Решение № 16035 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16035 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. М. при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №

20251110142570 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Р. Д. К., уточнена с молба от 10.12.2025г., с която е предявен против ******* осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 109,83 евро (с левова равностойност 214,81 лева) - след допуснато увеличение на първоначалния размер на частичния иск от 0,51 евро по реда на чл.

214 ГПК с протоколно определение от 04.06.2026 г., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № 4495482 от 26.05.2022 г., сключен между Е.С.М. и *********, което вземане е било прехвърлено в полза на ищцата с договор за цесия от 05.03.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.08.2025г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между Е.С.М. и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № 4495482 от 26.05.2022г., въз основа на който на ищеца е предоставена сума в общ размер от 2000 лева, със задължение да бъде върната на 17 вноски.

Поддържа, че в чл. 4 от договора е предвидено заемът да бъде обезпечен чрез поръчителство на две физически лица или чрез предоставяне на банкова гаранция, като поръчителите следвало да отговарят на определени условия. Сочи се, че заедно с подписване на договора за кредит ищецът е сключил и договор за гаранция № 4495482 с *******, който се е задължил да обезпечи задълженията на потребителя към кредитора, за което се дължало възнаграждение в размер на 1234,03 лева, платимо разсрочено заедно с вноските по кредита.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като липсва съществен елемент от съдържанието - годишният процент на разходите по кредита, защото в нарушение на императивните изисквания е бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за изчисляването му и не отговоря на действително прилагания от заемодателя. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция представлява част от общия разход по кредита за потребителя по смисъла на пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и същото е следвало да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. В процесния договор това не е било сторено, поради което договорът за кредит се явява недействителен и на това основание. Сочи, че с решение по гр.дело № 1/2024г. по описа на РС – Хасково договорът за 1 гаранция № 4495482 е бил признат за нищожен, като е уважен и осъдителен иск на потребителя Е.М. за връщане на платеното без основание възнаграждение за поръчителя.

Ищецът твърди, че по договора за потребителски кредит е заплатена над чистата стойност на кредита сумата в размер от 214,81 лева, която с оглед недействителността на сделката е получена от ответника без правно основание и подлежи на връщане. Паричното вземане в посочения размер се твърди, че е било прехвърлено по силата на договор за цесия от 05.03.2025г., сключен между цедента – кредитополучател Е.С.М. и цесионера Р. Д. К., с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си срещу ответника в размер на 214,81 лева – платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 4495482/26.05.2022г. Предявява осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови сумата от 109,83 евро (с левова равностойност 214,81 лева) - след допуснато увеличение, представляваща недължимо платена сума по процесния нищожен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция, до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва допустимостта на предявения срещу него иск с доводи, че процесуално легитимирано да предяви иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е лицето, което фактически е предоставило нещо на нищожно основание, респ. правото на това лице, не може да се прехвърли чрез договор за цесия. Твърди, че искът е неоснователен, като посочва, че договорът за цесия е нищожен, тъй като липсва прехвърляемо вземане, каквото би възникнало едва след обявяване на договора за кредит за недействителен. Оспорва твърденията на ищеца, че договор за потребителски кредит № 4495482 от 26.05.2022г. е недействителен, като сочи, че същият съдържа ГПР и общата сума, изчислени към момента на сключване на договора. Навежда и съображения, че годишният процент на разходите по договора включвал всички разходи по кредита към момента на сключване на договора в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и размерът на годишният процент на разходите по договора е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В размера на ГПР не следвало да се включва възнаграждението за поръчителство, тъй като същото не било общ разход по кредита. Договорът за поръчителство бил отделен договор и неговото сключване не било условие за отпускане на кредита, като освен това възнаграждението по договор за поръчителство не било безусловно дължимо към момента на сключване на договора за кредит, а дали гаранцията ще бъде активирана, било в зависимост от действията на заемателя. Счита, че недействителността на клаузата на чл. 4 от договора не влече недействителност на целия договор.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен препис на договор за паричен заем № 4495482 от 26.05.2022 г., от който се установява, че на посочената дата между Е.С.М. и ********* е бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на потребителя е предоставен заем в размер на 2000 лв., със срок на погасяване 34 седмици, с размер на месечната погасителна вноска – 132,41 лв., с уговорена годишна лихва - 35 %, ГПР – 41,72 % и общо задължение 2 250,97 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с **********; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да 2 нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Приет е също така и препис от договор за предоставяне на гаранция № 4495482 от 26.05.2022 г., от който се установява, че в деня на сключване на договора за кредит, между Е.С.М., в качеството му на потребител, и *********, в качеството му на гарант, е сключен договор, по силата на който ********* се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на ********, с наредител - потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно процесния договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 2000 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 1234,03 лева, което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем, с размер на всяка вноска – 72,59 лв. Посочено е, че потребителят заплаща сумите по начина, описан в договора за паричен заем, като заемодателят е овластен да приема вместо гаранта плащанията. Уговорено е, че гарантът се задължава при поискване от страна на кредитодателя да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за заем.

Приет е договор за цесия от 05.03.2025 г., сключен между Е.С.М. - цедент и Р. Д. К. цесионер, въз основа на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си срещу ********* в размер на 214,81 лева, представляващо платена без основание сума, произтичаща от договор за потребителски кредит № 4495482/26.05.2022 г. В т.5 от договора за цесия и съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. Представено е и потвърждение за извършената цесия на основание чл. 99 ЗЗД от Е.С.М..

По делото е изслушано и прието и заключение на допусната съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, по която вещото лице е посочило, че действителният размер на ГПР, при включване в него на възнаграждението за поръчителя, възлиза на 485,05 %. По процесния договор за кредит цедентът е заплатил в полза на ответника сума в размер от 1372,54 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че на 26.05.2022г. Е.С.М. е сключил с ответника процесния договор за потребителски кредит № 4495482; че кредитополучателят е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, както и наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът да е придобил претендираното вземане от Е.С.М.. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидността на договора и оспорените клаузи, установяващи размер на ГПР, съответно, че възнаграждението по договора за поръчителство не е разход, който да подлежи на включване в ГПР, като в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК.

Не се спори между страните, а и се установява от писмените доказателства, че между 3

********* и Е.С.М. е бил сключен договор за паричен заем № 4495482 от 26.05.2022 г. След като се запозна с неговото съдържание, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Цедентът Е.С.М. е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът ********* е търговско дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при сключването на договора ответникът е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а цедентът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че ответникът се е задължил да предостави на потребителя парична сума срещу задължението на последния да я върне.