Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 21192 от 09.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 69993/2021
Вид
Разпореждане № 21192
Подписан
09.03.2022
В сила
09.03.2022
Състав
КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 21192 гр. София, 09.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: К.С като разгледа докладваното от К.С Частно гражданско дело №

20211110169993 по описа за 2021 година

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ …/ …

09.03.2022г., гр.София

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на девети март две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №69993 по описа за 2021г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на „****” ЕАД, ЕИК:130460283, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от *********- членове на Съвета на директорите, чрез адв.Н.Ш. от САК, срещу Д. Р. СЛ., за суми за дължими незаплатени лизингови вноски и договорни неустойки, начисленa поради едностранно предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга и за лизинг на мобилно устройство. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията по сключени договори със заявителя правоотношенията са предсрочно прекратени едностранно от заявителя и е начислена неустойка за това по чл.4.2.б от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер. Претендират се съдебни разноски.

Искането, обективирано в подаденото заявление, се явява неоснователно, поради следните съображения:

1

В разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, като основание за неиздаване на заповед за изпълнение е предвидено противоречието на искането с добрите нрави. С Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСТК на ВКС, т.3, е прието, че неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката е конкретна, като съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави.

Върховната съдебна инстанция е извела и критериите, от които се изхожда при извършване на тази преценка.

Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, в случаите когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това заповедният съд не издава заповед за изпълнение.

Според легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която задължава последния при неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е неравноправна клауза. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора.

В процесния случай следва да се приеме, че претендираните от заявителя суми за договорни неустойки не отговарят както на изискванията на добрите нрави по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, така и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с потребители. Така уговорените условия по правоотношението по доставка на електронни съобщителни услуги и на лизинг на мобилно устройство водят до неравностойност на насрещните задължения по договора. Следва да се посочи, че спазването на уговорения срок на действие на договора не може да бъде обвързано всякога със задължението за заплащане на неустойка при неизпълнение. Засилената закрила на потребителя не позволява същият да бъде обвързван с договора под угрозата от дължимост на неустойка при предсрочното му прекратяване, вкл. поради забава в плащанията.

С оглед на горното следва да се приеме, че са налице неравноправни неустоечни клаузи, поети от потрбителя на услугата, поради което не следва да бъде издадена заповед за изпълнение за тях.

Така мотивиран, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. №102726/07.12.2021г. , за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на „****” ЕАД, ЕИК:130460283, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от *********- членове на Съвета на директорите, срещу Д. Р. СЛ., ЕГН: **********, за следните суми: сума от общо 200,92 лв., 2 представляваща договорна неустойкa, начисленa поради едностранно предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за лизинг, по мобилен номер: *** и сума от 12,47 лв., представляваща договорна неустойкa, начисленa поради едностранно предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за далекосъобщителна услуга, като неоснователни.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис от разпореждането на заявителя.

Районен съдия:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3