Решение № 883 от 01.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. Б., 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120201473 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. И. Х., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 586 от 18.03.2024 г., издадено от директор на РДГ – Б., с което на жалбоподателя на основание чл. 84 ал. 1 от ЗЛОД за нарушение на чл. 84 ал. 1 предложение 3, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД му е наложена глоба в размер от 150 лв., на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години, а на основание чл. 95, ал.1 от ЗЛОД е отнета вещта, предмет на нарушението- ловно оръжие „Стожер“, 12 калибър, № 716614.

Жалбоподателят оспорва НП като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение по ЗЛОД.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не е явява. Представлява се от адв. Д.. Поддържа жалбата и представя писмени бележки по делото, в които доразвива изложените в жалбата възражения срещу обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от адв. Ч. и юрисконсулт С.а. Процесуалните представители оспорват жалбата и представят писмени бележки, в които развиват доводи за нейната неоснователност. Претендират присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

1

Жалбоподателят притежавал валиден ловен билет и бил вписан в групово разрешение за лов на 11.11.2023 г. на територията на л. „З.“, което граничи с ДЛС – Р., издадено на ловна дружинка с ръководител свидетелят Н. И..

Във връзка с подавани сигнали за извършени нарушения по ЗЛОД до компетентните контролни органи, свидетелят Ю. Ш. на длъжност гл. специалист в ЮИДП-С. заедно със свои колеги, в това число и свидетелят И. Т. посетили в началото на месец ноември 2023 г. района на ДЛС – Р., за да извършат обход за запознаване с терена и обстановката.

Свидетелите разполагали с карти на районна от ДЛС – Р. и от ЮИДП-С.. Впоследствие на 11.11.2023 г. свидетелите Ш., Т. и техният колега – Г. И. дошли в гр. Б., за да извършат проверка в ДЛС – Р. с цел предотвратяване на незаконен лов. Тримата служители на ЮИДПС. се придвижили от гр. С. със служебен автомобил, който паркирали на една бензиностанция извън гр. Б.. Там се срещнали със служители от ДЛС – Р., които ги взели с техни автомобили и ги отвели до ДЛС – Р.. Свидетелите Ш., Т. и колегата им И. слезли от автомобилите на черен горски път, който разделял двата отдела в ДЛС – Р. – отдел 183 и отдел 184. Свидетелите Ш. и Т. навлезли на около 200-300 метра навътре от горски път на територията на ДЛС – Р.. Свидетелите забелязали, че в близост до тяхното местоположение имало разпръсната царевица. Тъй като това било характерно действие за примамване на дивеч, свидетелите се прикрили в гората в очакване на нарушители. Г. И. останал в началото на отдела в близост до горския път, за да наблюдава и в случай че се появи някой да подаде сигнал на свидетелите Ш. и Т.. Тримата служители на ЮИДП-С. пренощували на открито на територията на ДЛС – Р.. Рано сутринта свидетелите Ш. и Т. чули лаене на кучета и разбрали, че се извършва лов. Свидетелят Ш. се придвижил към мястото откъдето се чувал шумът и забелязал, че в землището на село И. се движат ловци с кучета. Свидетелят Ш. се върнал при свидетеля Т. в горската територия на ДЛС – Р.. След около един-два часа Г.

И. се обадил по телефона на свидетеля Ш. и му съобщил, че ловци с джипове навлизат по горския път. Последвало и второ обаждане като този път И. предупредил свидетеля Ш., че ловците са слезли от джиповете и са тръгнали пеша да навлизат в гората по черния горски път, където били позиционирани Ш. и Т., като носели оръжие в ръка. Междувременно свидетелят Ш. забелязал приближаващите ловци. Всички вървели един след друг на разстояние метър, два един от друг. Ловците носели сглобено оръжие в ръка, което било извадено от калъфите. Свидетелят Ш. забелязал, че в близост преминала кошута. В този момент част от ловците надигнали оръжия и навлезли в близост до мястото, където били свидетелите Т. и Ш.. Свидетелят Т. възприемайки заплахата от насочени срещу тях оръжия се извикал, за да сигнализира, че има хора в непосредствена близост до мястото на лова. В този момент ловците преустановили лова и започнали да се връщат към автомобилите.

Свидетелите Ш. и Ц. ги последвали и стигайки до джиповете на горския път се легитимирали и поискали от ловците да представят разрешително за лов на територията на ДЛС – Р.. Свидетелят Н. И., който бил ръководител на лова представил Разрешително за групов лов № 020373 от 30.10.2023 г. за ловно стопански район И., л. „З.“. Ловците не разполагали и не представили разрешително за ловуване на територията на ДЛС – Р.. На ловците било разпоредено да оставят оръжията на капаците на автомобилите. Ловците 2 прибрали оръжията в предпазните калъфи. Свидетелят Т. се обадил на спешен телефон 112 и на място пристигнал и екип на МВР. На място били изпратени и свидетелите О. П. и С. С. и двамата служители на РДГ – Б.. Свидетелят Ш. извършил проверка на ловните билети на ловците. От своя страна полицейските служители проверили самоличността на ловците, както и индивидуализиращите белези на техните оръжия като маркa, модел и сериен номер.

Данните били предоставени на свидетеля Ш., който съставил констативен протокол серия ЮИДП -22 №001148/11.11.2023 г., в който описал констатираните обстоятелства при извършване на проверката, включително, че жалбоподателят ловува, като се движи извън населено място с извадено сглобено ловно оръжие от калъф извън указаните места в представеното разрешително за групов лов.

