Решение № 1267 от 24.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1267 гр. П., 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Г.Н.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720104495 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** и М. Г. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** чрез адв.

А.А., срещу „***” АД, с ЕИК*** и адрес на управление: гр.П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищците искат да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците не дължат на ответника сумата от 3419.52 лева, представляваща 5/6 части от общия дълг в размер на 4103.43 лева по изпълнителен лист от 17.12.2003 г., издаден по гр.д. № *** г. на ПРС, и въз основа на който при ЧСИ С.Б. е образувано изп.д. № *** г., с длъжник Г.М.П., починал на 02.06.2020 г., както следва:

- ищцата П. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, в лично качеството в качеството и на наследник на Г.М.П., починал на 02.06.2020 г., не дължи на ответника 4/6 части от общия дълг в размер на 4103.43 лева, представляваща неплатена сума за топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в гр. П., ***, а именно: сумата от 2145.58 лева, представляваща 4/6 части от общо дължимата главница от 3218.37 лева, за неплатена топлинна енергия за периода 01.04.1998 г. до 30.09.2003 г.; сумата от 556.35 лева, представляваща 4/6 части от общо дължимата законна лихва за забава на месечните плащания от 834.53 лева, за периода от 31.05.1998 г. до 08.12.2003 г., ведно с 4/6 части от общо дължимата законната лихва върху главницата от 3218.37 лева. считано от 12.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 33.69 1 лева, представляваща 4/6 части от общо направените разноски по делото в размер на 50.53 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.12.2003 г., по гр.д. № *** г. по описа на ПРС, и въз основа на който при ЧСИ С.Б. е образувано изп.д. № *** г., с длъжник Г.М.П., починал на 02.06.2020 г.

- ищцата М. Г. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, в качеството и на наследник на Г.М.П., починал на 02.06.2020 г., не дължи на ответника 1/6 част от общия дълг в размер на 4103.43 лева, представляваща неплатена сума за топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен № ***, находящ се в гр. П., ***, а именно: сумата от 536.39 лева, представляваща 1/6 част от общо дължимата главница от 3218.37 лева, за неплатена топлинна енергия за периода 01.04.1998 г. до 30.09.2003 г.; сумата от 139.09 лева, представляваща 1/6 част от общо дължимата законна лихва за забава на месечните плащания от 834.53 лева, за периода от 31.05.1998 г. до 08.12.2003 г., ведно с 4/6 части от общо дължимата законната лихва върху главницата от 3218.37 лева. считано от 12.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 8.42 лева, представляваща 1/6 част от общо направените разноски по делото в размер на 50.53 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.12.2003 г., по гр.д. № *** г. по описа на ПРС, и въз основа на който при ЧСИ С.Б. е образувано изп.д. № *** г., с длъжник Г.М.П., починал на 02.06.2020 г., като им се присъдят сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В законоустановения срок ответникът “***” АД е подал отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, като твърди, че липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като искът е предявен на 29.07.2022 г. от ищците, а ответникът на 04.08.2022 г. е подал молба при ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Молят производството по делото да бъде прекратено, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците не се явяват. Представляват се от адв. А., която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана писмена молба чрез ю.к. М., оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

2

В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възаржение, че искът е недопустим, тъй като същия е предявен на 29.07.2022 г., а „***“ АД на 04.08.2022 г. са подали молба при ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, което са сторили след предявяване на иска, т.е. към датата на предявяване на образуваното при ЧСИ изпълнително дело не е било прекратено. Дори и да се приеме, че липсва висящо изпълнително производство, то независимо от това към настоящия момент, правната сфера на ищците, в качеството им на наследници на Г.М.П. се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул спрямо наследодателя на ищците, и доколкото няма твърдения ищците да са се отказали от оставеното им от наследодателя наследство, то и следва извода, че ищците е наследяват и пасивите на същото. Доколкото давността е материалноправен въпрос, то ищците имат интерес да установят със сила на присъдено нещо невъзможността за принудително изпълнение на процесния изпълнителен титул спрямо тях, в качеството и на наследници, призовани към наследяване на оставеното им от Г.М.П. наследство. Ето защо съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността:

От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че на 17.12.2003 г. по реда на чл.237 от ГПК (отм.), по ч. гр. д.№ *** г. на ПРС, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, съгласно който Г.М.П. е бил осъден да заплати на „***“ ЕАД сумата от 3218.37 лева, представляваща стойността на ползувана топлинна енергия за периода от 01.04.1998 г. до 30.09.2003 г. включително, както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 834.53 лева за периода от 31.05.1998 г. до 08.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3218.37 лева, считано от 12.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 50.53 лева.

Видно от поставения печат от ДСИ към СИС при ПРС, пред ДСИ е било образувано изп.д. № *** г., което с постановление на ДСИ от 17.10.2013 г., на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК е било прекратено, като последното изпълнително действие, което ДСИ е предприел по образуваното при него изпълнително дело е било на 12.11.2010 г. От поставените върху изпълнителния лист печати се установява, че по образуваното при ДСИ изп. д. № *** г. е била събрана сумата в размер на 95.00 лева, от която по сметка на взискателя на 29.07.2010 г. била преведена сумата в размер на 50.00 лева, и на 21.08.2012 г. била преведена сумата от 45.00 лева, за което не се спори между страните.

След прекратяване на изп.д. № *** г. от ДСИ към СИС при ПРС, по молба на ответника при ЧСИ – С.Б. на 18.12.2013 г. било образувано изп.д. № *** г. В молбата на ответника са посочени и способи за принудително изпълнение.

Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело на Г.М.П. не е връчена покана за доброволно изпълнение, като след подаване на молбата за образуването му, по изпълнителното дело са извършвани множество справки насочени към установяване 3 имущественото състояние на длъжника.

Със запорно съобщение от 05.02.2014 г. до *** гр. П., бил наложен запор върху пенсията на Г.М.П., който не е изпълнен, тъй като последният е получавал пенсия в размер по – малък от минималната работна заплата за страната и представлява несеквестируемо вземане. Това обстоятелство се установява от съдържащото се в изпълнителното дело писмо от 17.03.2014 г. на Началник отдел „*** – П..

Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.

Видно от отбелязването направено от ЧСИ върху изпълнителният лист, образуваното при ЧСИ – С.Б. изп.д. № *** г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК на 19.10.2022 г.

От приложеното към исковата молба удостоверение за наследници от 08.06.2020 г. се установява, че Г.М.П. е починал на 02.06.2020 г., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници – ищцата П. В. П. – съпруга,А.Г.М. – син и ищцата М. Г. М. – дъщеря.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и размер.

Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство през 2006 г. пред ДСИ към СИС при ПРС, давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. От издаването на изпълнителния лист на 17.12.2003 г. до 2006 г. не е изтекъл предвиденият в чл.117, ал.2 от ЗЗД давностен срок.

По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по изп. д. № *** г. на ЧСИ – С.Д. относно принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство, което е станало на 17.10.2013 г., когато с постановление на ДСИ изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

От поставените върху изпълнителния лист печати от ДСИ се установява, че по 4 образуваното при ДСИ изп. д. № *** г. е била събрана сумата в размер на 95.00 лева, от която по сметка на взискателя на 29.07.2010 г. била преведена сумата в размер на 50.00 лева, и на 21.08.2012 г. е била преведена сумата от 45.00 лева, за което няма спор между страните.

Тази сума е платена от наследодателя на ищците, и към датата на извършеното плащане не е била погасена по давност, а е била дължима. Тъй като тази сума не е била достатъчна да покрие цялото задължение по процесния изпълнителен лист, и няма данни Г.П. да е заявил кое от обективираните в изпълнителния лист вземания погасява, то на основание чл.76, ал.2 от ЗЗД, съдът приема, че с нея е погасена част от дължимата лихва за забава, която е в размер на 834.53 лева. Тъй като сумата не е достатъчна да покрие целият дълг за дължимата лихва за забава, след приспадане на платената от наследодателя на ищците сума оставащата дължима лихва за забава е в общ размер на 790.06 лева, и която сума е била предмет на следващото образувано пред ЧСИ – С.Б. изпълнително дело, образувано въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист.

След прекратяване на изп.д. № *** г. от ДСИ към СИС при ПРС, по молба на ответника от 18.12.2013 г. при ЧСИ – С.Б. е било образувано изп.д. № *** г. От датата на прекратяване на изп.д. № *** г. на ДСИ – 17.10.2013 г. до датата на образуване на изп.д. № *** г. при ЧСИ – С.Б. – 18.12.2013 г. е изминал период от около 2 месеца. В молбата за образуване на изпълнителното производство ответникът е посочил способи за изпълнение, поради което съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 18.12.2013 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.