Решение № 1 от 03.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100901874 по описа за 2024 година

Производството е по предявени от „Мундус Сървисиз“ АД, вписано в ТР с ЕИК 203855825 срещу „Вики Сървисис“ ЕООД, ЕИК 103855240, Д. М. К., ЕГН: ********** и Л. Т. П., ЕГН:

********** частични осъдителни искове за солидарно осъждане на ответниците, както следва:

За сумата от 300 000 лева, частичен иск от общо 557 152.72 лева, представляващи обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи /нереализиран доход от конкретни бивши съконтрахенти на ищеца/ вследствие на извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК в периода от 01.05.2019 г. до 01.08.2024 г., констатирано с влязло в сила Решение № 7639 от 19.06.2024 г. по адм. дело № 815/2024 г.. ВАС, IV отделение;

За сумата от 30 000 лева, частичен иск от общо 500 000 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи /нереализирана печалба/ за периода 01.05.2019г. до 01.08.2024 г., вследствие непозволено увреждане поради извършени нарушения на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК и чл. 29 ЗЗК, констатирани с влязло в сила Решение №7639 от 19.06.2024 г. по адм. дело № 815/2024 г.. ВАС. IV отделение.

Ищецът твърди, че е универсален правоприемник /настъпило правоприемство през 2017 година/ на ВИКИ КОМФОРТ 2004 ЕООД, дружество, утвърдено на пазара на доставка на услуги по фасилити мениджмънт и почистване и поддържане на сгради, в която област развива търговска дейност и ответното дружество. Сочи, че Л. П. -едноличният собственик на това дружество е прехвърлил своите дялове и е станал изпълнителен директор и акционер в ищцовото дружество в периода 22.02.2016 година– 22.02.2019 година, когато е продал своите акции и е поел задължение да не извършва конкурентна дейност в период от 18 месеца. Същевременно сочи, че служителка на ищеца, която е напуснала дружеството, 1 считано от 04.02.2019 година, е придобила малко преди това дяловете на П. в друго негово дружество– ЛП Сървисис ЕООД, чието наименование е променено на Вики Сървисис ЕООД и към последното в началото на 2019 година са се пренасочили много от клиентите на ищеца, като същевременно са преустановили отношения с последния. Поддържа също така, че са правени опити, но и са привлечени служители на ищеца, който да работят за ответното дружество, както и привличане на други неговите клиенти, включително като са използвани отличителни знаци на ищеца и фирменото наименование. Сочи, че във връзка с посочените действия на нелоялна конкуренция ищецът е сезирал КЗК по жалба срещу ответника юридическо лице и ответницата Д. К. за нарушения по чл. 29, чл. 35, ал. 1 и ал. 2, чл. 36, ал.

3 и ал. 4 и чл. 37 ЗЗК. Поддържа, че в развитие на производството, включително при обжалване в съдебна фаза, с влязло в сила решение на ВАС са установени нарушения на правилата за лоялна конкуренция по ЗЗК, а именно: по чл. 29 ЗЗК /обща забрана за конкуренция чрез извършване на описаните действия и нарушаване забраната за извършване на конкурентна дейност/, чл. 35, ал. 1 /обща забрана за имитация – чрез имитация на марката, обща корпоративна визия, търговска документация, привличане на персонал/ и ал.

2 /специална забрана за имитация на фирма – чрез използване на наименованието на търговеца, под което упражнява стопанска дейност, като асоциативната връзка е целена/.

Поддържа, че от посочените три нарушения са произтекли вреди, поради непривличане на нови клиенти и съответно – нереализиране на печалба, като размерът на вредите от посочените нарушения ищецът е определил да възлизат на 500 000 лева, от които претендира частично 30 000 лева и ги съизмерява с получената от конкуретното дружество печалба в релевантния период. Твърди и установено нарушение по чл. 36, ал. 1 /нелоялно привличане на клиенти/, от което в периода 01.05.2019 година – 01.08.2024 година са причинени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализиран от тези клиенти доход в размер на 557 152,72 лева, от които ищецът претендира частично 300 000 лева/. На последно място сочи и че е установено извършване на нарушение по чл. 29 ЗЗК /обща забрана за конкуренция/ от ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД, чрез настоящия и бъдещ управител и едноличен собственик – Л. П., съответно Д. К.. Намира, че решението на Върховен административен съд, което е влязло в сила, е обвързващо за гражданския съд на основание чл. 105, ал. 4 ЗЗК, като в него е установено и че третият ответник е бил действителен собственик и управител на ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД, като е нарушил забраната за неосъществяване на конкурентна дейност, а след изтичане на срока е и придобил дяловете на ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД на непазарни цени.

