Решение № 912 от 03.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. Бургас, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С. при участието на секретаря Т. Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100500816 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№2931/27.03.2023г., подадена от М. Л. Ж., гражданин на ***, родена на **********г., чрез адв. Таня Пеева - БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Трайко Китанчев“ №26, ет.3, срещу Решение №89 от 02.03.2023г., постановено по гр.д.

№1054/2022г. по описа на РС-Несебър.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от М. Л. Ж., родена на **********г., гражданка на ***, с адрес в ***, за отмяна на всички решения от 05.09.2022г., взети от общото събрание на Етажната собственост „Лагуна 2“, като е оставил в сила, на основание чл. 42, ал. 2 Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ посочените решения.

С жалбата се излагат съображения за недопустимост и неправилност на постановения съдебен акт.

На първо място се изразява несъгласие с изложеното в мотивите на решението относно липсата на доказателства, че ищцата(въззивница) е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, както и че същата, въпреки дадените указания, не представила документ за собственост.

Твърди се, че предявявайки исковата претенция, жалбоподателката заявила правото си на собственост върху процесния имот, като приложила и заверено копие от нотариален акт.

Подчертава се, че с Определение №1444/08.12.2022г., съдът приел приложените към исковата молба писмени доказателства. Отбелязва се, че правото на собственост не било оспорено от ответната страна в първоинставционното производство. Навеждат се доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила.

1

Излага се становище във връзка с изводите на съда, че протоколът от проведеното ОСЕС отговарял на изискванията на чл.6, ал.5 от ЗУЕС. Развиват се подробни съображения в тази насока.

Посочва се, че в настоящия случай, протоколът бил оспорен по надлежния ред пред председателя на ЕС, поради което същият не се ползвал с доказателствена сила и отразените в него обстоятелства не следвало да се кредитират от съда.

Излагат се аргументи относно кворума за провеждане ОСЕС. Твърди се, че районният съд кредитирал заключение на вещото лице по извършената съдебно- техническа експертиза, което било изготвено в отклонение от поставените задачи.

Навеждат се доводи, че представените по делото покани за свикване на общо събрание, удостоверявали, че собствениците не са били уведомени по надлежния ред за провеждане на събранието на етажната собственост.

Иска се обжалваното първоинстанционно решение да бъде обезсилено като недопустимо или отменено изцяло като незаконосъобразно. Моли се за постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени исковите претенции. Претендира се присъждане на направените в производството по делото разноски, включително пред въззивната инстанция.

В указания законов срок е депозиран отговор на въззивната жалба от Етажна собственост „Лагуна 2“, представлявана от Светла И. Нинова, с който същата се оспорва изцяло. Излагат се съображения, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и не страда от посочените от жалбоподателката пороци.

Оспорва се възражението на жалбоподателката за липса на необходимост от представяне на документ, удостоверяващ собствеността върху процесния имот.

Изразява се несъгласие с наведените в жалбата доводи относно съдържанието на протокола от проведено ОСЕС. Посочва се, че същият съдържал подписите на лицата, регистрирали се за участие и присъствали на събранието. Подчертава се, че обстоятелството, че чужди граждани- етажни собственици, присъствали на проведеното ОС, но отказали да се подпишат, било отразено в самия протокол и удостоверено с подписите на трима свидетели.

Навеждат се доводи във връзка със съображенията на жалбоподателката, касаещи извършената съдебна експертиза. Отбелязва се, че ищцата не поискала извършване на допълнителна такава и не оспорила заключението на вещото лице, поради което съдът правилно кредитирал същото.

Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и обоснован и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивникът, редовно и своевременно уведомен не се явява лично. Чрез процесуалния си предзставител адв. Таня Пеева поддържа депозираната въззивна жалба и моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно уведомена не изпраща представител в с.з.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК против акт на съда, подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и 2 разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл.40 ЗУЕС, образувано по искова молба от М. Л. Ж., с която ищцата в качеството си на етажен собственик в сграда в режим на етажна собственост „Лагуна 2“ с адрес *** оспорва всички решения та ОСЕС „Лагуна 2“ проведено на 05.09.2022г. като незаконосъобразни. Твърдят се допуснати нарушения при свикването и провеждането на ОС-не е посочен инициатора и основанието за свикването му, както и ненадлежно поставена покана без подпис, без посочване на часа, датата и мястото на поставянето й. Посочва се, че ОС е проведено при липса на посочения в протокола кворум, както и нарушение на чл.16, ал.5 ЗУЕС. Въпреки че в протокола било отразено, че след приемане на решение по т.6 от дневния ред собственици и пълномощници на собственици на няколко СО напуснали ОС, в протокол не са посочени кои са тези лица, нито кого представляват. На следващо място като нарушение се посочва, че собствениците на СО не са били надлежно представлявани, както и са отразени като присъствали лица, които не са присъствали на ОС. Също така се излагат доводи, че решението по т.10 от дневния ред касае друга ЕС.

