Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 108 от 08.06.2023, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 225/2022
Вид
Решение № 108
Подписан
08.06.2023
В сила
11.07.2023
Състав
Искра Кирилова Трендафилова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.371 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, б."а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Разлог, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240100225 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.439 ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК от И.Й.М., ЕГН*, чрез адв. М.П., против „ЗК-Л.И.“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„С.“, б.„С.ш.“№67А, представлявано от М.М.-Г. и П.В.Д..

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че въз основа на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №73/2015 г. п о описа на РС-Рг е издаден изпълнителен лист за сумата от 324.08 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата от 27.01.2015 г. до изплащането й, както и за сторените в заповедното производство разноски. Цитираната заповед е връчена на длъжника на 04.02.2015 г. и е влязла в сила след изтичане на двуседмичния срок от връчването, т.е. на 20.02.2015 г. Въз основа на ИЛ е образувано изп.д. №152/2020 г. по описа на ЧСИ В.Т..

Съобщение за образуване на ИД е връчено на ищеца на 07.02.2022 г., чрез дъщеря му Д.М., с което е уведомен за това задължение по ИЛ и че са наложени запори на всичките му банкови сметки, насрочен е опис на движими вещи в жилището му. Съобщението съдържа покана за незабавно плащане. Според ищеца видно от съобщението е, че първото изпълнително действие е направено на 25.01.2022 г. Изложени са доводи, че в периода от влизане в сила на заповедта по чл.410 от ГПК, до извършване на първото изпълнително действие – налагане на запор на банкови сметки и насрочване на опис на движими вещи по посоченото ИД не са предприемани никакви действия за събиране на вземането. Предвид изложеното ищецът счита, че вземането е погасено по давност. Сочи, че вземането е станало изискуемо на 20.02.2015 г. – датата на влизане в сила на заповедта по чл.410 от ГПК, а първото изпълнително действие е извършено на 25.01.2022 г., т.е. след близо 7 години. За пълнота сочи, че вземането е било погасено по давност още към датата на подаване на молбата за образуване на ИД от ответника на 11.03.2020 г. Счита за погасено по давност и вземането за заплащане на разноски в заповедното производство.

Иска се съдът да постанови решение, с което да се приемете за установено по отношение на „ЗК-Л.И.“АД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„С.“, б.„С.ш.“№67А, представлявано от М.М.-Г. и П.В.Д., че ищецът не дължи сумите по издадения ИЛ, издаден на 13.03.2015 г. от РС-Рг по ч.гр.д. №73/2015 г. по описа на РС-Рг, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №442 от 28.01.2015 г. ,както следва:

324.08 лв. – представляваща главница, както законната лихва за забава върху главницата от 1

27.01.2015 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски от 180.00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение и 25.00 лв. – държавна такса.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №233 от 24.02.2022 г., съдът е указал да се изпрати на ответника препис от ИМ, ведно с приложените към нея писмени доказателства, предоставяйки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК. Копие от постановеното разпореждане, ведно с преписа от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са изпратени за връчване на ответника.

В едномесечният срок, по делото е депозиран от страна на ответника писмен отговор на ИМ. С писмения отговор, ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Според ответника давността е започнала да тече от издаване на ИЛ на 13.03.2015 г. като счита, че давността е прекъсната с подаване на молбата за издаване на ИЛ и още веднъж – с подаване на молба за образуване на ИД. Също така сочи, че липсата на подадено възражение по чл.414 от ГПК, означава признание на длъжника на вземането на кредитора. Позовавайки се на т. 10 от ТР №2/2013 г. е цитирал възприетото разрешение относно прекъсването на давността в изпълнителния процес. За пълнота сочи, че давността е прекъсната и с подаване на отговор на ИМ на 17.05.2021 г.

В съдебно заседание ищецът - редовно уведомен, се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответникът - редовно призован, не се явява законния или упълномощен представител. В нарочно депозирана молба оспорва исковата молба по изложените в отговора възражения.

Съдът след като се запозна с твърденията изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна възприе следните обстоятелства, по които няма спор между страните, а се подкрепят и от относимите писмени доказателствени средства:

Н а 288.01.2015 г. , въз основа на основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ЗК„Л.И.“АД, ЕИК*, е образувано ч. гр. д. №73/2015 г. по описа на РС-Рг.