Сочи, че ответниците отговарят солидарно, като съпричинители на вредите, на основание чл. 53 ЗЗД, заедно с юридическото лице.

Във връзка с отговорите на ответниците сочи, че в нарушение на лоялната конкуренция са привлекли като клиенти неправомерно 14 дружества– бивши клиенти на ищеца (посочени конкретно и в допълнителната искова молба), като вредата се изразява в нереализираните обороти и печалба от тези клиенти. Отделно поддържа и че от нарушението по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 и чл. 29 ЗЗК и общото засягане на 2 конкуретноспособността на ищцовото дружество е сигурно и настъпването на вреди, изразяващи се в пропуснатите печалби за ищеца в исковия период, съизмерими с тези, реализирани от ответното дружество. Настоява и че към предявяване на иска ответникътюридическо лице продължава да осъществява съставите на нарушенията, посочени в исковата молба чрез конкретизираните в допълнителната искова молба действия/бездействия– използвайки фирма, лого, домейн, цветова комбинация на ищеца върху отличителни и рекламни знаци и материали на ответното дружество, чрез които въвежда в заблуждение потребителите и се рекламира чрез нелоялно привлечени клиенти на ищеца.

Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът ВИКИ СЪРВИСИС ЕООД, ЕИК: 103855240 оспорва исковете. Счита, че обвързващата сила на постановеното от административния съд решение се свежда до неговия диспозитив и установените в него обстоятелства. По същество оспорва фактите, послужили за окончателния извод на този съд. Счита, че фактите, релевирани в приключилото дело и правните изводи на съда не могат да намерят приложение в настоящия процес. Счита и за неприложима разпоредбата на чл. 105, ал. 4 ЗЗК. Сочи, че за периода след 19.12.2019 година и до 01.08.2024 година въпросът относно това дали е извършено нарушение и от кого, не е предмет на разглеждане пред административния орган или съд и съответно не е обвързващо за всеки от ответниците – физически лица. Оспорва да е извършил визираните в исковата молба нарушения. Оспорва причинната връзка и вредите /да са настъпили такива, както и претендирания размер/. Възразява, че дружеството е регистрирано още 2004 г., като през 2018 година и отново през 2019 година е променена само неговата фирма. Обстойно обсъжда решението, постановено от ВАС - по същество и относно неговата неправилност относно интерпретацията на съда за идентичността и наличието на имитация на наименованията и ползването им и за факта, че при създаване на ответното дружеството е целено осъществяване на конкурентна дейност от Л. П.. В този смисъл обсъжда доводите на съда по чл. 29 ЗЗК, както и със сходни мотиви се ангажира със становище и за нарушението по чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Сочи, че ответникът не е ползвал чуждо наименование, а единствено своето /още от 2004 година/, като е следвал фирмената си традиция и тъй като именно под това наименование е ползвал предлагания на пазара продукт. Поради това намира, че от твърдените нарушения не може да са произтекли вреди за ищеца. На следващо място, и по нарушението по чл. 35, ал. 1 ЗЗК намира за неправилни изводите на ВАС относно обстоятелството, че ответникът дейсва на пазара преди ищеца, както и намира, че наименованията на двете дружества не са до степен сходни, че да повлияят възприятието на клиентите, както и поради това, че има голям брой търговци с наименование, съставено от идентичния и за двете фирмени наименования елемент.

