Акт № 69 от 09.11.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Радомир, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20261730200210 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. на Началник Сектор в ОДМВР Перник, с-р Пътна полиция Перник упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя Д. Ю. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.“С.“ № ., са наложени административни наказания, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, „глоба”, в размер на 383.47 е. и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от три месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 18 точки.

Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по изложените в жалбата обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло.

Наказващият орган Началник Сектор към ОДМВР Перник, с-р Пътна полиция Перник, редовно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание, но в съпроводителното писмо е изразил становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 310180/04.05.2026 г. на Р. А., на длъжност „мл.автоконтрольор”, при сектор ПП към ОДМВР- Перник. Според констатациите в същия, на 14.10.2025 г., в 09.23 ч., в с.Извор, общ.Радомир, 1 по ПП I-6, с посока към град Радомир, жалбоподателят управлявал лек автомобил „К. П.“ с регистрационен номер ., собственост на Е. Д.ов Ю., ЕГН **********, като в района на км.49+460 се е движел със скорост 110 км/ч при максимално разрешена скорост от 50км/ч, валидна за населеното място. Нарушението е установено и заснето с техническо средство ARH CAM S1 с №120CD3B с фиксирани дата,час и регистрационен номер в снимков материал №0015674, с който водачът е запознат. След приспаднат толеранс от -3% в полза на водача наказуемата скорост е 106км,- превишение от 56 км. АУАН бил съставен по данни от попълнени декларации по чл.188 от ЗДвП и във връзка с чл.40 ал.2 от ЗАНН след изтичане на едномесечния срок от връчена покана на дата 19.02.2026г, е извършил:

По делото са разпитани като свидетели актосъставителят Р. А. и свидетелите по акта В. С. и В. Х..

Актосъставителя Р. Г. А., на длъжност „старши полицай“ в Сектор “Метрополител“, отдел „Охранителна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи, потвърждава подсиса си върху акта. Относно конкретния случай потвърждава това, че същия е съставен във връзка с подадена декларация. Срокът е бил изтекъл. Декларацията е била от собственика на автомобила.

Според свидетеля В. С. С., на длъжност „полицейски инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, на свидетел №1 стои неговият подпис. Поддържа това, което е написано. Станал е свидетел при съставяне на АУАН, във връзка с преписка за превишена скорост. Цялата преписка е окомплектована от техни служители. Р. А. е съставил акта и връчена покана на лицето, което не есе явило. Съгласно ЗАНН е съставен акта.

Свидетелят В. Р. Х., който работи като системен оператор в Пътна полиция - Перник от 2023 г., същият е работил точно тези преписка. Обяснено му било, че камера е заснета място където има ограничена скорост 50. Превишението е с голяма скорост. Той се подписал като свидетел за нарушение по ЗДвП.

Приложена е декларация от Е. Д.ов Ю. от 19.02.2026 г., собственик на лек автомобил „К. П.“ с регистрационен номер ., от която е видно, че на 14.10.2025 г. автомобилът е управляван от жалбоподателя Д. Ю. М..

Въз основа на съставения АУАН Началник Сектор в ОДМВР Перник, с-р Пътна полиция Перник упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, издал обжалваното наказателно постановление № . г. с което на жалбоподателя Д.

Ю. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.“С.“ № ., са наложени административни наказания, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, „глоба”, в размер на 383.47 е. и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок от три месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 18 точки.

От правна страна.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има право и интерес от обжалване на наказателното постановление, в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с установените правила за движение по пътищата, като водачите на моторни превозни средства са длъжни да спазват ограниченията на скоростта, регламентирани в закона и въведени с пътни знаци. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране на скоростта на движение водачът на пътно превозно средство следва да се съобразява с максимално допустимата скорост, определена за съответния вид път и категория превозно средство, а когато стойността на скоростта е различна от установената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в управление на лек автомобил със скорост 110 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч в населено място, като след приспадане на допустимия толеранс от 3 % е приета наказуема скорост от 106 км/ч, или превишение с 56 км/ч.

За така установеното нарушение е приложена санкционната разпоредба на чл.

182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, предвиждаща за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с над 50 км/ч, глоба в размер на 700 лв., увеличена с 50 лв. за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. Съгласно редакцията на тази разпоредба, действаща към датата на нарушението – 14.10.2025 г., при установено превишение с 56 км/ч приложимата глоба е в размер на 750 лв., равностойни на 383,47 евро. Следователно определеният в наказателното постановление размер на глобата е съобразен с предвидената в закона санкция, при условие че нарушението е надлежно установено и доказано.

