Решение № 142 от 20.07.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Ихтиман, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Административно наказателно дело № 20231840200141 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Й. Д. против Наказателно постановление № 42-0005066/18.01.2023 г. на директора на регионална дирекция „Автомобилна администрация“- София, с което на жалбоподателя за нарушение:

1. на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв.

2. на чл. 101, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.

В жалбата са изложени съображенията, поради които се иска отмяна на наказателното постановление.

Съдът като съобрази доводите на страните намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

Изцяло се споделя възприетата от административнонаказващия орган фактическа обстановка.

Въззивникът работи на длъжност шофьор на самосвал в „*“ ЕООД На 16.12.2022 г. срещу жалбоподателя Д. Д. е съставен Акт № 333464 за установяване на административно нарушение по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 1 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от свид. Г. Д. – в качеството на инспектор при РДАА – София за това, че на 16.12.2022 г. около 13.00 часа в гр. Ихтиман по околовръстния път на града около 500 метра след бензиностанция „Лукойл“ в посока на движение гр. Костенец, като водач на товарен автомобил –влекач марка „Скания“, с рег. № * и полуремарке с рег.

№ *, собственост на превозвача, извършва обществен превоз на товари (в момента на проверката е без товар) с маршрут на движение от гр. Бобов дол до гр. Чирпан без пътен лист за работната смяна, представяйки стар пътен лист № 194866 от 12.12.2022 г. и без контролен талон към свидетелството за управление на МПС.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 42-0005066/18.01.2023 г. на директора на регионална дирекция „Автомобилна администрация“- София, с което при същата фактическа обстановка, е прието, че жалбоподателят Д. е допуснал нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, поради което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв. и нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява непротиворечиво от показанията на разпитаните свидетели Г. Д., * Н., пътен лист и трудов договор.

Изброените доказателствени източници са логични, взаимнодопълващи се и не разкриват никакви противоречия.

От показанията на свидетелите Г. Д. и * Н. се установяват обстоятелствата около процесната проверка и констатираните нарушения. Те намират пълна подкрепа в писменото доказателство – пътен лист. Всички сочат на единствен възможен извод, че въззивникът е извършвал превоз на товари без пътен лист и талон към свидетелството за управление на МПС. От трудовият договор се установява длъжностното качество на наказания.

Твърденията в жалбата за наличие на техническа неизправност на товарния автомобил, която наложила да бъде прибран по-късно в гаража на собственика и невъзможността за издаване на актуален пътен лист, не са надлежно доказани в производството. Същото се отнася и за твърденията за направени отбелязвания върху гърба на пътния лист, тъй като никой от свидетелите очевидци няма спомен за подобно обстоятелство. В жалбата също липсват твърдения, които да дадат насока каква би била относимостта на такива потенциални отбелязвания към предмета на спора.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от 2 твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, предоставена по силата на чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 –месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, процесните актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Материалният закон е приложен правилно.

Съставът на административнонаказателната отговорност по чл. 93, ал. 1 от Закона за автомобилните превози санкционира водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му – в случая чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

Редакцията на нормата на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, въвежда задължение по време на работа водачът да представи при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и попълнен пътен лист по образец 3

(приложение № 11), с изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до товарен пункт, като част от международен превоз.

В конкретният случай от обективна страна жалбоподателят Д. Д. е изпълнявал служебните си задължения като шофьор и при управление на товарен автомобил –влекач марка „Скания“, с рег. № * и полуремарке с рег.

№ *, извършвайки обществен превоз на товари, като в момента на проверката е бил без товар, с маршрут на движение от гр. Бобов дол до гр. Чирпан, не е представил попълнен пътен лист за работната смяна. Представянето на стар пътен лист № 194866 от 12.12.2022 г. не представлява изпълнение на задължението.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Той е съзнавал, че работи без попълнен пътен лист и пряко е целял това.

При това положение следва извод, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г., поради което жалбоподателят законосъобразно е наказан.

Не се споделят доводите на защитата, че жалбоподателят не е извършвал превоз на товари, понеже камионът е бил без товар. Съгласно § 1., т. 3. от ДР на ЗАвПр „Превоз на товари“ е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза. В случая може да се направи извод, че е налице празен курс във връзка с превоза, доколкото се касае до МПС собственост на дружество с маршрут на движение от гр. Бобов дол до гр. Чирпан. Касае се до празен курс, направен във връзка с превоза, тъй като няма друга причина пътното превозно средство да излезе от гараж, да пътува от по този маршрут и да е съчленено с полуремарке.

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От обективна страна на 16.12.2022 г. около 13.00 часа в гр. Ихтиман по околовръстния път на града около 500 метра след бензиностанция „Лукойл“ в посока на движение гр. Костенец, като водач на товарен автомобил –влекач марка „Скания“, с рег. № * и полуремарке с рег. № *, не е носил контролния талон към свидетелството за управление на МПС.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост.

Жалбоподателят не съзнавал, че предприема управление на МПС без свидетелството за управление на МПС, но е бил длъжен по силата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да носи контролния талон към свидетелството и е могъл да го носи, ако е извършил проверка на документите си преди да предприеме пътуване.

По вида и размера на наказанието:

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 93, ал. 1, т.

4

1 ЗАвП с наказанието, предвидено в същата разпоредба, глоба съобразно абсолютно определения размер от 2000 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с наказанието, предвидено в същата разпоредба, глоба съобразно абсолютно определения размер от 10 лв.

Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 9 вр. ал, 2, т. 5 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№

420005066/18.01.2023 г. на директора на регионална дирекция „Автомобилна администрация“- София.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5