Решение № 4366 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4366 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Въззивно гражданско дело № 20251100505531 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „БОЛЕРО Ко.“ ЕООД, с ЕИК 121126811, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Драгалевска“ № 1, ап. офис 2, представлявана от управителя К.Н.И., чрез адв. М.А., длъжник по изпълнително дело № 20249240401772 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление на частния съдебен изпълнител от 20.06.2024 г. за определяне на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя и за такси по изпълнителното производство.

Оплакванията на жалбоподателя са, че таксите не са изчислени съобразно ТТРЗЧСИ, определени са в по-високи от предвидените размери, а адвокатско възнаграждение не се дължи и няма основание за събирането му, евентуално е прекомерно съобразно правната и фактическата сложност на делото.

Моли разноските в изпълнителното производство да бъдат намалени съобразно предвидените размери в ТТРЗЧСИ и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят претендира присъждане на направените по делото разноски.

Взискателят „ЕЛЕВЕНФИТ ФУУД ЕНД СЪПЛЕМЕНТС“ С.Л. (ELEVENFIT FOOD AND SUPPLEMENTS S.L.), дружество регистрирано в Кралство Испания с peг. № В74393828, чрез процесуалния си представител адв. С.К., САК, със съдебен адрес: гр.

София, ул. ****, оспорва жалбата като неоснователна, като твърди правилно определяне на разноските от съдебния изпълнител.

Счита, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение е обоснован с оглед 1 правната и фактическа сложност на делото с международен елемент, обема на доказателствата от Испания, съдействието на адвоката на испански език. Обобщава, че размерът на претендирания адвокатски хонорар не се явява прекомерен, а е пропорционален на свършената и предстоящата работа по изпълнителното дело и предоставената адвокатска защита и съдействие на взискателя.

Частният съдебен изпълнител, в изложените мотиви, също намира жалбата за неоснователна. Сочи, че съгласно ЗДДС, ЧСИ Г.К. дължи ДДС върху приходите от своята дейност, включително и върху събираните такси в производството по принудително изпълнение, поради което в обжалваното постановление за разноски всички такси са с вкл.

ДДС, а в ТТРЗЧСИ са посочени в размери, в които не е включен ДДС.

Излага съображения, че дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 12 015,61 лева с вкл. ДДС, като същата е изчислена въз основа на материален интерес, който включва, както дълга по изпълнителния лист, така и претендираното от пълномощника на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 лева.

Сочи, че в случая става въпрос за задължение на значителна стойност, а именно 339 650,68 лева, като в срока за доброволно изпълнение плащане от длъжника не е постъпило, не е направено и предложение за доброволно изплащане или разсрочване.

Намира, че длъжникът е бил наясно още преди образуване на изпълнителното производство, че е осъден да заплати парично задължение в полза на взискателя и по този начин е станал причина за образуване на изпълнителното дело.

Счита, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20249240401772 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 при КЧСИ, е било образувано по молба от 17.06.2024 г. на „ЕЛЕВЕНФИТ ФУУД ЕНД СЪПЛЕМЕНТС“ С.Л. (ELEVENFIT FOOD AND SUPPLEMENTS

S.L.), Испания, с peг. № В74393828, въз основа на Удостоверение за решение по граждански и търговски дела по член 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, издадено на основание влязло в сила съдебно решение № 30/21 на Първоинстанционен и следствен съд № 1 на Кастропол, постановено на 25.02.2021 г. по производство 65/2019., образувано на 15.04.19г. между ELEVENFIT FOOD AND SUPPLEMENTS SL., c предходно наименование BEBIDAS BOLERO SL., като ищец, и „БОЛЕРО Ко.“ ЕООД - като ответник.

Съгласно решението, дружеството – жалбоподател е било осъдено да заплати следните суми: 42 564,69 евро - обезщетение за клиентела; 35 470,57 евро - обезщетение за вреди, причинени от пропуснати ползи поради липса на предизвестие; 87 956,00 евро подлежащи на възстановяване авансово платени суми за закупуването на недоставена стока или общият размер на главниците възлиза на 165 991,26 евро (324 650,68 лева).

С молбата за образуване е поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Взискателят е възложил на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ да проучи имущественото 2 състояние на длъжника, след което да определи начина на изпълнение.

Към молбата за образуване е бил приложен договор за правна защита и съдействие от 07.06.2024 г., с предмет представителство, защита и съдействие на испански език по изпълнителното дело, при възнаграждение от 15 000 лева и уговорен начин на плащане на сумата – 3700 лева в брой и 11 300 лева – по сметка.

С обжалваното постановление са били приети като дължими разноските за адвокат в размер на 15 000 лева и следните разноски по ТТРЗЧСИ: по т.1 - образуване на изп.дело, сума: 24,00 лв.; по т.2 - цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ, сума: 60 лв.; по т.4 - изпращане на призовка по пощата, препис от жалба, уведомление и книжа, сума 24 лв.; т.5 - изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК, сума: 24,00 лв.; по т.9 налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, сума: 54,00 лв.; по т.26 - пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане към 20.06.2024 г. върху материалния интерес в размер на 339 650,68 лева (включващ 324 650,68 лева - дължими суми по решението № 30/21 на Първоинстанционен и следствен съд № 1 на Кастропол и 15 000 лева - адвокатско възнаграждение), сума: 12 015,61 лв.; по т.31 - допълнителни разноски: 8,00 лв.

По изпълнителното дело е приложено платежно нареждане от 28.10.2024 г. (л.236), съгласно което взискателят е заплатил по сметка на съдебния изпълнител такси в общ размер на 194 лева. В тази връзка от ЧСИ Г.К. на взискателя е издадена фактура № 54816/29.10.2024 година (л.237) за заплатени такси по ТТРЗЧСИ, както следва: по т.1 - за образуване на изпълнително дело - 20,00 лв.; по т.2 - цялостно проучване имущественото състояние на длъжника - 50 лв.; по т.4 – за изпращане на 2 уведомления - 20 лева; по т.5 – за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана за доброволно изпълнение - 20,00 лв.; по т.9 – за налагане на три запора - 45,00 лв. или суми в общ размер на 155 лева без ДДС (186 лева с вкл. ДДС). Съгласно сметка № 1000104910/29.10.2024 година са заплатени допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 8 лева (такса за справка от БНБ).

Установява се, че по изпълнителното дело са налице данни за действително извършване на изпълнителните действия, за които са заплатени посочените такси – с разпореждане от 17.06.2024 г. на ЧСИ Г.К. са определени такси за образуване на изпълнителното дело, за пълно проучване на имущественото състояние (направени са справки от следните институции: НАП – л. 61, л. 137, БНБ – л.108, Столична община – л. 63, Агенция по вписванията – л.65, л. 207, Патентно ведомство – л. 110, Централен депозитар – л. 115 ), за връчване на покана за доброволно изпълнение (връчена на длъжника на 24.10.2024 г. - л.242), за налагане на три запора (върху вземания на длъжника към „Буланжри дьо Пари“ ЕООД - л.205; към „Еуросток“ ЕООД – л. 243 и към „Мастеринвест“ ЕООД – л.241).

3

Пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която се събира върху събраната сума, е изчислена в размер на 12 015,61 лева с ДДС. Определена е от частния съдебен върху материален интерес от 324 650,68 лева и 15 000 лева адвокатско възнаграждение.

Разноските са посочени в изготвената покана за доброволно изпълнение изх. № 48452/20.06.2024 г. (л.242 от изп. дело), изпратена до дружеството. Поканата е получена на 24.10.2024 година.

При така установените обстоятелства, жалбата по делото следва да се приеме за допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът намира жалбата за частично основателна.

В изпълнителното производство взискателят е заплатил такси и допълнителни разноски съгласно ТТРЗЧСИ за реално извършени действия по делото в посочените в обжалваното постановление размери. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че таксите в ТТРЗЧСИ са в по-нисък от определения от съдебния изпълнител размер, тъй като ЧСИ Г.К. е регистриран по ЗДДС, поради което в посочените в Тарифата такси следва да се добави и ДДС в размер на 20 на сто.

Заплатено е и възнаграждение за адвокат по сключен договор от 07.06.2024 година за правна защита и съдействие. Сключването на договора и уговарянето на адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.). Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните, е било договорено за процесуално представителство, защита и съдействие на испански език по изпълнително дело – общо 15 000 лева, от които 3700 лева в брой и 11 300 лева - по банкова сметка.

Видно от приложените към възражението на взискателя 2 броя извлечения от банкова сметка, на 22.05.2024 г. по сметка на адв. С.К. е постъпила сумата от 5400 евро, а на 04.07.2024 г. по същата сметка е постъпила сумата от 2000 евро, с посочен наредител взискателят „ЕЛЕВЕНФИТ ФУУД ЕНД СЪПЛЕМЕНТС“ С.Л., без данни за основание на плащането. Общият размер на постъпилите суми възлиза на 7400 евро (14 473,14 лева) и значително превишава уговорения в договора за правна и защита и съдействие размер за плащане по банкова сметка от 11 300 лева. От взискателя не са представени доказателства, че извършените плащания са именно във връзка с договора от 07.06.2024 г., още повече, че плащането на сумата от 5400 евро е извършено на 22.05.2024 г. – преди сключването му, без да е договорено авансово плащане. Следователно не се установява, дали постъпилите суми са заплатени именно по договора за правна защита и съдействие във връзка с изп. дело №1772/2024 г. по описа на ЧСИ Г.К..

С т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков 4 път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Поради това следва изводът, че не са представени надлежни доказателства за постъпили суми по банкова сметка на процесуалния представител на взискателя, които да са за водене на изпълнителното дело. Следователно, в случая се установява единствено плащането в брой на сумата от 3700 лева съгласно договора, който в случая има характер и на разписка за извършеното плащане.

Жалбоподателят възразява, че адвокатско възнаграждение е дължимо, тъй като такова е било включено в решението на Първоинстанционния и следствен съд на Кастропол, Испания, а ако адвокатският хонорар е определен за процесуално представителство по изпълнителното дело, моли за намаляването му поради прекомерност.

За процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело са предвидени размери на възнагражденията с чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.