Определение № 444 от 03.12.2025, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Частно наказателно дело 1144/2025
- Вид
- Определение № 444
- Подписан
- 03.12.2025
- В сила
- 03.12.2025
- Състав
- Росица Иванова Ангелова
Цитирани разпоредби
- §1, т.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1, т.5а · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.31 · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 444 гр. Враца, 03.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Ив. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Частно наказателно дело № 20251420201144 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.244, ал.5 НПК и е образувано по жалба, подадена от Б. И. Т. от гр.Враца с ЕГН **********, чрез адв.А. К. от ВрАК против Постановление от 06.11.2025 г. на Районна прокуратура-Враца за спиране на наказателното производство по досъдебно производство №656/2025 г. по описа на РУВраца, пр.пр.№4682/2025 г по описа на Районна прокуратура - Враца.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакувания прокурорски акт. Поддържа се, че след изменението на НК /нова ДВ, бр.16 от 2019, изм.-ДВ, бр.67 от 2023 г./ изрично е премахнато изискването за системност и повторяемост при квалификацията на телесната повреда, причинена в условията на домашно насилие и е достатъчно единично деяние, ако то представлява акт на домашно насилие по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗЗДН-физическо, психическо, емоционално, икономическо насилие, извършено от лице в семейна връзка. Поддържа се, че прокурорът неправилно изисква трайност, повторяемост, ескалация на поведението на дееца, които не съществуват като елементи в изследвания престъпен състав, което е довело до неправилна правна квалификация и нарушение на закона. Твърди се, че всички елементи на домашното насилие са налице, с оглед анализ на материалите по делото и прокурорът неправилно не е взел предвид събраните по делото доказателства, установяващи престъпния състав на извършеното от дееца престъпление. Поддържа се, че са налице всички елементи от престъпния състав на чл.131, ал.1, т.5а от НК.
Съдът, след като извърши преценка на материалите по горецитираното дело намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, с право и интерес от обжалване – 1 пострадал по смисъла на чл.74 НПК.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
Досъдебното производство е образувано на 09.07.2025 г. на основание чл.212, ал.2 от НПК, за това, че на 09.07.2025г. в ****************** е причинена на Б. И. Т. телесна повреда в условията на домашно насилие, - престъпление по чл.131, ал.1р т.5а вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
Въз основа на установената фактическа обстановка и анализ на същата, представителят на държавното обвинение е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за осъществен състав на престъпление по смисъла на чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК.
Установено е, че на 09.07.2025 г. в ****************** след възникнал конфликт между Б. Т. и И.Т., последният й е нанесъл удари в областта на главата, с което й причинил кръвоизлив под външната обвивка на дясна очна ябълка; оток и кръвонасядане на долен десен клепач; оток в областта на главата и дясна лицева половина, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което обосновавало престъпление по смисъла на чл.130, ал.1 НК – лека телесна повреда, а не престъпление по чл.131, ал.1 т.5а вр. чл.130, ал. 1 от НК лека телесна повреда извършена в условията на домашно насилие. Прокурорът е приел, че са налице доказателства за осъществен еднократен акт на упражнено физическо насилие, в подкрепа на който са цитирани свидетелските показания на Б. Т., на **********, на полицейските служители ********** и **********, приложената медицинска документация и заключението на съдебномедицинската експертиза. Посочено е, че показанията на св.Б. Т., че спрямо нея било упражнявано системно физическо насилие, в продължителен период от време, не могат да се кредитират, тъй като освен нейните показания нямало други преки или косвени такива, които да ги подкрепят. Липсвали сигнали за упражняване на физическо насилие, липсвала медицинска документация, която да обективира причинени телесни повреди назад във времето. Посочено е, че показанията на пострадалата, че спрямо нея било упражнено системно физическо насилие в продължителен период не могат да се кредитират, тъй като освен нейните показания нямало други преки или косвени доказателства, които да ги подкрепят.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на прокурора, считайки ги за неправилни и необосновани. В случая, прокурорът е приел, че липсва достатъчно убедителен доказателствен материал за осъществено съставомерно поведение по смисъла на чл.131, ал.1, т.5а от НК, тъй като това деяние не е осъществено в „условията на домашно насилие“, а е осъществен състава само по чл.130, ал.1 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. Приел е, че отчитайки вида и характера на телесната повреда, поведението на дееца и пострадалата, липсата на интензитет при извършване на деянието, липсата на категорични доказателства за упражнявано 2 системно и трайно физическо насилие спрямо св.Б. Т., както и негативно отношение от дееца към нея, с тенденция за упражняване на трайно такова отношение, с налагане на ограничения в социален и личен план, с цел поставянето й в подчинение и зависимост, което са типични признаци за упражняване на домашно насилие, следвало че причинената телесна повреда на св.Т. не е извършена в условията на домашно насилие, което и да обуслови общия характер на извършеното престъпление.
