Решение № 6833 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6833 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110143810 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от .

АД против . АД за осъждане на ответника да заплати сумата от 213 лева, представляваща регесрна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 09.02.2022 г. в по пътя .. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2025 г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 75 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.12.2022 г. до 18.08.2025 г.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 09.07.2022 г., при движение по пъту .. водачът на лек автомобил марка „., модел . с рег. № .. не спазва пътен знак . и5 реализира ПТП с движещия се по пътя с предимство товарен автомобил марка „.“ с рег. № . и нанася щети на полуремарке марка „.“, .“ с рег. № .. Сочи, че за настъпилото произшествие е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП, в който водачът на лекия автомобил е признал вината си. Поддържа се, че увреденото полуремарке е застраховано при ищеца по застраховка „Каско“, като във връзка с реализираното застрахователно събитие е образувана преписка по щета № ., извършен е оглед на увреденото имущество и е определено застрахователно обезщетение в размер на 213 лева, като са сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Излагат се твърдения, че отговорността на виновния за ПТП водач на лек автомобил „.“ с рег. . била застрахована по застраховка „.“ при ответното дружество, поради което на същото била изпратена покана за заплащане на сумата от 213 лева и 15 лева ликвидационни разходи. В отговор на отправената покана от ответното дружество било отказано плащане на претендираната сума. С оглед на това претендира от ответника заплащането на спорното застрахователно обезщетение и мораторна лихва, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК от името на ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове. Признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „.“ за собственика на лек автомобил марка „., модел . с рег. № ... Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за увреденото полуремарке, с твърдение, че застрахователната полица не е подписана от застрахования. Излага твърдения, че процесното събитие не е настъпило по вина на застрахования при него водач, поради което оспорва представения по делото двустранен протокол. Оспорва твърдения от ищеца механизъм. Сочи, че в хода на ликвидационната дейност по щета, след получаване на регресната покана, експертите на застрахователя са констатирали, че причина за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на товарния автомобил и полуремарке, който е предприел .евра за изпреварване в опасен участък, обозначен като такъв със знак „.“ и е навлязъл в насрещната лента за движение. Допълва, че видно от отбелязаното в графа „обстоятелства“ в протокола, към момента на удара, водачът на лекия автомобил е спрял на знак „.“ на т-образното кръстовище на разклона за . и ., в същото време, водачът на товарния автомобил е предприел .евра за изпреварване в пътния участък, маркиран с пътен знак „.“ и в хода на изпреварването е навлязъл в лентата за насрещно движение, като в зоната на Т-образното кръстовище с второстепенен път е застъпил разширението, предназначено за автомобилите, изчакващи на знак „.“ за навлизане в главния път и е ударил спрелия там лек автомобил в лявата му предна част. Предвид изложеното поддържа, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП носи водача на товарния автомобил, а в условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на водача на товарната композиция, което надвишава 50 %. Поддържа, че за застрахования при него водач на лекия автомобил, ударът е бил непредотвратим, а събитието – случайно. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното събитие и описанието в преписката щети, както и размер на изплатеното застрахователно обезщетение, като поддържа, че същото е в завишен размер и не отговоря на действително претърпените вреди. Оспорва исковата претенция за присъждане на мораторна лихва като неоснователна.Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на предявения иска по чл. 411 от КЗ:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с 2 настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, в случая за наличие на съпричиняване и да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното взе.е.

Между страните не се спори и още с доклада по делото е отделено за безспорно, че ищцовото дружество е имало сключен договор за автомобилна застраховка „Каско” за полуремарке марка „.“, .“ с рег. № . валиден към датата на застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна полица № . /л. 7 от делото/, с подробно описани данни за застрахованото полуремаркето и посочен срок на валидност от 11.04.2022г до 10.04.2023г. Изрично е посочено, че застрахованият е избрал застрахователно покритие по клауза „1“, която видно от приложените Общи условия /л.17 от делото/ е „Клауза 1 – всички рискове“, а сред покритите рискове съгласно т.1.3 е пътнотранспортно произшествие по време на движение и/или в паркирано положение. В полица е отбелязано, че собственик и застрахован по процесната застраховка е „. ЕООД.

Следователно по делото безспорно е установено, че за процесното полуремарке има валидна имуществена застраховка „Каско“ покриваща щати от ПТП.

Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие на 09.07.2022 г., за което при застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № .. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника.

От приетите по делото доказателства, в това число и писмо до ответника с искане за изплащане на регресна претенция /л.6 от делото/, в което са описани всички съставени и предоставени на . документи, се установява и че е направен опис на щетите по застрахованото при ищеца полуремарке, изготвен е бил доклад по щета и е съставена сравнителна експертиза. Предвид това е било изплатено застрахователно обезщетение в полза на собственика „. ЕООД на увреденото полуремарке в размер на 198 лева с посочено основание за плащане „щета .“.

Настоящият състав приема, че по делото е установено и че водачът на лек автомобил марка „., модел . с рег. № .. с действията си е осъществил фактическия състав на гражданския деликт. Аргументите на съда в тази насока са следните:

От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, изслушаните по делото двама свидетели – Б. Б. и М. Д. и приетото заключение по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът кредитира с оглед разпоредбата на чл. 202 от ГПК като изготвено от вещо лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, се установява, че на 09.07.2022г. на пътя между гр.. и гр.., около 11.10 часа, лек автомобил „Т.“ с рег. № .. се движи по път . с посока от с.. и на кръстовището образувано с пътя между гр.. и гр.., водачът навлиза в него, като предприема завой надясно при наличие на пътен знак . „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. В същото време влекач „. .“ с рег. № . с ремарке „.“ с рег.№ . се движи по пътя между гр.. и гр.. с посока гр.. и 3 в района на кръстовището образувано с път . за с.., водачът предприема изпреварване и навлиза в лента за насрещно движение. Вследствие на така предприетите .еври от двамата водачи, траекториите на превозните средства се пресичат и настъпва удар между тях.

Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на Предвид това, Софийски районен съд намира за неоснователно твърдението на ответното дружество, че по делото не е установен механизмът на ПТП. За установяване на механизма на ПТП, ищцовата страна е представила двустранен констативен протокол за ПТП от 09.07.2022 г, който представлява частен документ. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „б“ ЗДвП – редакция действаща към датата на ПТП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

Представеният по делото двустранен констативен протокол за ПТП е съставен от участниците в него по реда на чл. 5, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 от Наредба № ./12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между ., . и .. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. В тази хипотеза протоколът по своята правна същност няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно истинността на обективираните в същия данни, касаещи реализирането на ПТП. Това не означава, че същият няма доказателствена стойност.

Съгласно константната практика на ВКС обективирана в решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010 год., I т. о., ТК, решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о., ТК, решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, решение № 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и решение № 15 от 25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК, протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, който претендира обезщетение за вреди, твърдейки, че е встъпил в правата на увреденото лице, какъвто е разглеждания случай, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не притежава.