Определение № 748 от 18.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 748 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.а

Членове:

И. Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от И. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500395 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. С. Д., в качеството му на ищец по гр.д.№ 206/2023г. на ПдРС, XVIIгр.с., против постановеното по делото решение № 4998/18.11.2025г. в частта му, имаща характер на определение, с което производството по делото е прекратено по отношение на предявения от жалбоподателя иск против Е. С. Д. и „БОВЕ- 7“ЕООД за прогласяване на нищожността на договор за прехвърляне на собствеността върху 2 % ид.части от 176,50/520 ид. части от 520/674 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, с адрес: в *** В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва правилността на цитираната в мотивите към обжалваното решение съдебна практика в смисъл, че правен интерес от иск за прогласяване нищожността, поради симулативност, на договор за прехвърляне на идеална част от съсобствен недвижим имот от един от съсобствениците в полза на трето лице на същия не е налице тогава, когато с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен иск на същия ищец по чл.33, ал.2 от ЗС.

Твърди се, че по гр.д.№ 206/2023г. на ПдРС, XVIIгр.с. от жалбоподателя е предявен и иск по чл.33, ал.2 от ЗС, който е отхвърлен с решение № 4998/18.11.2025г. единствено по мотив на това, че е подаден след изтичане на преклузивния двумесечен срок. Обосновава се, защо жалбоподателят счита, че е предявил иска по чл.33, ал.2 от ЗС в срок. Твърди се също така, че е подал въззивна жалба и против първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, поради което в тази му част то не е влязло в сила и съответно- цитираната от районния съд съдебна практика е неприложима в случая.

Отговор на частната жалба е подаден от въззиваемата Е. С. Д.. Със същия тя се оспорва като неоснователна. От въззиваемата страна „БОВЕ - 7“ ЕООД не е подаден отговор на частната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 206/2023г. на ПдРС, XVII гр.с. е образувано по искова молба от М. С. Д., с която е предявен иск по чл.33, ал.2 от ЗС за допускане изкупуване на 2% ид. части от 176,50/520 ид. части от 520/674 ид. части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, с площ от 674 кв.м., прехвърлени от ответника Е. С. Д. на ответника „БОВЕ - 7“ ЕООД с нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за извършване на услуга № 149, том VI, рег. № 7857, дело *** на Нотариус С.К., по действително уговорените между ответниците условия. При условие на евентуалност се 1 иска да се признае за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД същия договор за прехвърляне на собствеността върху 2 % ид.части от 176,50/520 ид. части от 520/674 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** като привиден и прикриващ договор за покупко- продажба, като на основание чл. 33, ал. 2 ЗС се допусне изкупуването на 2% ид. части от 176,50/520 ид. части от 520/674 ид. части от процесния поземлен имот.

В мотивите към решение № 4998/18.11.2025г. първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.33, ал.2 от ЗС не е подаден в срок и поради това е неоснователен, а поради неговата неоснователност искът за прогласяване нищожността на договора, оформен с нот.акт № 149, е недопустим поради липса на правен интерес. Настоящият състав на ПОС констатира, че от М. Д. е подадена въззивна жалба вх.№ 5546/19.01.2026г. по описа на ПдРС против посоченото решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.33, ал.2 от ЗС / тази въззивна жалба е изпратена от ПдРС на ПОС със същото писмо, с което е изпратена и частната жалба- предмет на настоящето производство, но по нея все още не е образувано въззивно гражданско дело/, като в тази му част същото понастоящем не е влязло в сила. При положение, че не е изключена възможността решението на първоинстанционния съд по иска по чл.33, ал.2 от ЗС да бъде отменено и този иск евентуално да бъде уважен, то не е налице и категорично основание да се счита, че не е налице правен интерес от иска по чл.26 от ЗЗД.

В т.10 от молба за уточнение на исковата молба от 01.02.2023г. жалбоподателят- ищец е заявил следното: „В настоящото производство е предявен, при условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 във вр. с чл. 17, ал.1 33Д, във вр с чл. 33 ал.2 3С. Връзката със сочената разпоредба следва да се тълкува от съда в следната насока: заявено е становище, че сделката обективирана в процесния нотариален акт е привидна и прикрива договор за покупко- продажба. След като в производството по разглеждане на този евентуално предявен иск се установи прикриващата сделка, а именно като такава за покупко-продажба, то е и приложима и разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС, с оглед неизпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал.1 3С свързана със задължението да бъде поканен доверителят ми да изкупи така прехвърлената идеална част от имота“. От това уточнение всъщност става ясно, че връзката на обусловеност е двустранна- основателността на иска по чл.26 от ЗЗД предпоставя допустимостта и основателността на този по чл.33, ал.2 от ЗС. На първо място следва да се установи дали сделката по нот.акт № 149 прикрива договор за покупкопродажба и при каква продажна цена, след което евентуално, ако искът по чл.33, ал.2 от ЗС е допустим и основателен да бъде постановено изкупуване от жалбоподателя на продадената идеална част при действително уговорените между ответниците условия. Изкупуване не може да бъде постановено, ако не се установи, че между ответниците по исковете в действителност е сключен договор за покупко- продажба. От друга страна, в случай, че искът по чл.33, ал.2 от ЗС не е предявен в срок, то за жалбоподателя няма да е налице правен интерес от предявяването на иска за оспорване действителността на сделка, по която той не е страна.

Като се има предвид, че производството по иска по чл.33, ал.2 от ЗС не е приключило, прекратяването на производството по иска по чл.26 от ЗЗД се явява преждевременно и този иск ще следва да бъде разгледан по същество, както е разгледан и искът по чл.33, ал.2 от ЗС. В тази връзка следва да се отбележи, че тъй като допустимостта и основателността на иска по чл.33, ал.2 от ЗС не е предмет на настоящето производство, настоящият състав на ПОС не разполага с право на преценка относно това, дали този иск действително не е подаден в срок. Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като делото се върне на същия състав на ПдРС за продължаване на съдопроизводствените действия, като се произнесе по същество на спора по иска по чл.26, вр. чл.17 от ЗЗД. След постановяване на решение и по този иск и при евентуално постъпване на въззивна жалба против същото, делото ще следва да се изпрати на ПОС за произнасяне, освен по въззивната жалба против решението по иска по чл.26, вр. чл.17 от ЗЗД, и по въззивна жалба вх.№ 5546/19.01.2026г. по описа на ПдРС против решението по иска по чл.33, ал.2 от ЗС.

С молба от 04.03.2026г. от жалбоподателя е представен списък с разноските по чл.80 2 от ГПК. Дължимостта на всички направените от страните съдебни разноски е в зависимост от крайния изход на спора по предявените от М. Д. искове. Ето защо, с настоящето определение не следва да се присъждат съдебни разноски.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното по гр.д.№ 206/2023г. на ПдРС, XVII гр.с. решение № 4998/18.11.2025г. в частта му, имаща характер на определение, с което производството по делото е прекратено по отношение на предявения от жалбоподателя М. С. Д. иск по чл.26, вр. чл.17 от ЗЗД против Е. С. Д. и „БОВЕ- 7“ЕООД за прогласяване на нищожността на договор за прехвърляне на собствеността върху 2 % ид.части от 176,50/520 ид. части от 520/674 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив, с адрес: в ***, с площ от 674 кв. м., оформен с нот.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за извършване на услуга № 149, том VI, рег. № 7857, дело *** на Нотариус С.К..

ВРЪЩА делото на ПдРС, XVII гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия, като се произнесе по същество на спора по иска по чл.26, вр. чл.17 от ЗЗД. След постановяване на решение и по този иск и при евентуално постъпване на въззивна жалба против същото, делото ще следва да се изпрати на ПОС за произнасяне, освен по въззивната жалба против решението по иска по чл.26, вр. чл.17 от ЗЗД, и по въззивна жалба вх.№ 5546/19.01.2026г. по описа на ПдРС против решението по иска по чл.33, ал.2 от ЗС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3