В случая, за правилното разрешаване на казуса следва да се отчете хронологията на историческото развитие на престъпния състав и извършената впоследствие от законодателя съществена редакция на разпоредбата на чл.93, т.31 от НК, обоснована от ескалацията и обществената опасност на тези престъпни прояви в последните години. В чл.93, т.31 от НК, в редакцията на нормата в ДВ бр.16/2019 г., законодателят е дал дефиниция за това, кога едно престъпление е извършено в „условията на домашно насилие“ и това е, когато то е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставянето в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг, или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. За обективната съставомерност на престъплението по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК / ДВ бр.16/19 г. /не се е изисквало осъщественото психическо, сексуално или физическо насилие над жертвата да е конкретизирано в три отделни деяния, както това би следвало да бъде направено при други форми на усложнена престъпна дейност – напр. при продължаваното престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Престъплението по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК е единно престъпление и то има усложнена по състав конструкция в редакцията на правната норма на чл.93, т.31 от НК от ДВ бр.
16/2019 г. Неговата обществена опасност се определя от трайното /продължително/ и последователно извършване на отделни прояви, които се намират в единство помежду си и които заедно характеризират поведението на дееца, насочено към лице, с което той живее съвместно в едно домакинство, като между съставомерните прояви на системно упражняване на насилие спрямо жертвата следва да съществува единство от обективна и субективна връзка. /в този смисъл Р №281 от 19 юли 2023 г. по н.д.
№989/2022 г. на I-во н.о. на ВКС/. За доказване на престъплението като извършено „в условията на домашно насилие“ в редакцията на нормата, съгласно ДВ бр.16/ 19 г. е било необходимо положително установяване във времето на едно трайно, устойчиво състояние, характеризиращо отношенията между дееца и жертвата като „насилнически“, поставени в икономическа зависимост, в принуда, ограничаващи личната свобода, права и др.
Впоследствие обаче с настъпилата промяна в законодателството, в нормата на чл.93, т.31 НК с ДВ, бр.67/23 г., в сила от 4.08.2023 г., отпада изискването за 3
„системност“ в упражняването на това престъпно поведение и е достатъчно установяването на един акт на противоправно поведение от страна на дееца спрямо пострадалото лице, който да покрива признаците на „домашно насилие“. Отпада изискването за установяване на отделни предходни прояви на домашно насилие, предвид спецификата им да са в субективна и обективна връзка помежду си и то по такъв начин, че да указват на устойчиво и трайно състояние на взаимоотношенията между дееца и жертвата, характеризиращи ги като „насилнически“.
Установено е по делото, че на 09.07.2025 г. в **********, на св.Б. И. Т. е причинена телесна повреда в условията на домашно насилие, а именно на 09.07.2025 г.
Б. Т. си била в къщи и около 18:00 часа на посочената дата съпругът й И.Т. се прибрал в къщи, като двамата се скарали. След 19:00 часа в дома им дошла и св.**********майка на Б. Т., която започнала да спори с И.Т.. Последният без видима причина отишъл до спалнята, където била св.Т., приближил се до нея и й нанесъл удар в областта на слепоочието, от дясната страна, като я обидил с думите „парцал“ и „боклук“ и я упрекнал, че не била почистила. Несъмнено поведението на И. Т., обосноваващо физическа агресия спрямо пострадалата, чрез нанесения удар в областта на слепоочието, както и психическа агресия с отправените към нея обиди с думите „парцал“ и „боклук“, извършено в обитаваното от двамата семейно жилище, покрива състава на престъплението причиняване на лека телесна повреда в условията на домашно насилие по смисъла на чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 НК, без необходимостта да се изследва дали тази проява е реализирана в условията на системност, каквото бе изискването на чл.93, т.31 НК в редакцията от ДВ бр.16/19 г., предвид измененията с ДВ, бр.67/23 г,. в сила от 4.08.2023 г. и отпадане на изискването за „системност“ в упражняването на това престъпно поведение.
Достатъчно е установяването на един акт на противоправно поведение от страна на дееца спрямо пострадалото лице, което да покрива признаците на изискването деянието да е извършено в условията на домашно насилие.
При горните съображения и като краен резултат, постановлението следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора с указания за отстраняване на констатираните пропуски и непълноти в разследването в аспект отчитане на спецификите на конкретния казус, откъм извършването му в условия на „домашно насилие“, съобразно действащото законодателство към момента на извършване на престъпното деяние.
При горните съображения и на основание чл.244, ал.5 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 06.11.2025г. на Районна прокуратура-Враца за 4 спиране на наказателното производство по досъдебно производство №656/2025 г. по описа на РУ-Враца, пр.пр.№4682/2025 г по описа на Районна прокуратура Враца и ВРЪЩА делото на прокурора, с указания, съобразно гореизложените мотиви.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5