Решение № 632 от 15.08.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Казанлък, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510100385 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. – Управител против „Б." ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Б.К.Б. и С.И.Г..

Съдът приема, че се касае за обективно съединени установителен с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД. Претендира се провъзгласяване на нищожност на потребителски Договор за кредит № 300804364, сключен между П. П. С. с ЕГН: ********** и „Б." ООД, с ЕИК:

***, както и осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 35,42 лв., представляваща платено при липса на основание по клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в полза на ответника.

Ищецът П. П. С., ЕГН **********,чрез пълномощника си адв. Д. М. твърди, че между нея и ответника „Б." ООД, ЕИК*** е сключен Договор за кредит № 300804364, като Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 700,00 лева с посочен ГЛП в размер на 32,49 % и ГПР в размер на 28,55 %. След изтичане срока на договора ищцата следвало да върне сумата от 966,00 лв., в която се включвали (без да са посочени от ГПР) и таксите 88,48 лв. – такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на 1 кредит и 142,10 лв. – такса за експресно обслужване по кредита.

Ищецът счита по отношение на предявения иск на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл.

1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК същият за основателен, като излага аргументи в подкрепа на този извод. Ищецът имал качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същият при сключването на договора за потребителски кредит е действал извън рамките на своята професионална и търговска дейност. Следователно бил приложимият нормативен акт бил ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит бил недействителен. Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в Приложение 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. „Общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси.

Адв. М. твърди, че сключеният между ищцата и ответното дружество договор бил изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. II, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неправилно посочване на ГПР, като сочи следните аргументи: 1.) В договора изрично било посочено, че ГПР е 28,55%, но в чл. 10 от договора - ал. 1 и ал. 2 били включени два вида такси — такса за бързо разглеждане на искането и такса за експресно обслужване по кредита, които такси представлявали такси за отпускане и усвояване на кредит, а на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не е допустимо в договори за потребителски кредит да се уговарят: „заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“. Посочените клаузи следвало да бъдат включени в ГПР, което автоматично водело до неговото увеличаване, имайки предвид, че общият размер на двете такси възлиза на 230,58лв. (при отпуснат кредит с главница от 700лв).. Следователно можело да се направи извод за неправилно посочване на ГПР, поради непосочване в договора на всички компоненти, които го 2 формирали. По този начин за потребителя се създавала неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.

Сочи, че в константната съдебна практика на всички съдилища в Република България и в Решение на СЕС (С 714/2022г.) изрично се приемало, че неточното посочване на ГПР в договорите за потребителски кредити се приравнявало на непосочен ГПР и следователно това влечало нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи следните примери от съдебната практика: Решение № 197 от 21.02.2023г. на ОС Варна по гр.д. № 2504/2022г. (влязло в сила) Решение 4278/16.12.22г. на P C - Пловдив по гр.д.5868/22г. В съдебната практика се приемало още и Решение №163 8/19.12.2022г. на ОС Варна по в.гр. д. №2218/22г., влязло в сила, „че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл10, ал.1 ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляването”, т.е договорът задължително трябвало да съдържа яснота, кои точно разходи формират ГПР. В тази връзка сочи и Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/17 на СЕС.

Сочи, че кредиторът бил нарушил императивното правило на чл. 11, ал.1, т. 10 във вр.чл.19, ал.1 ЗПК да обяви и разпише действителния размер на ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксите — „Бързо разглеждане” и „Експресно обслужване”, чиято обща стойност се равнявала на 230,58лв., една трета от размера на отпуснатата главница по кредита.

Поради това, че тези такси не били включени в размера на ГПР следвало да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, което е създало неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР. Нищожността на клаузата относно размера на ГПР от спорния договор за кредит имало съгласно чл.22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка, също така представлявала и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

По отношение на осъдителния иск ищецът сочи, като безспорно, че в в потребителски договор за кредит № 300804364 между П. П. С. и „Б.” ООД били налице тежки пороци, водещи до неговата нищожност. Това легитимирало и правния интерес на ищцата да иска връщане на сумата, заплатена за възнаградителна лихва по договора за кредит, тъй като при нищожен договор се връщало това, което е получено. В случая платената възнаградителна лихва се явявала платена при липса на основание и подлежала на връщане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът „Б." ООД, с ЕИК: *** счита за неоснователни всички твърдения, изложени от ищеца. Твърди, че е спазено изискването на чл.11. т.10 от ЗПК в Договора за кредит да бъде наличен Годишният процент на 3 разходите (ГПР). Твърдението на жалбоподателя, че този процент не отговарял на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона, било неоснователно. Неправилно се приемало, че изрично заявените от жалбоподателя в ролята му на страна по процесния договор за кредит допълнителни действия били част от ГПР. Те не се калкулирали в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита: "Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси.

Следвало да се отбележи, че ищецът като страна по договор за потребителски кредит сам изрично бил пожелал да се ползва от допълнителните действия. Всяко действие, което кредиторът бил предоставил, е било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Б.“ ООД, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Двете действия присъствали в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е. не можело да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях, тъй като е получил СЕФ.

Присъствайки в преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам е пожелал да се ползва от тях отхвърля и твърдението, че клаузите са уговорени индивидуално от кредитора и били неравноправни по смисъла на чл.144. т.9 от ЗЗП. Неправилно се възприемало, че двете действия ..Бързо разглеждане" и „Експресно обслужване" са свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. Доброволното действие „Бързо разглеждане" като време предхождало момента на усвояването на кредита (предоставяне на паричната сума на ищеца) и не било свързано с него, а единствено имало отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Доброволното действие „Експресно обслужване" също не следвало да се счита като действие, свързано с управлението на кредита. Понятието „управление на кредита", използвано в чл. 10. ал.2 от ЗПК имало отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се считало и за неизпълнение на договора. В случая „Експресно обслужване” като действие, което било предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определя начина, по който ще се осъществи, безспорно го изваждало от обхвата на понятието „управление на кредита", тъй като тук управлението е изцяло в сферата на клиента.

4

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че са сключили Договор за кредит № МАХ_300804364/07.03.2022 г., с който на ищецът е предоставен паричен заем в размер 700,00 лв. Фиксираният лихвен процент по договора е в размер на 28,55 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 32,49 %. В чл.10, ал.1 от договора страните са уговорили и заплащане сума за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 88,48 лв., платима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, а в чл.10, ал.2 от договора уговорили и заплащане на сума за експресно обслужване по кредита в размер на 142,10 лв., дължима на равни части през периода на кредита като част от всяка погасителна вноска. Съгласно чл.10, ал.3 от договора, размерът на общо дължимото по кредита е 966,00 лв. при погасителен план, на 10 равни двуседмични месечни вноски, всяка от 138,00 лв.