Решение № 1176 от 22.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Анелия Маркова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000502251 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 353/19.01.2026 г., по гр.д.№ 1658/2025 г. по описа на СГС, ГО, 29 състав, съдът е осъдил на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД ЗАД „Армеец“ АД ЕИК: 121076907 да заплати на В. Н. М. сумата от 42 948.52 евро /в левова равностойност 84 000 лв./, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки, страдания и загуба, причинена от ПТП, настъпило на 25.07.2022 г., по вина на застрахования при ответника водач на товарен автомобил с марка „Дачия Докер“, с рег. № ** *** СH, по застрахователна полица № BG/11/122001062942, валидна към датата на застрахователното събитие довело до смъртта на нейния съпруг М. К. М., ведно със законната лихва върху сумата от 18.02.2024 г. до окончателното й изплащане. С решението обективно кумулативно предявените искове са отхвърлени както следва: 1./ искът по чл.432, ал.1 от КЗ-за разликата над присъдения размер до първоначално уважения от 120 000 лв. - поради уважено възражение за съпричинявяне от страна на пострадалия с пр. осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД, в размер на 30 %, 2./ искът по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв.- поради неоснователност на исковата претенция и 3./ искът с пр. осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД за законна лихва за периода от 17.11.2023 г. до 17.02. 2024г.

Срещу решението, в частта му, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 42 948.52 евро /левова равностойност 84 000 лв./ до пълния предявен размер от 76 693.78 евро /левова равностойност 150 000 лв./ е подадена въззивна жалба от В. Н. М.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност поради материална незаконосъобразност досежно размера на присъденото обезщетение. Излага се, че определеното от съда обезщетение в размер на 42 948.52 евро не съответствало на действително претърпените от ищцата неимуществени вреди като се твърди същото да е 1 силно занижено и несъответно на установената съдебна практика. Поддържа се твърдението, че именно претендираният размер от 150 000 лв. /76,693.78 евро/ се явявал справедливо репариране на действително причинените емоционални болки и страдания на ищцата.

Развиват се аргументи относно целта, функциите и начинът на определяне на справедливия размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, при отчитане на вида и тежеста на причинените неимуществени вреди и при съобразяване на приетия в закона лимит на отговорността на застрахователя към датата на застрахователното събитие.Излагат се подробни съображения за неправилно прилагане на материалния закон. Като не бил отчел в достатъчна степен тежестта на различните критерии, посочени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, съдът нарушил принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, както и константната и задължителна съдебна практика по неговото прилагане, тъй като справедливостта не била абстрактно понятие, а била свързана с конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение. Съдът не бил отчел в необходимата степен отражението, което оказала върху ищцата внезапната загуба на нейния съпруг, както и последиците за живота й. От разпита на св. М., дъщеря на ищцата, се установило, че родителите й били в прекрасни отношения, запознали се, когато ищцата била на 15 г., а съпругът й на 18г., в този смисъл ищцата била изживяла целия си съзнателен живот със своя съпруг, като винаги демонстрирали обич, давали си един на друг подкрепа в трудни моменти, били добър пример за прекрасни партньорски отношения. Тъй като дъщеря й създала семейство, ищцата останала сама, което негативните емоционалните преживявания на същата, изразяващи се в освен в мъка и в огромна самота. Тези факти не били обсъдени от съда и не били отчетени при определяне на размер на обезщетението по реда на чл.52 от ЗЗД. Първоинстанционният съд не бил съобразил и задължителната съдебната практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, в която е възприета необходимостта от отчитане на обществено- икономическите условия в страната, при определеняне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, чиито промени намирали отражение в нарастващите лимити на отговорността на застрахователите при сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Присъденият размер не съответствал на принципът на справедливост, прогласен от законодателя в чл.52 от ЗЗД, предвид, че същият бил силно занижен. Оспорва се основателността на уваженото от съда възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като по подробно изложени съображения се поддържа водачът на товарния автомобил да е изцяло виновен за настъпването на процесния инцидент, предвид, че същият бил допуснал множество нарушения на ЗДвП, които съдът не бил отчел в цялост при съпоставяне на вида и тежестта на допуснатите от двамата участници нарушения при определяне размера на причинния принос. За необосновани се сочат изводите на съда касателно допуснатите от пострадалото лице нарушения на ЗДвП. Направените от съда фактически констатации не се подкрепяли от представените по делото доказателства и по специално от приетата КАМТЕ.

