Решение № 362 от 04.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Пазарджик, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500563 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд В. , постановено по гр .д. № 1009 по описа на съда за 2021 година е отхвърлен иска по чл.90, ал.1 от ЗКИР на Т.М. И. К., ЕГН ********** от гр. В., ***, чрез пълномощника адв. С. М. от АК П., със съдебен адрес гр. П., ***, ет.5, срещу „К.Х.-1“ ЕООД, ЕИК 202325247, със седалище и адрес на управление: гр.К., „И.З.“ №1, представлявано от управителя Г. К.Х. - за заличаване на извършеното вписване в СВ при РС В. с вх. рег. № 2399 от 06.01.2021г., том 9 , акт. № 150, на Постановление за възлагане ,издадено по изпълнително дело №683 от 2018 г. по описа на ЧСИ Д.Д., рег. №887 на КЧСИ, район на действие ОСПазарджик.

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Т.М. И. К..

Първоинстанционният съд не възприел правилно фактическата обстановка и не приложил правилно материалния и процесуалния закон, като не съобразил и тълкувателната практика на ВКС.

Съдът обсъждал само въпроса дали постановлението за възлагане е влезнало в сила или не, като не е обсъдил останалите факти и обстоятелства, имащи значение за правния спор по чл.90 от ЗКИР.

Установено било по делото, че представеното за вписване 1 постановление за възлагане няма подпис от съдебния изпълнител и удостоверяване от нето датата на влизането му в сила, включително и по отношение на платения местен данък.

Поради липса на необходимите реквизити , вписването му било незаконосъобразно.

В производството по обжалване отказа ва Съдията по вписванията по в.ч. гр. дело № 89 от 2021 г на Окръжен съд П. жалбоподателката на основание чл.536 от ГПК възразила против вписването, като производството по делото е охранително по характера си и тя не била страна по него.

Поради противопоставянето и на основание чл.536 от ГПК, съдът следвало да не разпорежда вписване и съответно да предприеме предписаните от този текст действия.

Това било самостоятелно основание за недопустимост и недействителност на вписването , не обсъдено от първата инстанция.

Първоинстанционният съд не приложил тълкувателната практика обективирана в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 год. на ВКС по тьлк. N 7/2012 год., ОСГТК, съгласно която съдията по вписванията няма правомощията да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона.

Съдебният изпълнител правилно преценил, че постановлението не е влязло в сила ,поради спирането на изпълнителното производство и затова не предоставил за вписване на купувача същото с отразяване, че е влязло в законна сила.

Съдията по вписванията нямало как да извърши проверка влязло ли е или не в законна сила постановлението за възлагане, дори да са му представени доказателства. Недопустимо било съдът при проверка на отказа на съдията по вписванията да проверява материалноправнитe предпоставки, тъй като в охранително производство по в.ч.гр.д.№89/2021 г. по описа н Окръжен съд - Пазарджик, съдът е следвало да провери единствено законосъобразността на отказа на съдията по вписванията по повод съдържанието и формата на акта, който се вписва подлежи ли същият на вписване.

Абсолютна предпоставка за вписването на постановлението за възлагане било отбелязването за влизането му в сила.

Игнорирането на разпоредбата на чл.536 от ГПК и излизането извън правомощията от страна на съда, довело до недопустимо и недействително вписване на не влязло в сила постановление за възлагане.

На второ място, първоинстанционният съд неправилно приел, че нямало данни за датата на спиране на изпълнителното производство .

Погрешен бил извода, че обезпечението е „влязло в сила“ с потвърждаването му на 02.04.2021 г. от ВКС и оттогава обезпечителната 2 мярка е породила своето правно действие.

Обезпечителната мярка пораждала своето правно действие от момента на налагането й .

В конкретния случай, жалбоподателката поискала и получила обезпечение на бъдещ иск за установяване на недължимост на вземането на ипотекарния кредитор чрез спиране на принудителното изпълнение.

Спирането на изпълнението като обезпечителна мярка имало за цел да забрани на съдебния изпълнител, взискателя и/или трети лица всички действия свързани с реализирането на имуществото на длъжника, като по този начин се съхранят имуществените права в патримониума на длъжника.

Съдебният изпълнител при наличие на такава заповед следвало да преустанови действия по изпълнението , тъй като ефекта настъпвал от постановяването му от съда.

Обезпечението от Апелативен съд П. било допуснато на 17.11.2020 г, а на 20.11.2020 г съдебният изпълнител е констатирал спирането .

В същото време на 10.12.2020 г по гр.д.№ 767 от 2020 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик е потвърдено като законосъобразно постановлението за възлагане.

В производството по оспорване съставът на Окръжен съд - Пазарджик проверил законосъобразността на действията съдебния изпълнител, , но не и претендираното материално право .

Моли решението да бъде отменено , предявеният иск – уважен и присъдени разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответното по иска дружество.

Оспорват основателността на жалбата.

Във въззивната жалба били изложени доводи , идентични с тези в исковата молба.

