Решение № 753 от 09.04.2024, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 753

Добрич, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

Членове:

НЕЛИ КАМЕНСКА

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА канд № 20247100700126 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. А. С. [ЕГН] от [населено място], ул. „15-та“ № 3, чрез адв. Ел. В., със съдебен адрес: [населено място], пл. „Свобода“№ 5, ет. 10, кантора 1008 против Решение № 26/24.01.2024 г., постановено по НАХД № 1117/ 2023 г. по описа на РС – Добрич, с което е потвърдено НП № 23-0255-000303/ 21.08.2023 г. на началника на Второ РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич, с което на касатора за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени адм. наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки. В жалбата е посочено като касационно основание за отмяна – нарушение на материалния закон. При тълкуване се извлича – нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание касаторът редовно призован, се явява лично и с адв. Ел. В. от АК – Добрич, която поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения съдебен акт.

Ответникът по касация – началникът на ІІ-ро РУ- Добрич при ОД на МВР-Добрич, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че касаторът е санкциониран за това, че на 2107.2023 г., в 11:45 часа, по ул. „І-ва“ в [населено място], общ. Добричка, обл. Добрич в посока [населено място], в близост до изхода на селото, е управлявал МПС – лек автомобил „Ауди А4” с ДК № [рег. номер], като не е изпълнил указанията на длъжностно лице да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инвентарен № ARPL-0260. На водача е бил издаден талон за изследване номер 101302/21.07.2023 г. Пред служител от МБАЛ-Добрич, водачът е отказал да даде кръвна проба за установяване употребата на алкохол, за което му е бил съставен протокол за медицинско изследване № 192 от 21.07.2023 г. – нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

При съставянето на АУАН, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в него е било отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН касаторът не е депозирал писмени възражения по АУАН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление (НП) се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали НП е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл. 2 43 от ЗАНН.

Видно от приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на свидетеля Я. Д. Д.. В действителност, в АУАН не са отбелязани името и точния адрес на свидетеля Я. Д. Д., така както повелява разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съдът е намерил обаче, че това процесуално нарушение не е съществено, отчитайки че самоличността на свидетеля, удостоверил отказа на нарушителя да подпише акта, е установена в съдебно заседание. В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че касаторът се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу НП, съдебният състав е приел, че за касатора не е настъпило объркване досежно това какво нарушение и по кой текст му е вменено, както и кога и къде е извършено същото, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против НП.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното НП. Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган (АНО), съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на адм.нарушения, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Предвид изложеното съдът е намерил, че НП е законосъобразно в процесуален аспект. По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът е установил следното: АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

В хода на съдебното производство не се е установила различна фактическа обстановка от описаната в АУАН, съставен на касатора и издаденото въз основа на него НП. Разпитаните свидетели в съдебно заседание са потвърили констатациите в акта и в НП. Същите са били категорични, че касаторът е управлявал лекия автомобил, като е отказал да бъде да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, като е отказал и да даде кръвна проба за химическо изследване. Съдът кредитирал в цялост показанията им, които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост.

Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта е отразен в АУАН и в НП и сам по себе си представлява нарушение. На следващо място, безспорно по делото е установено, че свидетелят Я. В. М. – младши инспектор във Второ РУ при ОД на МВР - Добрич е издал талон за изследване № 101302 от 21.07.2023 г., който талон касаторът е отказал да получи, обстоятелство, удостоверено с подписа на свидетеля Я. Д. Д.. Този талон за изследване се издава именно за да сложи начало на процедурата за изследване чрез кръвна проба, и с който талон касаторът е бил уведомен, че трябва да се яви в МБАЛ - Добрич до 120 мин. от връчването му. Нещо повече – касаторът е бил придружен от полицейските служители до МБАЛ - Добрич, където същият е отказал да даде кръв за химическо изследване, което обстоятелство е било отразено в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози № 192 от 21.07.2023 г. Т.е., от страна на касатора е налице и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за употребата на алкохол.

Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно установена в съдебно заседание. Визираното нарушение – отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а в последствие и отказ да му бъде взета кръв за медицинско и химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му е именно нарушение на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която вменява на водача такова задължение. Така установената фактическа обстановка води до следните правни изводи: Съгласно чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Два са правно-релевантните факта за ангажиране на отговорността по реда на цитираната разпоредба, а именно: да се докаже качеството водач на МПС и да се докаже отказ на водача да бъде тестван за употреба на алкохол, наркотично вещество и т.н.

От посочената нормативна регламентация следва и извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на адм. нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства“, а именно: 1. Отказ на водача на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и 2. Неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Видно от съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнителното деяние, регламентирани в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Както в акта, така и в НП изрично е посочено, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, след което му е бил издаден талон за изследване с номер 101302 от 21.07.2023 г., който водачът отказал да подпише, респективно - да получи. Ако водачът е желаел да даде кръв за медицинско изследване, то от данните по делото се установява, че същият не е бил възпрепятстван от полицейските служители да стори това.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Наложените от АНО наказания: „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява МПС“за срок от 24 месеца са законово установени и не подлежат на преразглеждане от съда.