В месечния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната страна – ЕС „Лагуна 2“ с адрес к.к „Слънчев бряг“, кв.“Чайка“, представлявана от председателя на ЕС Светла И. Нинова, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Изразява се становище за законосъобразно проведено ОС на ЕС.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

С обжалваното решение НРС е отхвърлил иска с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на всички решения от 05.09.2022г., взети от ОС на ЕС „Лагуна 2“.

Решението на НРС е обжалвано от ищеца като с въззивната жалба се изразява недоволство от съдебния акт като се поддържат заявените с исковата молба доводи за незаконосъбразност на проведеното ОС и взетите решения.

С въззивната жалба е представено и прието като доказателство заверено копие на н.а. №136 том 12 дело №2353 от 10.07.2019г. на СВ при РС-Несебър, установяващ правото на собственост на СО представляващ А31, находящ се в ***.

По делото е приета като доказателства покана за ОС на собствениците в ЕС „Лагуна 2“, в която са посочени дата, час и място на провеждането му, дневен ред, както и инициатора за свикването му- по решение на УС на ЕС /чл.12, ал.1,т.2 ЗУС/. Съставен е протокол по чл.13, ал.1 ЗУЕС за поставяне на поканата, подписан от председателя на УС на ЕС Светла Нинова, както и от свидетеля М.В.. Изводът, който се налага е, че ОС е свикано при спазване на специалните разпоредби на ЗУЕС.

Не така обаче стои въпросът със съставянето на протокола от ОС.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС урежда по императивен начин минимално изискуемото съдържание на протокола, като той трябва да включва датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номерът на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Коректното посочване на съсобствениците – тяхното явяване лично или по пълномощие, кворумът на събранието и начинът на гласуване на всеки собственик позволява да се направят изводи за спазване на 3 изискванията на чл. 15, ал. 7 от ЗУЕС, както и самото вземане на решенията чрез проверка начина на гласуване на всеки участник. Липсата на който и да било реквизит на протокола от уредените в чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС е равносилно на опорочаване на формата му, а от там и до недействителност на протокола и на взетите решения. Тук е мястото да се посочи, че по делото има данни за оспорване на съдържанието на протокола.

По делото е прието като доказателства нечетливо заверено фотокопие на лист, озаглавен „регистрация на присъстващите на събранието на ЕС на Лагуна 2 на 05.09.2022г.“ /л.50/.

Последният съдържа цифри /вероятно номерата на СО/, имена, площи, имена и отбелязване „пълномощно“, но нито един подпис на посочените лица. Самият лист е подписан само от протоколчика Яница И. с отбелязване, че регистрираната квадратура е 72 %. При така изготвения списък на регистриралите се участници в ОС на ЕС съдът намира, че не е изпълнено изискването на закона да има подпис на явилите се лица. Не може да бъде възприета тезата, че подписът на протоколчика удостоверява преброяването и присъствието на представители на посочените в списъка.

Съдът намира за основателно възражението на въззивника, че протоколът не отговаря на посоченото по-горе изискване за удостоверяване чрез полагане на подпис на начина, по който всеки от собствениците /пълномощниците им/ гласува по отношение на всяко от решенията предмет на оповестения дневен ред.

Измененията и допълненията в чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС /обн. ДВ, бр. 26/2016 г. /, действаща към датата на провеждане на общото събрание – 26.05.2021 г., налагат категоричен извод, че явилите се лица следва да удостоверят не само явяването си на общото събрание, а и начина, по който са гласували - с подписа си в протокола или в отделен документ. Това е формата и съдържанието на удостоверяването от тези лица на волеизявленията им "за", "против" или "въздържал се" по всяко от приетите решения.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че е налице незаконосъобразност на взетите решения предмет на оспорване с предявения иск по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС поради нарушаване на законоустановената форма за обективиране на волеизявленията на гласувалите етажни собственици и техните пълномощници. На това основание намира за безпредметно обсъждането на съответствието им с останалите разпоредби на ЗУЕС, на чието нарушение се позовава въззивника.

Следователно процесното ОС е било незаконосъобразно проведено при неспазване на изискванията на чл.16, ал.6 ЗУЕС като само на това основание взетите и оспорени решения от ОС се явяват незаконосъобразни и следва да се отменят.

Следва в тази връзка да се отбележи, че независимо колко отделни основания за незаконосъобразност на решението са посочени в исковата молба, искът по чл. 40 от ЗУЕС е един /О № 588 от 18.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4046/2014 г. на ВКС, I V ГО; Р № 37 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г. на ВКС, I ГО и др. /. Когато решението е засегнато от порок при свикване на Общото събрание и формиране на волята, то решението се отменя изцяло. Когато порокът е в съдържанието на решението и касае само отделна част от него, на отмяна подлежи само тази част. Следователно, при извод за нарушения на реда за свикване и провеждане на Общото събрание, на отмяна подлежат всички атакувани решения, взети на това Общо събрание. Безпредметно е в такава хипотеза да се разглеждат съображенията за материална незаконосъобразност на всяко едно от отделните решения и е напълно нелогично едни от тях да се отменят като процедурно незаконосъобразни, а други като материално незаконосъобразни.