При така установеното на 14.11.2023 г. в сградата на РДГ – Б. свидетелят С. С. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 84 ал. 1 предложение 3, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Впоследствие на 18.03.2024 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

На първо място за установяване на изложената по-горе фактическа обстановка допринасят свидетелките показания на свидетелите Ю. Ш., И. Т., О. П. и С. С.. Свидетелите Ш. и Т. са свидетели очевидци, които са присъствали при установяване на нарушението.

Двамата свидетели категорично заявяват, че ловците са навлезли около 200-300 метра на територията на ДЛС – Р.. Показанията и на двамата свидетели (Ш. и Т.) са информационен носител на съставомерни факти, а именно и двамата свидетели безпротиворечиво посочват, че всичките ловци от дружинката, в това число и жалбоподателят са държали сглобено оръжие в ръка, което не е било поставено в предпазните калъфи. Освен, че са държали оръжие от показанията на Ш. и Т. се установява, че когато са видели ловците близо до тях, същите са преследвали дивеч и са били в готовност да го отстрелят. Именно заплахата от възпроизвеждане на изстрели, при наличие на насочени пушки в посока местоположението на Ш. и Т., е мотивирало свидетелят Т. да извика, за да уведоми за присъствието на хора в непосредствена близост до мястото, където се е намирало преследваното от ловците диво животно. В действителност от разпита на свидетеля Ш. се установява, че в момента на проверката на 11.11.2023 г. служителите на ЮИДП-С. не са разполагали с карти на района.

Независимо от това Ш. споделя, че няколко дни преди това е извършил проверка на същото място, като тогава е разполагал с карти и ясно е разграничил територията на ДЛС – Р. от л.то, в което е било разрешено на дружинката да ловува. Свидетелят Ш. безусловно и недвусмислено заявява, че ловците са се намирали на територията на ДЛС – Р., като свидетелят подробно разяснява наличието на маркировка т.нар. „око“, която разделя отделите, в случая отдел 183 и отдел 184, за които свидетелят заявява, че се намират на територията на ДЛС – Р.. Показанията на свидетеля Ш. се потвърждават за тези факти и от показанията на свидетелите Т., П. и С., които също споделят, че са възприели поставената маркировка на дърво, назована от тях също като „окото“, за която и тримата свидетели 3 посочват, че обозначава границата между отделите. От налична по делото карта на ловностопанските райони териториално поделение „ДЛС Р.“ се установява, че отделите 183 и 184 попадат в границите на ДЛС – Р.. Не е спорно по делото, че л.то „З.“, за което са имали разрешение да ловуват ловците граничи с „ДЛС Р.“ . В такава насока са показанията на всички разпитани по делото свидетели, които в допълнение на зададени въпроси поясняват, че няма видима поставена граница (например ограда или друго съоръжение), като свидетелят Ш. посочва, че границата между землището на село И. и ДЛС Р. е дере.

С оглед събраните по делото доказателства съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетелите Ш., Т., П. и С.. Показанията на двамата свидетели –очевидци (Ш. и Т.), присъствали при установяване на нарушението, а именно навлизането на ловците, включително и жалбоподателят въоръжени на територията на ДЛС – Р. са обективни, безпротиворечиви, последователни и препокриващи се. И двамата свидетели (Ш. и Т.) в логичен и подробен разказ описват реализиралите се факти, които съдът прие за безспорно установени по делото. Както Ш., така и Т. без колебание посочват, че всички ловци, включително и жалбоподателят са били на територията на ДЛС – Р., със сглобено оръжие, извадено от обезопасителните калъфи и са преследвали диво животно за лов. По делото не е спорно между страните, че дружинката не е разполагала с разрешително за лов в ДЛС – Р..

Ловците са разполагали с разрешително за групов лов за л. „З.“, което са представили на контролните органи и което като писмено доказателство е налично в преписката.

За да обори обвинителната теза жалбоподателят чрез процесуалния си представител ангажира устни доказателствени средства – показанията на свидетеля Н. И. И. – ръководител на дружинката и на лова. В показанията си свидетелят излага изцяло противоречиви показания на тези на свидетелите Ш. и Т.. По данни от свидетеля И. в момента, в който горските служители (Ш. и Т.) са се появили, за да извършат проверка, ловците са се подготвяли за лов, като са се намирали на пътя до автомобилите и с оръжие прибрано в калъфи. Свидетелят И. посочва, че в този момент ловците не са ловували. Както се установи изцяло в противоположна насока са показанията на свидетелите Ш. и Т.. Двамата служители на ЮИДП-С. описват различни от И. факти. И двамата свидетели информират, че ловците са били въоръжени с извадени от калъфите ловни пушки и са навлезли до около 300 метра в горския фонд на ДЛС – Р., преследвайки диво животно. От показанията на Ш. и Т. се установява, че ловците са били забелязани навътре в отдел 183, на отдалечено разстояние от мястото на паркираните автомобили. Следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на свидетеля И. относно споделените и изложени по-горе факти. Показанията на свидетеля И. остават изолирани от събрания по делото доказателствен материал.

Изложеното от И., а именно, че не са извършвали лов на територията на ДЛС – Р. изцяло се опровергава от показанията на свидетелите Ш. и Т.. Отделно от това при оценката на достоверността на показанията на И. съдът отчете, че с оглед данните по делото, а именно, че свидетелят е част от ловната дружинка, същият е заинтересован от изхода на делото и показанията му не следва да се ценят като обективни и непредубедени.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така 4 установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: