Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 17.06.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 138/2025
Вид
Решение № 68
Подписан
17.06.2026
Състав
Георги Димитров Чолаков

Цитирани разпоредби

  • чл.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.593 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.57, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.292, ал.1 · Търговски закон
  • чл.294, ал.1 · Търговски закон
  • чл.327, ал.1 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20251800900138 по описа за 2025 година

„И.С.” ЕООД, ЕИК ********* е предявил срещу „К. 2005” ЕООД, ЕИК ********* обективно съединени кумулативно и при условията на евентуалност искове – 1. главен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ – за заплащане на сумата от 109 176.36 лева, съставляваща незаплатена продажна цена на закупени от ответника 7 385 дървени палета, от които 6 024 палета с единична цена от 12.71 лева с ДДС и 1 361 палета с единична цена от 12.71 лева без ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 11.06.2025 год., до окончателното й изплащане;

2. евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД – в случай на отхвърляне на главния иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 109 176.36 лева, съставляваща равностойността на получени с оглед на неосъществено основание 7 385 дървени палета, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 11.06.2025 год., до окончателното й изплащане;

3. акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ – за заплащане на мораторна лихва в общ размер на 13 888.64 лева за забава за периода от 01.07.2024 год. до 11.06.2025 год. за плащането на сумата от 109 176.36 лева, предмет на главния и евентуалния иск.

Претендират се и направените по делото разноски.

С исковата и уточняваща молба от 26.06.2025 год. на ищеца се твърди, че „И.С.” ЕООД е сключил на 08.03.2023 год. с украинското дружество Limited Liability Company TIMBERWOOD UA договор за покупко-продажба на дървени палета на обща стойност 200 000 евро, които е следвало да бъдат доставени в с. М., Софийска област, на адреса на 1 управление и производствена площадка на ответника „К. 2005” ЕООД, ЕИК *********.

Общото количество дървени палета, закупени от ищеца и доставени при ответника, било 26 007 бр., като доставките били извършени в периода 17.03.2023 год. – 19.06.2023 год.

Твърди се, ищецът имал договорка за препродажба на палетата на три гръцки дружества – „A GRAMENOS АЕ”, „PAVLOU PALET” и „PAPOULIAS METAFORIKI PC” с единична цена от 6.50 евро /12.71 лева по фиксинга на БНБ/, като същите следвало да бъдат транспортирани от ответника от складовата му база в с. М. до градовете Г., П. и П. в Г..

Превозвачът в изпълнение на сключения договор за международен транспорт транспортирал общо 18 622 палета от общо складираните при него доставени от У. 26 007 палета, при договорено навло от 900 евро до 1 000 евро на курс.

Твърди се, че ищецът и ответникът постигнали договорка за продажба на недоставените в Г. от „К. 2005” ЕООД палета, като последният се съгласил да ги закупи на цената, на която се продавали и в Г. – 12.71 лева; горното се наложило от производствените нужди на ответника, който имал фабрика за сортиране на плодове, за което са му били необходими част от палетата.

Твърди се, че договорът за продажба бил сключен в устна форма преди сключването на договора между ищеца и украинското дружество, като съгласие било постигнато за единичната цена. Точната бройка палета, предназначени за продажба на ответника, била договорена по-късно – след като страните изчислили след справка по превозните документи, че в базата на „К. 2005” ЕООД били останали 6 024 палета.

Твърди се, че ищецът издал фактура № 1000001904/01.07.2024 год. за сумата от 91 878.05 лева с ДДС – продажната цена на 6 024 палета х 12.71 лева /76 565.04 лева без ДДС/, която изпратил на 01.07.2024 год. на официалния имейл адрес на „К. 2005” ЕООД.

Твърди се, че впоследствие ищецът установил, че броят палета, които се намирали в цеха на ответника, т.е. предмет на продажбата, е по-голям от първоначално фактурирания от 6 024 бр., а именно – общо 7 385 бр. или с 1 361 палета повече. Тъй като и първоначално фактурираните до този момент не били заплатени, ищецът не издал втора фактура за останалите 1 361 палета, поради което сочи, че тяхната продажна цена е без ДДС или в общ размер на 17 298.31 лева /1 361 бр. х 12.71 лева/. Общата цена на продадените на ответника палета възлизала на 109 176.36 лева /91 878.05 лева с ДДС и 17 298.31 лева без ДДС/ цената на главния и евентуален иск. Твърди се, че ответникът не заплатил дължимата продажна цена до предявяване на исковете.

При условията на евентуалност, ако не бъде установено, че 7 385 палета не са били предмет на договор за покупко-продажба, сключен между страните, се сочи, че същите са били получени без основание от ответника, поради което се претендира тяхната равностойност, изчислена по същия начин – 6 024 бр. с начислен ДДС и 1 361 бр. без ДДС или обща сума от 109 176.36 лева.

Твърди се, че ответникът дължи и мораторна лихва за забава в плащането на горната сума в размер на 13 888.64 лева – за период от 01.07.2024 год., датата на изпращане на 2 фактура № 1000001904/01.07.2024 год., до 11.06.2025 год., предявяване на исковете. Ако обаче се приеме, че от главницата следва да се приспаднат нефактурираните 1 361 палета, то се моли съда да присъди мораторна лихва за същия период за забава в плащане само на фактурираната сума от 91 878.05 лева – или лихва в размер на 12 035.97 лева.

Препис от исковата, уточняващата молба и приложенията към същите са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват твърденията на ищеца, че между страните бил сключен неформален договор за продажба на 7 385 бр. дървени палета, както и че „К. 2005“ ЕООД е получил тези палета. Признава се твърдяното с и.м. обстоятелство, че между страните са съществували търговски отношения, но само за международен превоз на стоки, като ответникът в качеството си на превозвач е извършвал превоз на палета по заявка на ищеца като изпращач с получатели на стоките в Г..