Отделно, с оглед вписването в търговския регистър, намира и че за клиентите, които са търговци и в този смисъл –със засилено внимание, е станало ясно, че дружеството, вляло се в ищцовото, е различно от Вики Сървисис ЕООД. Невярно твърди да е обстоятелството, че е възможно клиентите да се заблудят и поради това, че служители на ищеца са преминали на 3 работа при ответника и от това следвал извод кой е правният субект, извършващ услугите.

Счита, че двете дружества са лесно отграничими на пазара, а услугата, предлагана от тях е имала качеството отличимост само в периода 2008 – 2016 година, но не и през 2019 година.

Оспорва и от такова нарушение да са произтекли вреди и то в размера, посочен в исковата молба. Счита за недоказани търговските отношения на ищеца с изброените от него търговски дружества и параметрите на сключени сделки с тях, които са ги обвързвали. Сочи, че прекратяване на тези отношения и сключване на договори с ответното дружество е настъпвало по обективни и стопански оправдани причини, стоящи извън поведение, нарушаващо забраната за лоялна конкуренция. Възразява ответницата К. да е била от висшия мениджмънт на Мундус сървисиз АД и съответно – да е имала пряко отношение и достъп до комуникацията с клиентите на дружеството. Оспорва, който и да е от тримата ответници, да е извършвал действия по привличане на клиенти поради офериране на занижени цени или чрез използване на търговска тайна. Изтъква липсата на търговски договори между ищеца и посочените в исковата молба дружества, което да прави сигурно настъпването на вредите, а именно - сигурност от реализиране на доход във връзка с тях. Счита, че в периода на нарушението, посочен в съдебното решение на административния съд, не са реализирани доходи от ищеца във връзка с отношенията с тези лица.

Ответниците Д. К. и Л. П. също оспорват исковете, като излагат идентични съображения за недопустимост и неоснователност на исковете. Л. П. възразява, че спрямо него решенията, постановени от КЗК и ВАС нямат действие, тъй като същият не е участвал в тези производства в лично качество. Същото възразява и ответницата К.. Всеки от тях сочи и че за периода след 19.12.2019 година и до 01.08.2024 година въпросът относно това дали е извършено нарушение и от кого - не е бил предмет на разглеждане пред административния орган или съд и съответно – няма постановен обвързващ настоящия съд съдебен акт по отношение на ответниците – физически лица. Оспорва се извършването на визираните в исковата молба нарушения. Възразява се, че П. е съдружник в ответното дружество до 19.03.2021 година, като нито е управлявал, нито е бил служител на Вики Сървисис ЕООД в периода до тази дата, което изключва и възможността да е съпричинил вредите. Оспорва съдебното решение, постановено в производството по съдебно обжалване на постановения от административния орган акт, да е обвързващо настоящия съд по изложените мотиви.

Оспорва и установените с него факти, както и приложимостта на чл. 105 ЗЗК в конкретния случай. Оспорва се П. да е извършил кое да е от визираните нарушения, както и наличието на солидарна отговорност. Възраженията са свързани с това, че спрямо този ответник нарушението и извършителят не са установени, нито фактът П. да е причинил вреди на ищеца, чието настъпване е сигурно, както и причинно-следствената връзка. Евентуално, ответниците оспорват и размера на претендираните вреди. Твърди се и липса на нарушение в периода след 19.12.2019 година, както и недоказаност на търговските отношения на ищеца с изброените от него търговски дружества и параметрите по договорите, с които са били обвързани. Също ответниците поддържат, че прекратяването на тези отношения и сключването на договори с ответното дружество е настъпвало по обективни и стопански оправдани причини, стоящи извън поведение на ответник, нарушаващо забраната за лоялна 4 конкуренция. Възразява се ответницата К. да е била от висшия мениджмънт на Мундус сървисиз АД и съответно – да е имала пряко отношение към привличане и обслужване на клиентите на дружеството. Оспорва и наличието на вреди и основателността на претенциите и във връзка с чл. 29 ЗЗК и чл. 35 ЗЗК по абсолютно идентични на посочените от третия ответник възражения. Поддържат и всички останали доводи, изложени от ответника – юридическо лице.