По ч. гр. д. №73/2015 г. по описа на РС-Рг е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по силата на която И.Й.М., с ЕГН* и адрес в с.Б., о.Р., у.О.№8, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК„Л.И.”АД, с ЕИК*, с адрес: г.С., б.Ч.в.№51Д, със законни представители М.М.-Г. и В.П., чрез АД“В.,У.П.“ , БУЛСТАТ*, с адрес в г.С., у.“Т.у.“№6Б, е.4, представлявано от Г.В., сумата от 324,08 лв., представляваща главница, както и законната лихва върху главницата от 27.01.2015 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски: 180,00 лева с ДДС адвокатско възнаграждение и 25,00 лева държавна такса.

Длъжникът не е подал възражение в законноустановения срок, поради което по цитираното гр. дело е издаден ИЛ от 13.03.2015 г. за посочените в заповедта суми.

По делото се прие копие на и. д. №152/2020 г. по описа на ЧСИ В.Т., с рег. №795, с район на действие ОС-Бл.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя ЗК„Л.И.“АД с вх.

№06229 от 11.03.2020 г. с разпореждане изх. №8271 от 27.03.2020 г. по описа на ЧСИ В.Т. В молбата е поискано с оглед събиране на задължението, да бъдат предприети всички необходими действия.

Изискани са справки от НБД„Население“ и справка за наличие на сключени трудови договори от ЕС на НАП.

Извършено е проучване на имущественото състояние на длъжника като са изискани справки от Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ.

2

С молба с вх. №539 от 10.01.2022 г. по описа на ЧСИ В.Т., взискателят ЗК„Л.И.“ е поискал извършване на следните изпълнителни действия срещу длъжника: Запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждения/пенсия, запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника, запор върху МПС-тата и движимите вещи на длъжника.

Със запорни съобщени по горепосоченото ИД от 25.01.2022 г., са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Б.ДСК“ЕАД, „ПИБ“АД и „ЦКБ“АД.

На длъжника е изпратено съобщение с изх. №3248 от 25.01.2022 г., с което същия е уведомен, че по образуваното ИД е присъединена ТД на НАП за събиране на публични вземания от 944.32 лв.

Съдът след като съобрази приетата по делото фактическа обстановка, която се подкрепя от събрания доказателствен материал и приложимите законови разпоредби от правна страна намира следното:

Предявен е иск срещу взискателя за установяване на недължимост на вземанията му като погасени по давност, който е с правно основание чл.439 ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК. В разпоредбата на чл.439 ГПК, е предвидено че искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящият предмет на производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание.

В тази връзка се спори, дали е изтекла 5-годишната давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.

Давността на вземанията за главница по сключения рамков договор №000-9297/0013766 от 06.12.2007 г. за застрахователни вноски по договор за кредит, сключен с „ОББ“АД/ по процесния ИЛ е 3-годишна, а и съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 годишна. Действително, в чл.117, ал.2 ЗЗД, са посочени само вземанията установени "със съдебно решение", но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. По делото липсват доказателства за точната дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което и съдът приема, че същата е влязла в сила найкъсно на 13.03.2015 г. , когато въз основа на нея е бил издаден ИЛ за вземанията. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл.424 ГПК и чл.439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.

Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл.371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога 5 години.

Неподаването на възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.116, б."а" ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл Решение №131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №5140/2015 г., ІV г.о.; Решение №100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. №194/2010 г., II т.о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.

Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане 3 на срока за подаване на възражение. В този смисъл – Решение №3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №1722/2021 г., IV г.о.; Решение №37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №1747/2020 г., IV г.о.; Определение №214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №1528/2018 г., IV г.о.;

Определение №576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №4647/2015 г., IV г.о. и др.

Следователно, за уважаване на иска в настоящото производство следва да се извърши преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 13.03.2015 г., е изтекла 5-годишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до спирането или прекъсването й.

Съгласно разпоредбата на чл.116, б."в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н.), като в изпълнителния процес давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение №37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. №1747/2020 г., IV г.о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на ИД и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Следователно, с молбата на взискателя от 11.03.2020 г. за образуване на ИД въз основа на ИЛ от 13.03.2015 г. давността за вземанията не е била прекъсната.