Сочи се, че ищецът не е отправял предложение до ответника за покупко-продажба на палета, нито представената с и.м. фактура № 1000001904/01.07.2024 год. индицира за сключен такъв договор – тъй като, видно от фактурата, в същата като основание за издаването й е посочено „транспорт на дървени палета“ /wood paletes – transport/. Самата фактура не е подписана от представител на „К. 2005“ ЕООД, нито е осчетоводена от него, тъй като договор за продажба на дървени палета между страните не е бил сключван.

Сочи се, че ответникът нито е получавал, нито е ползвал, нито е задържал дървени палета, предоставени от ищеца, нито пък негов представител е присъствал на някакво „установяване“ на тяхната бройка.

Сочи се, че обстоятелството, че ищецът и трето лице, украинското дружество Limited Liability Company TIMBERWOOD UA, са уговорили в договора им от 08.03.2023 год., място на доставка на продаваните палета в седалището на „К. 2005“ ЕООД, не обвързва ответника, доколкото същият не е страна по този договор, нито установява получаването от него на палетата; отделно, в самия договор се сочи, че получател на стоките е ищецът, а и от представените с и.м. международни CMR товарителници за превоз на дървени палета, предмет на договора от 08.03.2023 год., е видно, че всички стоки са получени от „И.С.“ ЕООД.

Във връзка с предявения евентуален иск се сочи, че предоставените от „И.С.“ ЕООД на „К. 2005“ ЕООД дървени палета са били единствено тези, които са били предмет на договорите за международен автомобилен превоз, като след извършването им от страна на ответника стоките са били предадени на посочените в товарителниците получатели. Отделно – ищецът твърди, че ответникът бил получил без основание дървени палета, но не претендира връщането на тези родово определени вещи, а иска заплащане на тяхната равностойност, без да твърди и представя доказателства, че същите е невъзможно да бъдат върнати, т.е. че е налице някоя от хипотезите на чл.57, ал.2 от ЗЗД. Доколкото обаче ищецът 3 не предявява иск по чл.57, ал.2 от ЗЗД, горното предпоставя неоснователността на евентуалния иск.

С отговора се оспорва и искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД с оглед неговия акцесорен характер, поради недължимостта на главното задължение.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият чрез пълномощника си е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната.

С ДИМ се пояснява, че договора за покупко-продажба между страните бил сключен след предложение на продавача и изрично съгласие на купувача, дадено в устна форма и потвърдено в писмена такава. Последната била видна от проведена писмена кореспонденция по приложението „Viber“ между К.Х., управител на „И.С.” ЕООД и притежателят на телефонен номер ***, който номер бил официалният такъв за връзка с дружеството „К. 2005“ ЕООД. От проведените разговори, чието съдържание било възпроизведено в констативен протокол по чл.593 от ГПК от 01.04.2025 год. на помощникнотариус по заместване при нотариус К.М., рег. № 415 на НК, било видно, че продажба била договорена на 6 024 дървени палета, при цена от 6.50 евро за брой.

По отношение на възраженията на ответника, че не е получавал процесните палета, тъй като в товарителниците в графа „получател” бил положен печатът на „И.С.”, се сочи, че тези товарителници не носят подписа на К.Х., управител на ищеца, като по-голямата част от тях са неподписани, а тези, които носят подпис, не са подписани от нея.

Във връзка с първоначалната бройка палета, предмет на продажбата, се пояснява, че същата била установена по следния начин – двете страни си разменили снимков материал на ЧМР-та за доставените от „К. 2005“ ЕООД палета в Република Г.; целта на разменния снимков материал е била управителят на ищеца да направи изчисление колко от доставените от украинското дружество 26 007 бр. палета са транспортирани в Г. и съответно колко са останали във владение на ответника.

Във връзка с възражението на ответника, че в изпратената му от ищеца фактура от 01.07.2024 год. не се съдържало предложение за сключване на договор за покупко-продажба на процесите палета, тъй като основанието на счетоводния документ било „транспорт на дървени палета”, ищецът сочи, че предложеното тълкуване е неправилно – като основание във фактурата било посочено „Дървени палета + транспорт”, в съответствие с термина от международната търговска практика „DAP” /deliver at place/ според международните правила ИНКОТЕРМС 2020; предназначението на тези правила е чрез съкратено изписване страните по една международна продажба да разпределят отговорностите си и рисковете от погиване на вещта. Тъй като от аналитичния регистър на ищеца от 01.01.2020 год. до 31.12.2025 год. е видно, че когато страните извършвали транспортни услуги помежду си, практиката им е била в съответните фактури да посочват като основание единствено „транспорт”, а в конкретния случай процесната фактура е за продажба на дървените палета + транспорт до седалището на купувача.

4

Препис от допълнителната искова молба е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителен отговор, с който е отговорил на допълнителната искова молба.

С допълнителния отговор се сочи, че противно на доводите на ищеца с и.м. и ДИМ, в случая презумпцията на чл.292, ал.1 от ТЗ по отношение на твърдяната от ищеца сделка – покупко-продажба на дървени палета, е неприложима, доколкото между страните не са съществували трайни търговски отношения по повод продажби на такива стоки, а само по повод международния им транспорт – поради което ищецът следва да докаже наличието на изрично съгласие от страна на „К. 2005“ ЕООД за сключване на твърдяната продажба.

Във връзка с новите наведени доводи с ДИМ се сочи, че в случая е неотносимо за настоящия спор дали лично управителят на ищеца К.Х. се е подписала на товарителниците или същите са били подписани от друго лице, щом ищецът не твърди, че конкретен представител на „К. 2005“ ЕООД се е подписал на товарителниците.