Решение № 553 от 17.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. София, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20211100508894 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20092765 от 12.04.2021 г. по гр.д. № 40660/2019 г. по описа на СРС, 143 с-в са отхвърлени, като неоснователни обективно и субективно съединените установителни и осъдителни искови претенции предявени от В. П. Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. “**** и В. ЦВ. Н., ЕГН **********, адрес: гр.

София, ул. “**** против „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “****, с които е отправено искане:

- да бъде признато за установено, че В. П. Н., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД неиздължените суми по изпълнителен лист от 01.08.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 3970/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118440403071 по описа на ЧСИ С.Я., обективирани в запорно съобщение до УМБАЛ „Софиямед“ ООД изх. № 009507/ 21.02.2019 година, както следва: - 1603,55 лева - главница, 928,96 лв. - законната лихва към 10.11.2020 година, поради погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност;

- да бъде признато за установено, че В. ЦВ. Н., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД неиздължените суми по изпълнителен лист от 01.08.2011 година, издаден по ч.гр.д. № 3970/ 2011 г. по описа на Софийски районен съд, 87 състав, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 201 18440403071 по описа на ЧСИ С.Я., в 1 размер на 1603,55 лева - главница и 1581,21 лева - законна лихва към 10.11.2020 година, поради погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност;

- да бъде осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на В. П. Н., ЕГН ********** сумата от 623,04 лв., от които 506,05 лв. получени от ответника „Т.С.“ ЕАД, представляваща недължимо платена/ събрана сума по изпълнително дело № 201 1 8440403071 по описа на ЧСИ С.Я. и 116,99 лв. - такси в полза на ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ, представляващи претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху цялата сума от датата на подаване на исковата молба - 15.7.2019 г. до окончателното й изплащане;

- да бъде осъдена „Т.С.“ ЕАД да заплати на В. ЦВ. Н., ЕГН ********** сумата от 168 лв., получени от ответника „Т.С." ЕАД, представляващи, недължимо платена, събрана сума по изпълнително дело № 20118440403071 по описа на ЧСИ С.Я., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците В. П.

Н. и В. ЦВ. Н. с изложени подробни доводи за неправилност. Заявяват, че при правилно установена от първата инстанция фактическа обстановка за настъпило прекратяване на образуваното изпълнително производство по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК на 16.09.2014 г. неправилно СРС е приел, че вземанията срещу ищците не са погасени по давност и е приел като валидно извършени действията на ЧСИ след посочената дата. Изложили са правни доводи за приложение на дадените разяснения с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Именно последиците от настъпилата перемпция с оглед това са, че предприетите от ЧСИ изпълнителни действия, в т.ч. и молбата на взискателя за налагане на запор върху банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжниците от 20.01.2017 г. не е валидна, лишена е от правно основание доколкото е извършена след прекратяване на изпълнителното дело и следователно не е довела до прекъсване на погасителната давност за вземането. При установяване, че последното валидно извършено изпълнително действие е налагането на запор на пенсията на И. Ненова, който е прекратен със смъртта й на 16.09.2012 г. Така от тази дата до датата на следващото извършено валидно изпълнително действие – 20.01.2017 г. е изтекъл период от време, който е по-дълъг от три години. Посочения период на погасителна давност е съобразен с характера на вземането по издадения изпълнителен лист – за доставка на топлоенергия – периодично плащане, което се погасява с тригодишен давностен период, а не с общата петгодишна давност. При така изложеното давността за вземанията е изтекла през м.09.2015 г., поради което исковете следва да бъдат уважени като основателни и доказани. Неправилно СРС не е съобразил тези доводи и е отхвърлил исковете като неоснователни. Освен това изводите на съда, че към 2

08.07.2016 г. - датата на конституиране на ищците като страни по изпълнителното дело, давността за вземанията към ищците не е изтекла е неправилен, напълно погрешен и в противоречие с дадените разяснения с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В тази връзка бил неправилен и извода на съда, че с подписването от ищцата на 18.10.2016 г. на протокол съставен от ЧСИ за извършените плащания е била прекъсната давността за тях. Това е така именно с оглед дадените разяснения, че тези действия са били извършени при перемирано изпълнително производство, т.е. след прекратяването му и не следва да бъдат взети предвид тъй като нямат валидно правно значение на прекъсващи давността. Тези плащания не са доброволно извършени, поради което сумите не са дължими от В.Н. и сумите подлежат на връщане като събрани на отпаднало основание. Тези действия нямат характер и на признание на дълга.

По отношение вземането към ищеца В.Н. вземането е погасено по давност с изтичане на три години от последното извършено валидно изпълнително действие, т.е. от 16.09.2015 г., което несъмнено е далеч преди подаване на молбата от взискателя на 20.01.2017 г. за налагане на запори.