Моли се за изменение на решението в отхвърлителната му част и за уважавене на искова претенция в пълния предявен размер. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на пр. осн. чл.38, ал.2 от ЗА за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД, с който, по подробно изложени съображения, същата се оспорва като неоснователна. Моли съдът да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Постановеното първоинстанционно решение, в уважителната му част, е обжалвано от ЗАД „Армеец“ АД, което излага съображения за неправилност на същото, поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Оспорва се изцяло приетият за установен механизъм на процесното ПТП, при твърдения за недоказаност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1, като се поддържа твърдението, че процесният инцидент бил настъпил изцяло по вина на пострадалото лице, 2 което изключвало отговорността за обезвреда от страна на делинквентът. По делото не било установено по категоричен начин противоправното поведение на водача, предвид което за необосновани се сочат изводите на съда за наличие на по-голяма вина на водача на товарния автомобил. Товарният автомобил се движел правомерно на заден ход в зоната на паркиране, същият обективно нямал възможност да смени посоката си на движение и е имал възможност да излезе от локалното платно пред блок № 42 само на заден ход. Товарният автомобил се е движел с ниска скорост -12 км/ч и при необходимост е можел своевременно да спре, за да предотврати настъпване на процесното ПТП. Преди да потегли на заден ход, водачът на автомобила е имал възможност да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, тъй като в зоната на видимост на дясното и лявото огледало нямало движещи се пешеходци или други потенциални опасности. Водачът на товарния автомобил не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че в същия момент, на около 40 м. зад автомобила, по средата на пътя , стоял неподвижен пешеходец, който няма да промени местоположението си в следващите 15 секунди от потеглянето на автомобила до мястото на ПТП-то. По тези съображения се поддържа инцидентът да е настъпил изключителни и само по вина на пострадалото лице. По делото било установено, че пострадалият се е придвижвал по пътното платно, въпреки наличието на два тротоара, при това по средата на платното, а не в най-лявата му граница, която била обективно видима за водача на автомобила. Установено било също, че пострадалият пешеходец бил спрял по средата на пътното платно без каквато и да е необходимост, като същият бил попаднал в т. нар.“мъртва точка“ на видимост на водача на товарния автомобил, като останал в това положение в продължение на 15 секунди.

През 11 от тези 15 сек., товарният автомобил се бил приближавал със сравнително ниска скорост от около 12 км/ч. към обърнатия с лице към него пешеходец, но последният не бил реагирал на приближаващата се опасност, въпреки че несъмнено същият е бил имал възможност да възприеме създалата се ситуация зрително и слухово. Нямало данни по делото, от които да се установи обективна невъзможност на пострадалия да възприеме приближаващия се товарен автомобил. Съдът не бил обсъдил тези доказани по делото обстоятелства, установяващи вината на пострадалото лице, поради което не бил формирал фактически изводи по въпроса за съотношението на възможността на двамата участници реално да предотврятят инцидента.

В условие на евентуалност се заявяват аргументи за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно тежестта на съпричиняване от страна на пострадалия. Поддържа се неговият обективен принос за настъпването на вредоносния резултат да е по-голям. От данните по делото се установявало, че със своето поведение /като е стоял ненужно дълго време около 28 сек. по средата на пътното платно, при наличие на обективна възможност да възприеме създалата се ситуация/, пешеходецът несъмнено бил създал предпоставки за настъпване на процесното ПТП, като по този начин бил допринесъл за настъпване на вредоносните последици. Не били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупост всички установени по делото обстоятелства, както и доводите на ответника по съществото на спора, свързани с поведението на пострадалия и причинната му връзка с настъпването на вредите, независимо дали съшото има характер на пряко обуславящо, предпоставящо или улеснящащо настъпването на вредоносния резултат. Горното препятствало формирането от страна на съда на изводи относно степента на съпричинителна вина на пострадалия, в проявната й форма на груба небрежност, което предпоставяло извод за необоснованост на решението и по отношение на размера на съпричинителния принос на пострадалия.

Жалбоподателят моли за отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт в уважителната му част. В условия на евентуалност същият отправя искане за частична отмяна решението в обжалваната му част, в резултат от установяване и определяне на повисок размер на съпричинителния принос на пострадалото лице.

В законовия срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

3

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от В. Н. М. срещу ЗАД „Армеец“ АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, за причинени неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от настъпилата смърт на М. К. М., починал в резултат на настъпилото на 25.07.2022 г. пътнотранспортно произшествие /ПТП/ в гр. София, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 17.11.2023 г. до пълното изплащане на сумата. В исковата молба е посочено, че във връзка с реализирано на 25.07.2022 г. ПТП в гр. София, по вина на водача на товарен автомобил с марка „Дачия Докер“ с рег. № ** *** СН, В. М. е претърпяла неимуществени вреди, следствие на настъпилата в резултат на ПТП смърт на М. К. М. – нейн съпруг. Деликтната отговорност на П. Л. Д. – водач на товарен автомобил с марка „Дачия Докер“ с рег. № ** *** СН била обезпечена от ЗАД „Армеец“ АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на ПТП. След смъртта на своя съпруг ищцата е загубила неговата закрила и подкрепа, изживяла чувства на угнетеност и потиснатост, имала усещане за житейска несправедливост и душевна празнота. Ищцата преживяла изключително тежко смъртта на съпруга си М. К. М. и продължава да изпитва скръб и емоционално страдание от това събитие и към настоящия момент. Счита, че за причинените от загубата му болки, страдания и психическа травма, ответникът следва да й изплати обезщетение в размер на сумата от 150 000 лева.