твърдението че действително ищецът търпи такива вреди. Освен това нуждата от получаване на издръжка за бъдещ период с неустановена продължителност била бъдещо несигурно събитие.

Оспорва началния момент на законната лихва и моли такава да се присъди от датата на завеждане на исковата молба в съда.

Привлеченото на страната на ответника трето лице – помагач Л. М. в дадения му от съда срок не е взел становище по предявения иск.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Не е спорно между страните по делото, че ищеца С. С. С. е син на починалата И. Х.а.

На 09.03.2020г., около 00:15 часа по GAB№ 1165 км 4+500 в посока за с.Столът се е 2 движил л.а. „Нисан Съни" без рег. номер, управляван от Л. Б. М., който нарушил правилата за движение по пътищата и се блъснал в крайпътно дърво. Вследствие на инцидента е загинала И.К.Х..

По случая е образувано НОХД №35/2021г. по описа на ОС - Габрово, което е приключило с влязла в сила Присъда №2/23.04.2021г. по НОХД №35/2021г. на ОС Габрово, Решение №139/19.11.2021г. по ВНОХД №283/2021г. на ВТАС и Решение № 37/21.07.2022г. по НД №22/2022г. на ВКС , с която подсъдимият Л. Б. М. е признат за виновен в това, че на 08.03.2020г., около полунощ на път GAB № - 1165, километър 4+500 в землището на с.Д., общ.Севлиево, движейки се в посока с.Столът, общ.Севлиево, при управление на МПС - л.а. марка „Нисан", модел „Съни", без регистрационни номера, с номер на рама JN1FCN14U0007946, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.2 0 , ал.1 З Д в П - „Водачите на ППС, са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват.", при което управляваният от него автомобил напуснал пътното платно за движение и се ударил в крайпътно дърво, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка з автомобила И.К.Х. от с.Д., общ.Севлиево, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества (амфетамин и метаамфетамин), установено с техническо средство Drug Chesk 3000 STK и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.Б, предложение първо във вр. с ал.1, буква В, във вр. с чл.342, ал.1 НК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на девет години лишаване от свобода.

Причина за настъпилото произшествие са допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата.

Не се спори и относно обстоятелството, че за л.а. „Нисан Съни" не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Видно от приложените по делото 2бр. Съдебно –химически експертизи, изготвени по ДП №23/2020г. на ОСлО при ОП Габрово по време на ПТП пострадалата И. Х.а имала концентрация на алкохол в кръвта 1,89 ‰ и в урината - 2,84 ‰. В урината на И. Х.а са установени следи от амфетамин и метамфетамин. Съдът намира, че тъй като И. Х.а е била пътник наличието на алкохол и наркотични вещества в кръвта и урината й не е обстоятелство, водещо до съпричиняване на вредоносния резултат. Същото може единствено да повлияе на преценката й относно това дали да се качи в МПС без регистрационни номера, при водач, употребил алкохол и наркотични вещества.

По делото са изготвени автотехническа и медицинска експертизи, които съдът възприема като правилни и обосновани.

От заключението на изготвената автотехническа експертиза се установява, че л.а.

Нисан е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани, но липсвали данни Х.а да е била с поставен предпазен колан.

В заключението си вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, както и в обясненията си в с.з. посочва, че са налице данни за свободно инерционно движение на тялото на Х.а в купето на автомобила - в посока напред-надясно; по тялото й липсвали следи/увреждания от поставен предпазен колан; като при поставен предпазен колан не биха се получили толкова тежки увреждания в областта на главата на пострадалата, от досег с предната дясна част на купето на автомобила. При поставен обезопасителен колан тези части от тялото нямало да бъдат в контакт с части на купето. Част от травмите по тялото били от влачене на трупа към мястото на намирането му, черепно-мозъчната, шийна и гръдна травми или в резултат от ПТП, както и порезните ранички на ръката. Според вещото лице д-р К. при поставен и правилно функциониращ обезопасителен колан, не биха се получили травми на главата и шията с такава тежест, които са довели до смъртта, тоест е било възможно смъртта да се предотврати.

Предвид липсата на поставен от пострадалата И. Х.а обезопасителен колан съдът намира, че същата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като счита, че съпричиняването е в размер на 30%.

Възражението за недължимост на обезщетение на осн. чл.557, ал.3, т.2 от КЗ е недоказано, т. к. ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по безспорен начин, че пострадалата И. Х.а е знаела, че процесното МПС не е било застраховано.

Изложените от жалбоподателя съждения, че след като автомобила е бел без регистрационни номера, то същият е нямал редовни документи, включително и застраховка Гражданска 3 отговорност, което пострадалата следвало да допусне, преди да се качи в него почива на предположения, а не на факти установени по делото, още повече, че в показанията си св.М.

М. заявява, че предните дни автомобила бил с номера, а като попитала брат си (третото лице – помагач) къде са номерата, той й казал, че полицаите ги свалили. Недоказано е и възражението на ответника, че Х.а се била съгласила да пътува в автомобила, като е знаела, че третото лице – помагач е неправоспособен водач. Съдът намира, че не се доказва и възражението, че И. Х.а се е съгласила да пътува при употребил алкохол и наркотични вещества водач. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че не са налични данни, от които да е видно, че М. е бил употребил алкохол. действително в показанията на св.М. М. и в отговора на въпросите по чл.176 ГПК на Л. М. се твърди, че М. и Х.а заедно били употребили алкохол, но това не са потвърждава от останалите събрани по делото доказателства. Действително при извършване на деянието виновния водач е бил под въздействие на наркотични вещества, но не е установено, че това е било видимо за околните и в частност за пострадалата, поради което не може да се приеме, че същата е съзнавала, че се качва при употребил наркотични вещества водач.