Присъда № 389 от 24.06.2025, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда рег. № 389 от 24.06.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 8572/2024 г., по описа на СРС, НО, 129-ти състав С обвинителен акт Софийска районна прокуратура е повдигнала две обвинения на подсъдимия Т. А. А., с ЕГН: **********, а именно, за това, че:

I.На 02.08.2023 г., около 22.00 ч., в хх, чрез нанасяне на удар с крак в областта на корема на Т. Т. Т., му причинил лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в болка, като деянието е извършено по хулигански подбуди /на публично място, съпроводено с грубо нарушение на обществения ред, без зачитане обществените норми на поведение и без наличие на личен мотив/ - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК и за това, че

II.На 07.08.2023 г., около 22.00 ч., в гр. София, ж.к. „Младост“ 1, ул. „Д.

Моллов“, до денонощен магазин, в близост до спирка на столичния градски транспорт на тролейбусна линия № 5 - „УМБАЛ Св. Анна“, се заканил с убийство на Т. Т. Т., а именно отправил към него думите: „Ще извадя ножа и ще те изкормя, бе! Ще ви избия всичките! Какво като брат ти е прокурор? Ще изкормя него и ще избия цялото му семейство!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК Съдебното следствие по делото е проведено по реда на глава XX от НПК, като в хода на разпоредителното заседание не е направено такова искане и не са конституирани допълнителни страни, в качеството на частен обвинител и/или граждански ищец и не е приет граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, представителят на СРП, който се явява поддържа и двете обвинения, повдигнати на подс. А., считайки че в хода на проведеното наказателно производство по категоричен начин се установява факта на извършване на инкриминираните деяния, съпричастността на подсъдимия към извършването им, както и виновното им осъществяване.

Обвинението за извършено от подсъдимия деяние по чл.131, ал.1, т.12, във вр. чл.130, ал.2 от НК, счита, че се доказва от показанията на пострадалия Т. Т., които намира за логични и непротиворечиви, поради което моли да им бъде дадена вяра. В тази част неговите показания счита, че се подкрепят от приобщения по делото аудиозапис на подаден от него сигнал на единния европейски номер за спешни повиквания 112, чието съдържание е отразено със СТЕ. Посочва, че в разговор с оператор на Д“НС“ 112 Т. е посочил, че безпричинно му е нанесен удар с крак в областта на корема от страна на подсъдимия, без последният да е бил провокиран по какъвто и да е начин, като деянието е било извършено на публично място.

Посочва, че от приобщената по делото СМЕ, изготвена по писмени данни, включително и въз основа на приобщени медицински документи, се установява, че след подадения сигнал пострадалият е посетил медицинско заведение, където медицинско лице е констатирало и отразило последствията от нанесения удар.

Счита горепосочените експертни заключения за пълни и ясно обосновани, като изготвени от специалисти в съответната област, поради което моли те да бъдат кредитирани.

Предлага да не бъдат кредитирани с доверие показанията на свидетеля Д. П., 1 поради това, че изложената от него версия за събитията от 02.08.2023г., е несъстоятелна, доколкото не обяснява при положение на липса на възникнал физически конфликт при срещата с подсъдимия, кое е провокирало пострадалия Т. да подаде сигнал на спешен номер 112, да потърси медицинска помощ, а след това да изпрати снимка от болничното заведение на свидетеля.

Посочените доказателства в съвкупност, представителят на СРП счита, че водят до единствения възможен и несъмнен извод, че подсъдимият извършил деянието по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, като чрез нанасяне на удар с крака в областта на корема на Т. Т. му е причинил лека телесна повреда без разстройство на здравето, изразяваща се в болка, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

На следващо място, счита, че от събраните доказателства в хода на съдебното следствие по несъмнен начин се доказва и обвинението по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, каквото е старото цифрово изражение на престъпния състав. И в тази част показанията на пострадалия Т. счита, че следва да бъдат кредитирани.

Обстоятелството, че същият е възприел инкриминираната живото-застрашаваща закана, отправена от страна на подсъдимия Т. А. намира, че се потвърждава от показанията на свидетелите Р. Т., М. С. и Г. Б.. Счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля З. К., дадени от него в хода на съдебното следствие. Посочва, че в тях последният заявил, че не е бил свидетел на конфликтна ситуация между подсъдимия А. и пострадалия Т., като изложените от него пред съда обстоятелства са диаметрално противоположни на възпроизведените в хода на ДП, като счита, че именно последните следва да бъдат кредитирани. В тяхна подкрепа намира, че са показанията на пострадалия Теодор Т., М. С. и Г. Б..

Прокурорът анализира и показанията на св. Р. Д., като посочва, че в хода на ДП същият в унисон с изложеното с хх Т., М. С. и Г. Б. потвърждава фактическата обстановка, описана във внесения ОА, но в с.з. пред настоящия състав твърди, че има бегли спомени за конкретния инцидент. С оглед на това счита, че именно дадените в хода на ДП показания на св.Д., приобщени в хода на съдебното следствие следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни, точни и конкретни и се потвърждава от останалите доказателствени източници.

Твърденията на Д., че разследващият полицай попълнил съдържанието на протокола самостоятелно счита, че се опровергава, на първо място от самия Д., който потвърждава, че е прочел протокола за разпит, макар и не в цялост, и се е съгласил с неговото съдържание, като е поставил собствения си подпис в уверение на това. На следващо място, прокурорът посочва, че останалите свидетели, не съобщават за подобни манипулации и твърдения като Д..

