Решение № 156 от 13.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Бургас, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Бояна Люб. Кузманова като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600097 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на подсъдимия С. И. Б., ЕГН **********, против Присъда № 204 от 11.12.2024 г., постановена по НОХД № 3797/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас (БРС, РС-Бургас).

С атакуваната присъда подсъдимият С. Б. е признат за виновен за това, че на 01.06.2024 г. в гр. Бургас, от апартамент на ул. „***“ № **, в условията на опасен рецидив и чрез използване на техническо средство – ключ, отнел чужди движима вещ – 1 бр. мъжки парфюм марка „Давидоф“ - 100 мл, почти пълен, на стойност 150,00 (сто и петдесет) лева; 1 бр. мобилен телефон марка „Моторола“, модел „J30“, на стойност 50,00 (петдесет) лева; 1 бр. мобилен телефон марка „Моторола“, модел „edge neo“, на стойност 550,00 (петстотин и петдесет) лева; 1 бр. калъф за мобилен телефон марка „Моторола“, модел „edge neo“, на стойност 20,00 (двадесет) лева; 1 бр. ръчен часовник – електронен, черен на цвят, „TANK M1 PRO 5 ATM”, на стойност 40,00 (четиридесет) лева; чифт маратонки марка „BULDOZER” на стойност 30,00 1

(тридесет) лева; 1 бр. мъжко яке марка „Найк“ – шушлеково, с голям джоб отпред и емблема, поставена върху джоба, на стойност 80,00 (осемдесет) лева;

1 бр. бутилка с карибски ром марка „Captain Morgan” – 700 мл, на стойност 12,00 (дванадесет) лева; 1 бр. бутилка уиски марка „Hankey Bannister” – 700 мл, на стойност 22,00 (двадесет и два) лева; 1 бр. раница марка „BBS” на стойност 20,00 (двадесет) лева; 1 бр. зарядно за мобилен телефон, състоящо се от кабел и адаптер за мобилен телефон марка „Моторола“, модел „edge neo“, на стойност 30,00 (тридесет) лева; 1 бр. кутийка за безжични слушалки, съдържаща една слушалка на стойност 10,00 (десет) лева; чифт слушалки за компютър с кабел марка „Genesis” на стойност 30,00 (тридесет) лева; 1 бр. долница на анцуг марка „NIKE” на стойност 15,00 (петнадесет) лева; 1 бр. метална халка с два секретни ключа на нея марка „JMA“ на обща стойност 8,00 (осем) лева и 1 бр. висулка „лунен камък“ - бял на цвят, елипсовиден, на стойност 5,00 (пет) лева, или всички вещи са на обща стойност 1072,00 (хиляда седемдесет и два) лева, от владението на К. Д. Ц. от гр. **** и К. А. С. от гр. ****, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54, ал.1 НК, е осъден на две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.

С атакуваната присъда подсъдимият Б. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от 327,24 лева (триста двадесет и седем лева и двадесет и четири стотинки) за направените в досъдебното производство разноски. Районният съд се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства по делото, като е постановил приложените по делото 1 брой метална халка с три ключа да се съхраняват заедно с делото.

Първоинстанционната присъда е обжалвана само в частта й относно размерът на наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода, което жалбоподателят намира за явно несправедливо, защото то, според него, не съответствало на тежестта на престъплението, което е извършил.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Според него в мотивите на обжалваната присъда първостепенният съд е изложил подробни съображения защо размерът на наказанието е точно в размер на две години 2 лишаване от свобода. Прокурорът счита, че са спазени всички изисквания на закона по индивидуализация на наказанието, като намира за правилно съдът да отчете при индивидуализацията на наказанието и тежкото съдебно минало на подсъдимия Б., който е осъждан общо 40 пъти. Изразява становище, че определеното наказание е справедливо, тъй като е правилно индивидуализирано, а и съдът правилно е приложил и институтът на съкратеното съдебно следствие, намалявайки наказанието с една трета. Ето защо, като намира обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, прокурорът моли въззивния съд да я потвърди изцяло.

В съдебно заседание подсъдимият Б. поддържа въззивната си жалба.

Моли за намаляване размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, като се аргументира с доброто си процесуално поведение и със съдействието, което бил оказал на разследващите в хода на досъдебното производство. Акцентира и на обстоятелството, че наскоро е починал баща му.

Изразява съжаление за извършеното престъпление и моли за по-леко наказание.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия изразява становище за основателност на въззивната жалба, като моли съда, при определяне на справедливото наказание, да съобрази и социалната среда, в която подсъдимият е отрасъл и която е дала отражение на начина му на живот.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от подсъдим, който има безспорно защитим правен интерес, но и процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII 3 от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в съдебно заседание за желанието на подсъдимия С. Б. съдебното производство да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие, съставът на Районен съд – Бургас, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, изрично е разяснил на подсъдимия неговите права и го е уведомил, че доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, както и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при постановяване на присъдата. Пред съда, Б. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След това изявление, съдът се е произнесъл с определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.

При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, в мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е приел за установени фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направените от подсъдимата самопризнания, както и на доказателствата и доказателствените средства, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

От фактическа страна районният съд е приел за установено следното:

Подсъдимият С. И. Б. е роден на **** г. в гр.***, *** гражданин е, живее в ****, ***,****, ***образование и в момента се намира в Затвора в гр. ***.

Видно от справка за съдимост подсъдимият Б. е многократно осъждан, като към момента на инкриминираното деяние спрямо него са били постановени следните присъди:

- с влязла в сила на 26.08.2019 г. присъда от 31.05.2018 г. по НОХД № 142/2018 г. по описа на РС - Бургас на подсъдимия Б. е било наложено наказание от 6 години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим, за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ НК. Наказанието изтърпяно за периода от 14.10.2017 г. до 10.06.2023 г.;

- с влязла в сила на 08.11.2023 г. присъда от 08.11.2023 г. по НОХД № 4492/2023 г. по описа на РС - Бургас на Б. е било наложено наказание от 10 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим. Наказанието изтърпяно за периода от 01.08.2023 г. до 29.04.2024 г.

В нощта на 31.05.2024 г. срещу 01.06.2024 г. подсъдимият С. Б. се 4 намирал в центъра на гр. Бургас, като след полунощ на 01.06.2024 г. стигнал до сграда, намираща се на ул. „***“ № ** в гр. Бургас. Забелязал, че входната врата на кооперацията е отворена и влязъл вътре. Качил се на първия етаж като там видял ключове, забравени на ключалката на входната врата на апартамент, обитаван от свидетелката К. Ц. и нейното семейство. Ключовете били оставени по-рано вечерта от сина на св. Ц. – св. К. С., който в същия ден към 20:00 ч. излязъл от жилището и ги забравил на вратата на апартамента, след като я заключил.

Б. решил да се възползва от предоставената му възможност и като се уверил, че никой няма да му попречи, влязъл в апартамента. По това време семейството на св. Ц. отсъствало.

От жилището на пострадалата подсъдимият Б. отнел следните вещи: 1 бр. мъжки парфюм марка „Давидоф“ – 100 мл., почти пълен; 1 бр. мобилен телефон марка „Моторола“ модел „J30“; 1 бр. мобилен телефон марка „Моторола“, модел „edge neo“; 1 бр. калъф за мобилен телефон марка „Моторола“, модел „edge neo“; 1 бр. ръчен часовник-електронен, черен на цвят „TANK M1 PRO 5 ATM”; чифт маратонки марка „BULDOZER”; 1 бр. мъжко яке марка „Найк“ - шушлеково, с голям джоб отпред и емблема поставена върху джоба; 1 бр. бутилка с карибски ром марка „Captain Morgan”700 мл; 1 бр. бутилка уиски марка „Hankey Bannister” 700 мл; 1 бр. раница марка „BBS”; 1 бр. зарядно за мобилен телефон, състоящо се от кабел и адаптер за мобилен телефон марка „Моторола“, модел „edge neo“; 1 бр. кутийка за безжични слушалки, съдържаща една слушалка; чифт слушалки за компютър с кабел марка „Genesis”; 1 бр. долница на анцуг марка „NIKE”; 1 бр. метална халка с два секретни ключа на нея марка „JMA“ и 1 бр. висулка „лунен камък“ – бял на цвят, елипсовиден, след което напуснал апартамента.

На 01.06.2024 г. през деня, близък на семейството на св. Ц. – св. Р. Н., бил помолен от тях да провери за състоянието на дома им и евентуално да го заключи. Св. Н. отишъл до жилището им и го намерил в разхвърляно състояние. По-късно свидетелката Ц. и близките й се прибрали и се обадили в полицията. На местопроизшествието бил извършен оглед.

След подадения сигнал в полицията за извършената кражба и незабавно извършените оперативно-издирвателни мероприятия подсъдимият Б. бил установен и задържан. При извършено на 04.06.2024 г. претърсване и 5 изземване в дома му, намиращ се в гр. ***, ул. „****“ № ***, били открити и иззети 1 брой мобилен телефон „Моторола“, 1 брой ръчен часовник електронен, 1 брой бутилка с жълтеникава течност с надпис на етикета „Каптан Морган“, 1 брой бутилка с жълтеникава течност с надпис на етикета „Hankey Bannister“ 700 мл, 1 брой зарядно за телефон, 1 брой адаптер с кабел, 1 брой черна кутийка за безжични слушалки, съдържаща една слушалка, 1 брой шушлекова горница, черна на цвят, с надпис „Найк“, чифт големи слушалки черни на цвят, 1 брой черна раница с червено и чифт черни маратонки „Булдозер“ номер 46. Вещите били приобщени като веществени доказателства по делото, бил им извършен съответен оглед, като по-късно били върнати на пострадалата срещу разписка.

Видно от приложеното по делото писмено заключение по назначената в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на отнетите от подсъдимия вещи възлиза общо на 1072 лева.

Така приетите за установени фактически положения, не се оспорват от страните и намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите по делото.

С оглед изявлението на подсъдимия Б., направено в съдебното заседание, следва да се приеме, че направеното от него самопризнание по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, обхваща всички обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и които се включват в предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК. Същевременно, това самопризнание, направено доброволно и в присъствието на защитник, не е единствения доказателствен източник в подкрепа на обвинителната теза.