Отправят искане за отмяна на решението като неправилно и уважаване на исковете. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от ответника „Т.С." ЕАД.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от СРС и по идентичен начин се установява и пред настоящата инстанция.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, депозирано от „Т.С.“ ЕАД е било образувано ч.гр.дело № 3970/2011 година по описа на Софийски районен съд. Съдът е уважил заявлението и 3 е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ТПК на 31.3.2011 година, с която е разпоредил И.М. Н. и Ц.В. Н. да заплатят разделно на „Т.С.“ ЕАД сумата от 3207,09 лева, представляваща главница за потребена топлоенергия, ведно със законната мораторна лихва в размер на 645,27 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2011 г. до изплащането на вземането, както и 177,05 лева - разноски по делото, от които 77,05 лева - заплатена държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на посочените в нея длъжници – на 28.06.2011 г., като срещу нея не е било депозирано възражение и е влязла в сила на 13.07.2011 г. Въз основа на влязлата в сила заповед, за посочените в нея суми срещу длъжниците е бил издаден изпълнителен лист на 01.08.2011 година.

На 17.09.2011 година кредиторът е депозирал молба пред ЧСИ С.Я., въз основа на която е било образувано изпълнително дело № 20118440403071 по описа на ЧСИ С.Я.. С молбата е поискано от съдебния изпълнител и му е възложено да проучи имущественото състояние на длъжниците, като е посочено съдебния изпълнител сам да определи начина на изпълнение по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

На 15.05.2012 година са изпратени до длъжниците запорни съобщения, както и покани за доброволно изпълнение, които са връчени на 21.05.2012 година.

Съдебният изпълнител е наложил запор на банкови сметки за длъжника И. Н. в „Банка ДСК“ АД и е наложил запор на банкови сметки за длъжника Ц. Н. - в „Банка ДСК“ АД - на 15.05.2012 година. Банката е отговорила, че налага запора на 18.05.2012 година.

По отношение на длъжника И. Н., съдебния изпълнител е наложил и запор върху пенсия - така със запорно съобщение до НОИ на 19.05.2012 година.

Установява се, че от наложените запори по сметка на съдебния изпълнител са постъпвали суми, за които са били сторени отбелязвания на гърба на изпълнителния лист.

В хода на изпълнителното производство длъжникът И. Н. е починала — на 16.09.2012 година. С Разпореждане от 31.01.2013 година, съдебният изпълнител е конституирал на мястото на починалата И. Н., нейния наследник - син, другия длъжник - Ц. Н., до който е изпратено съобщение за конституирането му - на 19.02.2013 година.

По отношение на длъжника Ц. Н., съдебният изпълнител е извършвал справки за регистрирани трудово договори, недвижимо имущество, по молба на взискателя ответникът в настоящето производство. След смъртта на длъжника И. Н., до този длъжник е изпратено и връчено съобщение - на 19.02.2013 година, с което е уведомен, че е конституиран като длъжник на мястото на починалата И. Н. и относно общия размер на дълга.

4

На 15.08.2013 година от взискателя е постъпила молба пред съдебния изпълнител с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ц. Н., както искане за налагане на запор върху банкови сметки.

С Разпореждане от 24.11.2015 година, съдебния изпълнител е изискал справки за наличие на трудово правоотношение по отношение на длъжника и е насрочил опис на движими вещи.

На 15.05.2012 година е изискана справка относно предоставяне на препис от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по отношение на Ц. Н. от Агенцията по вписванията.

На 24.11.2015 година до Ц. Н. е изпратена призовка за принудително изпълнение, в който е посочено, че се насрочва опис на движими вещи за 19.01.2016 година. Тази призовка е върната с отбелязване, че лицето е починало.

От извършената справка по изпълнителното дело е установено, че длъжника Ц.

Н. е починал на 02.05.2014 година, като е оставил за свои наследници - съпругата си ищцата В.Н. и сина си - ищецът В.Н..

С разпореждане от 08.07.2016 година същите са конституирани като длъжници, на мястото на починалия Ц. Н.. До смъртта му от този длъжник не са събирани суми, чрез наложения запор на 18.05.2021 година в „Банка ДСК“ ЕАД. Всички плащания са били извършвани от длъжника И. Н., чрез наложения запор върху пенсията й.

След конституирането на ищците като длъжници в изпълнителното производство - по отношение на тях, съдебния изпълнител е започнал проучване на имущество, трудови правоотношения, изисквал е справки от Агенцията по вписванията.

На 18.10.2016 година в кантората на съдебния изпълнител се е явила ищцата В.Н., която се е запознала с материалите по изпълнителното дело, получила е поканата за доброволно изпълнение, и е заявила, че ще извършва погасявания на дълга в размер на по 100,00 лева между 15-то и 30-то число на месеца.

Установява се, че В.Н. е извършвала плащания по изпълнителното производство в размер на 623,04 лева в периода 27.10.2016 година до 25.04.2019 година.

На 20.01.2017 година взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на длъжниците и такъв върху трудовите им възнаграждения.

С Разпореждане от 19.01.2019 година съдебния изпълнител е наложил запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците - за В.Н. в УМБАЛ“Софиямед“, а за длъжника В.Н. - в „ДМ България“ ЕООД, както и върху банковите им сметки, съгласно справка от БНБ.