От съществено значение за правилното разрешаване на спора в случая е преценката дали по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи по несъмнен начин както самоличността на водача, така и факта на извършеното нарушение, неговото място и скоростта, с която се е движило моторното превозно средство. В случая самоличността на водача се установява от приложената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП, попълнена от собственика на автомобила Е. Д.ов Ю., в която е посочено, че на 14.10.2025 г. автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Д. Ю. М.. Съдът приема, че тази декларация представлява относимо доказателство относно лицето, управлявало автомобила към посочената дата и час, доколкото същата съдържа изрично посочване на водача от страна на собственика на моторното превозно средство.

По отношение на установяването на скоростта обаче съдът намира, че следва да бъде извършена по-задълбочена преценка на доказателствата. Нарушението е установено чрез техническо средство ARH CAM S1 с идентификационен номер 120CD3B. При използването на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта законодателят е предвидил специален ред за установяване на нарушенията, като резултатите от измерването следва да бъдат подкрепени от данни, позволяващи проверка на техническата годност, метрологичната изправност и правилното използване на съответното устройство. В тази връзка е било необходимо по делото да бъдат представени доказателства 3 за одобрения тип на използваното техническо средство, валидността на последващата му метрологична проверка към датата на нарушението, както и за спазване на изискванията при използването му. От значение са и данните за конкретното място на позициониране на техническото средство, посоката на измерване, ограниченията на скоростта в съответния участък и наличието на необходимата пътна сигнализация. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява единствено, че нарушението е било заснето с техническо средство ARH CAM S1, като в АУАН е посочен номер на снимков материал 0015674. Не са представени удостоверения за одобрен тип и метрологична проверка на техническото средство, нито за протокол или други документи, удостоверяващи правилното му използване към датата 14.10.2025 г.

Самото посочване на модел и идентификационен номер на техническото средство в АУАН не е достатъчно, за да се приеме, че измерената скорост е установена по несъмнен начин. Необходимо е да съществуват обективни данни, въз основа на които съдът да може да провери дали устройството е било технически изправно и дали измерването е извършено при спазване на нормативните изисквания.

Съдът съобразява и показанията на разпитаните свидетели. Актосъставителят Р.

А. потвърждава, че е съставил АУАН въз основа на подадена декларация от собственика на автомобила и на материалите по преписката. Свидетелят В. С. заявява, че е присъствал при съставянето на акта, като преписката е била предварително окомплектована от служители на сектор „Пътна полиция“. Свидетелят В. Х. също потвърждава, че се е подписал като свидетел във връзка с установено нарушение на скоростта. От показанията на тези свидетели обаче не се установява те лично да са възприели извършването на нарушението, нито да са участвали в измерването на скоростта или в поставянето и използването на техническото средство на конкретното място. Техните показания имат значение относно обстоятелствата по съставянето на АУАН и административната преписка, но сами по себе си не могат да заместят липсващите технически доказателства относно достоверността на измерването.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения имат доказателствена сила до доказване на противното. Тази разпоредба обаче не освобождава административнонаказващия орган от задължението да установи по надлежния ред всички елементи от състава на административното нарушение, още повече когато същото е установено посредством техническо средство. Не може да се приеме, че доказателствената сила на АУАН обхваща и факти, които актосъставителят не е възприел лично, а е възпроизвел от други документи и електронни записи, без по делото да са налице достатъчно данни за проверка на тяхната достоверност.

На следващо място, съдът намира, че следва да бъде установено по несъмнен начин и обстоятелството, че мястото на заснемане попада в границите на населено място, за което е приложимо ограничението от 50 км/ч. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено в с. Извор, община Радомир, по път I-6, в района на км 49+460, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Самото посочване на населено място обаче не е достатъчно, 4 ако липсват доказателства за конкретното местоположение на автомобила спрямо границите на населеното място и за приложимото ограничение на скоростта.

В случая наказващият орган не е установил с предвидените в НПК доказателствени срездства дали мястото на заснемане е било в границите на населеното място и дали ограничението е произтичало от общото правило на чл. 21, ал. 1 ЗДвП или е било въведено с пътен знак.

При преценката на събраните доказателства съдът достига до извода, че административнонаказващият орган не е установил по несъмнен начин всички обстоятелства, необходими за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В административнонаказателното производство доказателствената тежест за установяване на административното нарушение е на административнонаказващия орган.

Жалбоподателят не е длъжен да доказва своята невиновност, а всички съмнения относно съставомерните факти следва да бъдат тълкувани в негова полза. В случая наличието на декларация, посочваща жалбоподателя като водач на автомобила, не е достатъчно само по себе си, за да се приеме, че той е осъществил конкретното нарушение с посочената скорост и при посоченото ограничение. Липсата на достатъчно доказателства за техническата изправност и правилното използване на техническото средство, както и за конкретното ограничение на скоростта в мястото на заснемане, препятства извършването на категоричен извод относно осъществяването на административното нарушение.

Разпечатката съдържа 37 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5765fc5c-ff1b-4150-8e90-3f412e959883