Определение № 31791 от 01.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31791 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110122952 по описа за 2026 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 22952/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „Армеец“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, като се твърди, че на 24.08.2022 г. в гр. София, кв. „Драгалевци“, на *** при авария на бетон – помпа и бетоновоз, с рег. № ......, били причинени вреди по лек автомобил „Ауди Q5”, рег. № ......... Поддържа, че мрежата, свръзката на маркуча, с който бетона се наливал под налягане се бил скъсал и камъните и бетона се били разпръсквали навсякъде, включително върху лекия автомобил, който бил паркиран в този момент в съседната улица на обособено парко място.. Навежда доводи, че към момента на инцидента за лек автомобил „Ауди Q5”, рег. № ........ имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0693935, с период на застрахователно покритие от 18.12.2021 г. до 17.12.2022 г. Излага съображения, че към момент на инцидента за бетоновоза е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – при ответника, с период на застрахователно покритие от 20.09.2021 г. до 20.09.2022 г. Твърди, че с оглед инцидента е образувана застраховака преписка (именувана „щета“) № 10022030118201, като на сервиза извършил ремонта била заплатена сумата от 2153,50 лева или 1106,18 евро, като били сторени и ликвидационни разходи в размер на 5,00 евро. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Навежда доводи, че ответника и до момента не е заплатил дължимото регресно вземане. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и да бъде допуснато изслушването 1 на заключението на САТЕ по задачи формулирани в исковата молба, както и по реда на чл.

192 ГПК да бъде задължено трето неучастващо лице да предостави информация, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на приозваване. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенцията се оспорва. Твърди, че инцидентът в случая не бил покрит застрахователен риск от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а от застраховка „Професионална отговорност“, като сочи, че за същият случай била предявена застрахователна претенция пред друг застраховател. Поддържа, че не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но същата не осигурявала застрахователно покритие досежно процесния инцидент. Инвокира доводи за характера на застраховката „Професионална отговорност“, като прави извод, че същата е подвид на застраховката „Гражданска отговорност“, но сочи, че в нормата на чл. 469 КЗ била дефинитивно определено застрахователното събитие, съответно и застрахователното покритие. Излага съображения, че в случая с оглед правилото на чл. 171 ЗУТ строителите носели професионална отговорност, която била обект на задължително застраховане, което обосновава. Твърди, че в случая с оглед механизма на настъпването на вредите се касаело именно за хипотеза във връзка с наличието на професионална отговорност. Поддържа, че в случая липсвал фактическият състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД, за да може да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като същата била функционално обвързана с наличието на непозволено увреждане. Навежда доводи, че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговоря по претенцията, което обосновава. Развива съображения, че претенцията е в завишен размер, като евентуалното обезщетение следвало да се определи по реда на Наредба № 24/2006 г., което аргументира. Прави доказателствени искания по реда на чл. 192 ГПК да бъдат задължени трети неучастващи лица да представят писмени доказателствени средства, както и информация, а в случай, че исканията не бъдат уважени да се издадат съдебни удостоврения. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и 2 застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца регресно обезщетение, както и обстоятелства, на които основава своите възражения изключващи застрахователното покритие и пасивната материална легитимация.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, предмет на делото.

Основателно е искането за допускане изслушване на САТЕ по въпросите, поставени от ищеца в исковата молба. Доказателственото искане е допустимо, необходимо и относимо, като с оглед разпределената доказателствена тежест същото ще допринесе за изясняване на предмета на правния спор и главния факт по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 192 ГПК е процесуално недопустимо, тъй като по този ред може да се изисква единствено документ находящ се у лице, което не е страна по спора. Изискването на информация не е документ, поради което и процесуалният способ е неприложим, а оттам и недопустим. Следователно искането трябва да бъде оставено без уважение.

Съдът намира, че по отношение доказателствените искания по реда на чл. 192 ГПК на ответника, следва да се произнесе единствено в частта по отношение изискването на писмени доказателствени средства от трети неучастващи лица – „Йес Инвест“ ООД, тъй като в тази част доказателственото искане е процесуално допустимо, относимо и необходимо.

По отношение на останалите доказателствени искания на страните, съдът намира, че следва да се произнесе в първото о. с. з., след като изслуша становището на страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 15.10.2026 г. от 10:00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА изслушването на заключението на САТЕ, което да отговори на задачите, поставени в исковата молба при депозит в размер на 250,00 евро, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийски районен съд.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Й., който да бъде уведомен да работи по поставените задачи, след представянето на доказателства за внесения депозит.

3

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента, възможност за провеждане на информационна с среща и за провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел.

***; Юлиана Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел. *** в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес: http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на спогодбата в максимално кратък срок.

ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4