Съдът правилно и законосъобразно приел, че постановление за възлагане на недвижим имот от 08.10.2020г. е влязло в сила 10.12.2020г., когато е било потвърдено от ОС - Пазарджик с решение по в. гр. д. № 767/2020г., по описа на ОС – Пазарджик.

Определението за спиране на изпълнението по изпълнителното дело било влязло в сила около четири месеца по-късно . Не била налице нито една от трите възможни хипотези по чл. 90 от ЗКИР, както и било неоснователно възражението на ищцата за липса за задължителни реквизити в постановлението за възлагане от 08.10.2020г., тъй като пред съдията по вписванията е било представено писмено доказателство за датата на влизането му в сила - определение № 260367 от 25.02.2021г. по в. ч. гр. д. № 89/2021г. на ОС - Пазарджик, с което отказът на съдията по вписванията е отменен и му е разпоредено да впише постановлението за възлагане от 08.10.2020г.

3

Съгласно чл. 88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537 ал. 2 и 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 90 ЗКИР предвижда заличаване на вписването в имотния регистър в три хипотези, а именно когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство. Заличаването се извършва след успешно проведен иск по чл. 537 ал. 2 ГПК във връзка с чл.

88 и чл. 90 ЗКИР. Предмет на иска по чл. 90 от ЗКИР е само вписването / фактите сочещи на недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписването/, т. е. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВ и ЗКИР, действали към момента на извършването му. По делото не били събрани никакви доказателства, които да сочат, че тези правила са били нарушени. Заличаването на вписването, или изменението му има значение за противопоставимостта на акта - губи се реда и предимството на вписването, което чл. 113 от ЗС дава. Всеки един от трите иска по чл. 90 от ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес. Наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск е законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, като за нея съдът следи служебно в хода на целия процес. Съгласно представеното и прието като писмено доказателство по гр. д. № 1009/2021г., съдебно решение № 99 от 01.04.2022г., по гр. д. № 730/2021 г. на ОС - Пазарджик, е отхвърлен като неоснователен искът по чл.

124 от ГПК, във вр. с чл. 496, ал. 2 и ал. 3, изр. I-во, предл. П-ро от ГПК на ищцата с предмет на спора процесния имот. Предявяването на посочения иск недвусмислено сочело за липсата на правен интерес за иска по чл. 90 от ЗКИР пред PC - В., така и понастоящем, при обжалването на съдебно решение по него.

Молят жалбата да бъде отхвърлена. Претендират разноски.

Съдът , като прецени валидността на решението , за да се произнесе по неговата допустимост , взе предвид следното:

В исковата си молба против „К.Х. 1“ ЕООД ищцата Т.М. К. твърди, че срещу нея ,като длъжник-потребител е образувано изпълнително дело №20188870400683 по описа на ЧСИ Д.Д., per. №887 към КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Пазарджик от взискателя „Уникредит Булбанк“ АД.

В хода на производството по посоченото изпълнително дело било насочено принудително изпълнение срещу ипотекиран в полза на банкатавзискател недвижим имот, собственост на ищцата, представляващ:Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РА-18-1214 от 06.06.2018г на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 13.10.2021г с площ 1416.000 кв. м., с адрес: гр.В. ул. Св.К.О., с трайно предназначение на територията- урбанизирана с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м. , номер по предходен;

8179, квартал: 440, парцел: V, при граници и съседи: ***, 4

***,

***,

***,

***,

*** ведно с построената върху него сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град В., одобрени със Заповед РА-18-1214 от 06.06.2018г на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри от 13.10.2021г, с адрес: , обл. Пазарджик, общ. В., гр.В. ул.

„Св.К.О.“, със застроена площ от 256 квадратни метра, брой етажи - 3, брой самостоятелни обекти - няма данни, с предназначение - Жилищна сграда еднофамилна По отношение на имота били проведени няколко публични продажби.

Последната публична продан , състояла се в периода от 06.09.2020 г. до 06.10.2020 г., приключила с обявяване на купувач за сумата от 369 460.00 лева. За купувач бил обявен ответника „К.Х.-1“ ЕООД.

На 08.10.2020 г. било издадено Постановление за възлагане по изпълнително дело №683 от 2018г. по описа на ЧСИ Д.Д. в полза „К.Х.-Г “ ЕООД, ЕИК 202325247, по силата на което му е възложен поземления имот и сградата върху него.

Това постановление било обжалвано и по В гр. дело №767 от 2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик - потвърдено.

Ищцата била подала молба за обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.424 от ГПК срещу взискателя по изпълнителното дело „Уникредит Булбанк“ АД, за установяване, че не дължи вземанията, по повод на които е образувано изпълнителното производство, като поискала обезпечение , чрез спиране на изпълнението.

С Определение №260101/03.11.2020 г. постановено по ч.гр.д.

№746/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик молбата и била отхвърлена. По реда на въззивното обжалване с Определение №260113 от 17.11.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 593 от 2020 г. по описа на Апелативен съд - П. първоинстанционното определение било отменено и е допуснато обезпечение на бъдещ иск и въз основа на него е издадена обезпечителна заповед за исканата мярка - спиране на изпълнението по изпълнително дело№ 683 от 2018 г. по описа на ЧСИ Д.Д..