Решение № 82 от 20.12.2021, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Златоград, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20215420100031 по описа за 2021 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Ч. Ч.“ ЕООД, срещу А.. П.

А.. и М. ДЖ. М..

Ищецът твърди, че на 20.02.2013 г., между него и ЕТ „А.А.", бил сключен договор за дистрибуция със солидарен длъжник ответника А.. П. А...

Ищцовото дружество предоставило на ЕТ „А.А." и солидарния длъжник А..

П. А.., в качеството им на дистрибутор 320 бр. фризери. Договорът за дистрибуция бил едностранно прекратен от страна на „Ч. Ч. ЕООД с нотариална покана от 01.10.2016 г., поради което и на осн. чл. 27 от договора, следвало получените фризери да бъдат върнати на ищеца. Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение отв. А.. П. А.. като търговец и физическо лице не възстановил фризерите, поради което с арбитражно решение от 09.07.2018г. по арб. дело № 6/ 2017г. на А. с. С. при БСК, А.. П.

А.. в качеството му на ЕТ "А.А."’ и като физическо лице е осъден да заплати на ищеца сумата от 192 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.06.2017 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 10 790 лева. Сочи се още, че с Разпореждане № 982/24.11.2018 г., по ч.т.д. № 99/ 2018 г. по описа на Окръжен съд-С. бил издаден изпълнителен лист за посоченото вземане, въз основа на който било образувано изп.дело № 286/2019 г. по описа на ЧСИ С. Д., с peг. № . г., с район на действие - Окръжен съд-С.. Излагат се съображения, че след образуване на арб. дело № 6/ 2017г. на 06.06.2017г., отв. А. П. А. се разпоредил с всички притежавани от него недвижими имоти, като ги прехвърлил чрез покупко-продажба на трети лица.

Твърди, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот с № . том ., рег.

1

№ ., дело № . г., по пописа на нотариус М.К., с № . на НК, с район на действие РС-С. отв. АС. П. АС. е прехвърлил правото на собственост в полза на отв. М.

Д.. М. по отношение на 1/2 ид.ч. от следните недвижими имоти, придобити в режим па СИО:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., ЕКАТТЕ 67653, община С., обл. С., одобрени със Заповед №РД 300-5-66/11.10.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК - град С., с адрес на имота: гр. С., ул. „Т.” № ., ет. . самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, площ по документ 59,97 кв.м., ниво -1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия стаж:

***. под обекта:

***.

*** и над обекта: ***;

2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., ЕКАТТЕ 67653, община С., обл. С., одобрени със Заповед №РД 300-5-66/11.10.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК - град С., с адрес на имота: гр. С., ул. „Т.

№ ., ет. .. самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта 1. площ по документ 70,52 кв.м., ниво -1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия стаж: ***. под обекта: ***., над обекта:

***;

Индивидуализирани по-горе имоти са продадени за сумата в общ размер на 60 000 лева.

Предвид горното ищецът счита, че с описаните разпоредителни действия, отв. А. П. А.. е намалил размера на своето имущество, с което би осуетил и/или затруднил реализирането на правата му в качеството на кредитор.

Излагат се съображения, че длъжникът (отв. А.) е бил наясно, че със сключване на цитираните сделки ще възпрепятства удовлетворяването на своя кредитор, доколкото същите са извършени след възникване на вземането му по облигационната сделка. Сочи се още, че приобретателя на имотите – отв.

М. Д.. М., също е бил недобросъвестен и е знаел за увреждането, доколкото от една страна не е заплатил посочената в НА продажна цена, а от друга страна е управител на „О.“ ЕООД, което дружество е собственост на трето неучастващо по делото лице – Я. К.– близък приятел на отв. А.. П. А..

При тези твърдения, ищецът моли за постановяване на решение с което цитираните сделки да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него, до размера на 1/2 ид.ч.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отв. АС.

П. АС., с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Сочи се като безспорно обстоятелството, че ищецът има качеството кредитор съобразно ИЛ, издаден по ч.т.д. № 99/2018 г. по описа на ОС-С. въз основа на който е образувано изп.д. № 286/2019 г. по описа на ЧСИ С. Д.. Независимо от това, ответникът намира иска за неоснователен, по съображения, че както към момента на сключване на атакуваната сделка – 26.09.2017 г., така и към 2 настоящия момент притежава друго имущество, многократно надхвърлящо размера на задължението му към ищеца за което излага подробни съображения. Предвид това, отв. А. счита, че процесните разпоредителни сделки не могат да се квалифицират като увреждащо действие по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски за производството.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответника М. Д. М., с който оспорва изцяло исковата молба. Излагат се съображения, че не е налице знание от негова страна за увреждащия характер на сделката, като сочи доказателства за реално заплащане на продажната цена в размер на сумата от 60000 лв. изцяло по банков път. Сочи още, че не се сочат никакви доказателства за приятелство или познанство между другия ответник – А.А. и лицето Я. К., което счита и за неотносимо към предмета на делото обстоятелство. Ответникът посочва, че от справка в ТР, се установява, че управител на „О.“ ЕООД е неговият едноличен собственик на капитала – Я.

С. К., поради което оспорва твърдението на ищеца да е свързано лице с К.. По тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Претендира разноски за производството.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност спрямо ищеца „Ч. Ч.“ ЕООД, по отношение на 1/2 ид.ч. на договор за покупко-продажба, обективиран в НА за продажба на недвижим имот с № ., том ., рег. № ., дело № . г., по пописа на нотариус М. К., с № . на НК, с район на действие РС-С., сключен между АС. П. АС. и С. З.

А.а, от една страна, в качеството им на продавачи и М. Д.. М., от друга страна, в качеството му на купувач, с който е прехвърлено правото на собственост върху следните имоти:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. С. одобрени със Заповед №РД 300-5-66/11.10.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК - град С., с административен адрес на имота: гр. С. ул. „Т.” № . ет. ., находящ се в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор ***. с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, площ по документ 59,97 кв.м., ниво – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия стаж - ***. под обекта: ***. и

***. над обекта: ***;

2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-300-5-66/11.10.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК - град С., с административен адрес на имота: гр. С., ул. „Т.“ № ., ет. ., находящ се в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, площ по документ 70,52 кв.м., ниво -1, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия стаж - ***. под обекта: ***., над обекта:

***;

3

За основателността на предявения иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава качеството на кредитор спрямо първия ответник; 2. ответникът да е извършил т.нар. увреждащо действие, като се е разпоредил с процесните недвижими имоти и 3. длъжникът и лицето с което е договарял да са знаели за увреждането.

С изготвения по делото проект за доклад, обективиран в Определение № 36/12.02.2021 г., обявен за окончателен, без възражения от страните, съдът на основание чл. 146, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти:

1. Ищецът има качество на кредитор спрямо отв. А. П. А., съобразно арбитражно решение от 09.07.2018г. по арб. дело № 6/ 2017г. на А. с. С. при БСК, за което е издаден ИЛ по ч.т.д. № 99/2018 г. по описа на ОС-Смолян, въз основа на който е образувано изп.д. № 286/2019 г. на ЧСИ С. Д.; 2. По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА за продажба на недвижим имот с № 78, том 2, рег. № 2895, дело № 178/2017 г., по пописа на нотариус М. К., с № 166 на НК, с район на действие РС-С., сключен между АС. П. АС. и С.З.А.а, от една страна, в качеството им на продавачи и М. ДЖ. М., от друга страна, в качеството му на купувач, е прехвърлено правото на собственост върху описаните в исковата молба имоти.

За да притежава качеството кредитор, за ищеца е достатъчно да твърди факти, които обосновават наличие на възникнало и неудовлетворено вземане спрямо ответника, без да е необходимо доказване на основателността на вземането (Решение № 354 от 23.04.2009 г., по гр. д. № 64/2008 г., III г. о. на ВКС; Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г., III г. о. на ВКС, и др.). В настоящия случай качеството на ищеца, като кредитор на ответника се установява категорично, съобразно наличието на посочените погоре безспорни обстоятелства, поради което е налице първият елемент от фактическия състав на предявения иск.

На следващо място ищецът следва да докаже наличието на конкретно действие, за което твърди, че е увреждащо и чиято относителна недействителност иска да бъде обявена. С процесния договор за покупкопродажба безспорно се установява, разпореждане с длъжниково имущество е полза на втория ответник. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Атакуваната прехвърлителна сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора, без значение дали последният разполага с друго имущество от което кредиторът би могъл да се удовлетвори (Решение № 149 от 12.11.2013 г., по т. д. № 422/2012 г., I т. о. на ВКС, Решение № 45 от 01.06.2011 г., по гр.д. № 450/2010 г., III гр. о. на ВКС и др.). Следователно установява се и вторият елемент, необходимо за основателността на предявения иск.

Относно знанието за увреждане.

Несъмнено към момента на извършване на разпоредителните действия на 26.09.2017 г., с НА за продажба на недвижим имот с № 78, том 2, рег. № 2895, дело № 178/2017 г., по пописа на нотариус М.К., ответникът АС. П.

АС., е знаел за увреждането, доколкото производството по арб. дело № 6/2017г. на А. с. С. при БСК, срещу него в качеството му на ЕТ "А.А." е 4 започнало на 06.06.2017 г., като дългът му е възникнал в предходен момент с едностранното прекратяване на договора за дистрибуция от страна на „Ч.

Ч." ЕООД с нотариална покана от 01.10.2016 г. Законът изисква знание, а не намерение, умисъл за увреда на кредитора. Съгласно константната практика на ВКС, щом длъжникът знае за съществуването на своето задължение и въпреки това се разпореди със свое имущество, неговото знание за увреждане интересите на кредиторите винаги се презюмира (в този смисъл Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., ГК и др.) Материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД "знание за увреждането" у ответника-приобретател по атакувания с иска по чл. 135 от ЗЗД възмезден вещно-прехвърлителен договор ("лицето, с което длъжникът е договарял"), има субективен характер и е в тежест на доказване за ищеца. Именно предвид субективния характер, ищецът, който следва да проведе пълно главно доказване на тази материалноправна предпоставка, много рядко разполага с преки доказателства за обстоятелството, дали ответникът-приобретател по възмездния вещно-прехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищеца. В тази връзка, пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.