Обръща внимание и на това, че Д. твърди, че посещението в сградата на 07 РУСДВР, е било мотивирано от свидетелите Т. и Д. С., но и двамата категорично отричат това. Посочва, че самият Д. заявява, че С. се е свързал с него на следващия ден от посещението му в 07 РУ-СДВР, т. е., едва след като вече е дал показания по настоящето дело.

По отношение показанията на свидетеля Б., представителят на СРП посочва, че пред съда същият е заявил липсата на спомен за конкретни събития относими към предмета на доказване, поради което в с.з., съдът е прочел показанията му, дадени в хода на ДП, като Б. потвърдил изложеното от него пред разследващия полицай.

Дори в показанията на свидетеля Д., който се намира в приятелски отношения с подсъдимия представителят на държавното обвинение счита, че липсват изложени 2 факти и обстоятелства оневиняващи А.. Посочва, че той реално потвърждава, че А. и Т. са си говорили нещо, но не е чул какво, като посочва, че дори да е чул, не може да възпроизведе съдържанието на разговора. В същото време обаче възпроизвежда последваща реплика от разговора, изречена от Т., който казал, че отива да подаде сигнал в полицията и потвърдил, че той и А. са били в непосредствена близост от двете страни на Т..

Другите обстоятелства относно случая от 07.08.2023 г., прокурорът отбелязва, че св.Д. категорично отрича да си спомня, независимо от присъствието на местопроизшествието. Намира за необяснимо как Д. възпроизвежда дословно чути от него реплики от Т., но у него липсва спомен за каквито и да е други обстоятелства, касаещи процесния конфликт.

В настоящия случай, представителят на СРП счита, че заканата е била годна да възбуди у пострадалия основателен страх за живота му, предвид обстоятелството, че пострадалият е възприел очевидното агресивно и заплашително поведение на подсъдимия, който рязко скъсил дистанцията между двамата, докато свидетелят Д. е застанал в непосредствена близост зад Т.. Тези обстоятелства, в съчетание с факта, че Т. е бил обект на предходна безпричинна физическа агресия от страна на подсъдимия, счита, че помага за създаване на една цялостна атмосфера, която е от естество да възбуди основателен страх от осъществяване на отправените закани за убийство, конкретно от Т.. Така от обективна страна счита, че подсъдимият А. е осъществил двете деяния, за които са му повдигнати обвинения.

От субективна страна, прокурорът счита, че деянията са извършени под форма на вина пряк умисъл, като това по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.2 от НК е извършено по хулигански подбуди, без провокация от страна на пострадалия, на публично място, съпроводено с грубо нарушаване на обществения ред, без зачитане на обществените норми на поведение, без наличие на личен мотив.

Посочва, че подсъдимият е пълнолетен и е бил способен да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е предвиждал настъпването на техните общественоопасни последици, като пряко е целял настъпването им.

Моли да се отчете фактът, че деянията са извършени при смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на извършителя, младата му възраст, доброто му процесуално поведение, поради което счита, че наказанието и по двете извършени от него престъпления следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Във връзка с изложеното до тук, моли съдът да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимия Т. А. за виновен по повдигнатите му обвинения, като за извършеното престъпление по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК му наложи наказание 1 година лишаване от свобода и при приложение на чл.66, ал.1 от НК да отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 години.

Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, като му се наложи наказание от 6 месеца лишаване от свобода и при приложение на чл.66, ал.1 от НК, да се отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от 3 години.

Моли, на основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимият А. да се наложи найтежкото от определените за всяко от престъпленията наказание, а именно такова от 1 3 година лишаване от свобода и да се отложи изтърпяването му за срок от 3 години.

С оглед изхода на делото, счита, че на основание чл. 189,ал.3 НПК, на подс. А. следва да бъдат възложени и направените разноски в съдебната и досъдебната фаза на наказателното производство в общ размер на 608,40 лв.

Моли, в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, да бъде оставена в сила действащата спрямо него МНО „гаранция в пари“ до влизане в сила на присъдата.

Защитникът на подс. А. – адв. В. П., моли за постановяване на съдебен акт, с който позащитният му изцяло да бъде признат за невиновен и оправдан и по двете обвинения, които са му повдигнати.

Счита, че обвиненият не са доказани по безспорен и категоричен начин.

Обвинението по чл.144, ал.3 НК, намира, че е абсолютно безпочвено, като посочва, че съгласно показанията на св. М. С., дадени в хода на съдебното следствие подсъдимият е носел нож, а в хода на ДП е заявила, че не е видяла нож, а в отговор на изрично зададени въпроси в хода на съдебното следствие твърди, че в ДП „казах така, само за да си тръгна от полицията“. Отделно от това всички свидетели и най-вече свидетелят Д., твърдят, че подсъдимият не е носил оръжие.

Освен това, защитата посочва, че всички други свидетели-очевидци на инкриминираната дата за престъплението по чл.144 от НК твърдят, че не е имало абсолютно никакви отправени заплахи от страна на подсъдимия Т. А., а тъкмо обратното, св. Т. Т. се е държал неприлично, недостойно, бил е употребил много голямо количество алкохол.

Защитата изразява несъгласие със становището на представителите на СРП, че не е от значение и са нерелевантни характеристичните данни, касаещи пострадалото лице. Посочва, че не е без значение това, че всички свидетели разпитани по делото твърдят и очертават една рамка на личността на св. Т. Т., която го характеризира като лице с постоянно непристойно държание, употребяващо алкохол, провокиращо хората и жителите в квартала, в който живее.