Определение № 260408 от 19.05.2021, Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, 19.05.2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: РОСИНА ДОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 455 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предмет на производството е предявен от М.Д.Б., гражданин на Австралия срещу С.Д.Б. *** конститутивен иск по чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял в размер на 95/100 ид. части от имуществото, придобито по време на брака му с ответницата, прекратен със съдебно решение № 123/04.01.2021 по гр. д. № 41/2020 г. по описа на РС-Пирдоп и иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД с цена от 15105 лева.

Предявеният иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК има за предмет винаги цялото имущество, придобито по време на брака. Субективното потестативно право за по-голям дял е единно и неделимо, макар и съдържанието му (имуществото, до което се отнася) да е делимо. В този смисъл е постоянната практика на ВС и ВКС, установена още при действието на Семейния кодекс от 1968 г. с приемането на ППВС № 2/75 г., което запазва действието си и при следващия СК от 1985 г., както и по действащия СК от 2009 г.

Съдът трябва да се произнесе по съществуването или не на субективното потестативно право за цялото имущество, независимо от стойността на вещите и правата, включени в него. От гледна точка приложението на разпоредбите на Глава VІІІ от ГПК се касае за неоценяем иск по смисъла на чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК, при предявяването на който размерът на държавната такса се определя от съда в съответствие с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. В този смисъл е възприетото и в решение № 123 от 22.01.2015 г. по гр. д. № № 137/2014 г., ІІ г. о. на ВКС, определение № 303 от 13.07.2009 г по ч. гр. д. № 197/09 г на ВКС, II ГО , определение

№ 1610 от 03.07.2014 г по ч. гр. д. № 2189/2014 г на Апелативен съд –София, което се възприема от настоящия състав. В този смисъл указанието, дадено от предходния съдия-докладчик /отвел се с определение от 12.05.2021 г./ с разпореждане от

07.05.2021 г. за внасяне на държавна такса в размер на 19 636 лева, настоящия докладчик намира за неправилно.

С искът по чл.

29, ал. 3 СК се цели определяне на по-голям дял от общо придобито по време на брак имущество, при евентуалното уважаване на който резултатът ще бъде дробна част от имущество, а не такова с определена цена. Поради това по правилата на родовата подсъдност залегнали в ГПК /чл. 103 ГПК/ - компетентен да разгледа този спор е РС-Пирдоп.

Предявеният иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е с цена от 15105 лева и по правилата на чл. 104 т. 4 ГПК, също подлежи на разглеждане от РС-Пирдоп.

Предвид изложените съображения и по аргумент от разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ГПК, Софийски окръжен съд О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 455/2020 г. по описа на Софийски окръжен съд, и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС-Пирдоп.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните с препис.

СЪДИЯ: