Решение № 319 от 02.11.2020, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………./02.11.2020 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 183/2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.107, във вр. чл.144 и чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на “Е.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул. „А.“ № *, ет.*, представлявано от изпълнителния директор Д.П.Д., срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 4488-1/23.12.2019 г., издаден от главен специалист в отдел „МДТ“ при община Каварна, потвърден с решение № РД-14-2-001/20.01.2020 г. на началника отдел „МДТ“ при община Каварна, с който на дружеството са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2016 г.

- 2019 г. за притежаваните от него недвижими имоти, представляващи земя и сгради, находящи се в гр. Каварна, в общ размер на 33 794, 23 лева, ведно със съответните лихви за забава върху тези задължения към 19.12.2019 г. в общ размер на 6892, 11 лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че АУЗ съдържа неточни и неясни констатации и е негодно основание за изпълнение на посочените в него задължения. Счита се, че актът е нищожен поради липса на мотиви, като от наименованието му не става ясно за какви задължения е съставен той. Алтернативно се твърди, че актът е унищожаем, тъй като в установителната му част липсват данни за начина на изчисляване на размера на съответните задължения. Не е ясно дали размерът на дължимите лихви е определен съобразно изискванията на ЗЛДТДПДВ. Сочи се, че в решението си решаващият орган не е изследвал въпроса дали актът противоречи на закона, а се е опитал да го заздрави, като го е мотивирал, с което е иззел компетентността на органа по приходите. Иска се отмяна на акта, както и присъждане на сторените разноски по делото.

Ответникът по жалбата – началникът на отдел „МДТ“ при община Каварна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че оспореният АУЗ има необходимата форма и съдържание и е фактически и правно мотивиран, поради което не са налице основания за неговата отмяна. Твърди, че задълженията за ТБО са установени по основание и размер на базата на реално извършени и предоставени услуги от общината, което е видно от доказателствата по делото. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на сторените разноски по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна по следните съображения:

Административното производство по чл.107, ал.3 от ДОПК е започнало по инициатива на главен специалист в отдел „МДТ“ при община Каварна, който е извършил служебна проверка относно размера на дължимите местни данъци и такси от “Е.Б.” ЕАД гр.Бургас за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. При проверката в информационния масив на общината е установено, че с данъчна декларация по чл.17 от ЗМДТ с вх.№ **********/22.03.2011 г. и данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/15.11.2016 г. дружеството е декларирало два недвижими имота, съставляващи земя и сгради (нежилищни обекти), находящи се в гр. Каварна. След като е констатирал, че за тези имоти има неплатени в срок задължения, органът по приходите е издал процесния акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, с който в тежест на жалбоподателя са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 2016 г. – 2019 г., ведно със съответстващите им лихви за забава, начислени към 19.12.2019 г., в общ размер на 40 686, 34 лева. Посочено е, че дължимите данъци и такси са определени върху данъчната оценка на имотите по чл.21 от ЗМДТ съобразно двете действащи за периода местни общински наредби и решенията на ОбС Каварна по чл.66 от ЗМДТ от 2015 г.,

2017 г. и 2018 г. Прието е, че декларираните имоти попадат в границите на районите, определени със заповедите на кмета на общината по чл.62, ал.3 от ЗМДТ, поради което дружеството дължи заплащане на такса и за трите вида услуги с изключение на 2017 г. и 2019 г. Установено е, че за тези две години задълженото лице е подавало декларации по чл.78 от местната общинска наредба за освобождаване от ТБО (компонент сметосъбиране и сметоизвозване) за един от двата недвижими имота, поради което са определени задължения за ТБО само за останалите два компонента (депо и чистота).

В акта са посочени в табличен вид задълженията за ДНИ и ТБО за всяка една година и за всяка една от услугите по чл.62 от ЗМДТ, като са вписани поотделно отчетната стойност, данъчната оценка съгласно приложение № 2 и облагаемата основа по чл.21 от ЗМДТ за всеки един обект – земя и сгради. По отношение на размера на дължимите лихви е отразено, че той е определен като сбор от основния лихвен процент на БНБ в сила от 01 януари, съответно от 1 юли на текущата година и надбавка от 10 % на годишна база съгласно чл.4, ал.2 от ЗМДТ, ЗЛВДТДПДВ и ПМС № 426 от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. В обстоятелствената част на акта са посочени разпоредбите, на основание на които се дължат главниците и лихвите за забава, както и разпоредбите, на основание на които е определен техният размер за съответните години.

АУЗ е връчен на жалбоподателя на 06.01.2020 г. съгласно приложеното по делото известие за доставяне (л.33).

На 15.01.2020 г. дружеството е подало жалба срещу акта пред началника на отдел “МДТ” при община Каварна. С решение № РД-14-2-001/20.01.2020 г. по-горестоящият административен орган е потвърдил акта по съображения, че в него са посочени ясно методиката и начина на изчисляване на размера на задълженията.

Решението на решаващия орган е връчено на 24.01.2020 г. съгласно известие за доставяне на л.42 от делото, като в законоустановения срок жалбоподателят го е обжалвал пред съда.

От данните по административната преписка се установява, че със заповед № 789/24.11.2015г. на кмета на община Каварна, издадена на основание чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, са определени служителите на общинска администрация – Каварна с правомощия на органи по приходите, сред които е и длъжностното лице, издало оспорения акт – Теодора Минчева Стефанова на длъжност главен специалист в отдел „МДТ“.

Не е спорно по делото, а това се установява и от приложените по делото данъчни декларации по чл.14 и чл.17 от ЗМДТ, нот. акт № 149/2011 г., скица на поземлен имот № 4397/21.03.2011 г. от СГКК – Добрич, постановление за възлагане от 31.08.2016 г., скица № 313/ 30.09.2020 г., че процесните недвижими имоти, предмет на обжалвания акт, попадат в строителните граници на гр.Каварна и са урегулирани съответно в УПИ ІІ-2382, кв.52 и УПИ ІІ-3304, 3305, кв. 318 по ПУП – ПРЗ на гр.Каварна, одобрен с решение № 32/26.02.2010 г. на ОбС – Каварна. През 2011 и 2016 г. дружеството – жалбоподател е декларирало притежанието им, ведно с изградените в тях сгради, подробно описани по вид, площ, предназначение и отчетна стойност в подадените декларации.

От представените по делото заповеди №№ 738/28.10.2015г., 98/10.02.2017г., 1097/27.10.2017 г. и 713/30.10.2018 г., всичките на кмета на община Каварна, издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, е видно, че цялата територия на гр.Каварна, в която се намират и декларираните имоти, попада в район І, в който през периода 2016 г. – 2019 г. община Каварна е организирала извършването на трите вида услуги - сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите на обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа. В тази насока е и приложеното по делото и неоспорено от жалбоподателя удостоверение с изх. № ПД-03-77-001/01.10.2020 г. на кмета на община Каварна.

От приложените към административната преписка два броя декларации по чл.78, ал.4 от НОАМДТЦУТОК съответно от 30.12.2016 г. и 30.11.2018 г. (л.108-111) е видно, че дружеството – жалбоподател е декларирало, че няма да ползва един от имотите си съответно през цялата 2017 г. и 2019 г.

С решения № 21/29.12.2015 г.,

№ 386/19.12.2017г. и № 551/28.12.2018г., всичките на ОбС – Каварна, е приета план – сметката за разходите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ за процесните години и е определен размерът на таксата пропорционално върху данъчната оценка в промили по населени места, като за 2017 г. е запазен действащият размер от предходната година.

От приложените по делото АПОС № 88/01.02.2013 г. споразумение № 24.03.2016 г. между община Балчик, община Шабла и община Каварна, анекс № 1 и анекс № 2 към това споразумение съответно от 24.09.2019 г. и 06.11.2019 г. се установява, че община Каварна е разполагала с депо за отпадъци през процесните години, като през 2016 г. е започнала да предава отпадъците си и в Претоварна станция за отпадъци – Балчик, а неоползотворимия отпадък – в депото в с.Стожер.

Съгласно представените по делото договор № 46 от 19.11.2015 г., сключен между община Каварна и „Т.Б.“ ООД, гр.Шумен, на основание чл.41 от ЗОП, техническа спецификация, техническо и ценово предложение, общината е възложила на търговското дружество изпълнението на услугите по събиране и извозване на твърди битови отпадъци от населените места на територията на община Каварна и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в гр. Каварна за срок от 5 години, считано от 01.12.2015г. От приложените по делото заявки за извършване на машинно почистване на териториите за обществено ползване в гр.Каварна, приемо - предавателни протоколи, протоколи за извършване на работа, съставени на основание чл.2, ал.2 от тристранното споразумение от 2016г., двустранно подписани констативни протоколи за приемане на извършената работа по договора от 01.12.2015 г., фактури за заплащане на извършените услуги по договора от 01.12.2015 г. и други разчетно - платежни документи за направени разходи и заплатени услуги (искания, контролни листи, кредитни известия) се установява, че през процесните години (2016 г. – 2019 г.) „Т.Б.“ гр.Шумен е изпълнявало стриктно задълженията си по договора, за което е получило и съответното заплащане от общината. Паралелно с дружеството – изпълнител дейности по поддържане на чистотата на обществените територии са извършвани и от служители на общинското предприятие „Чиракман“, видно от представените от ответника срочни трудови договори.

От изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че правилно е определена данъчната основа, респективно правилно са изчислени размерите на задълженията за ДНИ и ТБО и съответстващите им лихви за забава за посочените в акта периоди.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореният АУЗ е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК и е за установяване на задължения за местни данъци и такси по декларация по чл.14 от ЗМДТ и чл.17 от ЗМДТ (отм).

В чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като според ал.4 се определят със заповед на кмета на общината. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1

- 5, а обжалването на актовете става по същия ред.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал.