Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 231 от 04.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1202/2024
Вид
Решение № 231
Подписан
04.07.2024
В сила
04.07.2024
Състав
Силвия Александрова Цанкова, Теофана Божидарова Спасова, Екатерина Стефанова Роглекова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно частно наказателно дело № 20245300601202 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл.XXI от НПК.

Образувано е по частна жалба против Протоколно определение № 1575, постановено в открито съдебно заседание на 14.03.2024г. по НЧХД № 4279/2023г. на Пловдивски районен съд, 6-ти н.с., с което на основание чл.190 ал.1 от НПК частният тъжител С. С. Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на Р. Н. Г., ЕГН ********** сумата от 1200 лева, представляваща направени от подсъдимия разноски за защита.

Недоволен от определението е останал тъжителят С. Х., който чрез повереника си адв. Сл. П. е обжалвал определението с искане да се отмени същото и да не се присъждат разноски в полза на подсъдимия.

Тези искания се поддържат и във въззивната инстанция, лично от жалбоподателя Х. и повереника му. Излага се твърдение, че са налице всички основания за неприсъждане на направените от подсъдимия разноски по делото, въпреки прекратяване на производството по същото.

Подсъдимият Р. Г. не се явява и не взема становище по жалбата.

Защитникът на същия – адв. Д. И. изразява становище за неоснователност на жалбата и счита определението на РС-Пловдив за правилно и законосъобразно.

1

Пловдивският окръжен съд, след като провери обосноваността и законосъобразността на постановеното определение във връзка с направените оплаквания, прие за установено следното :

Жалбата е подадена в срок от правоимащо лице и поради това се явява допустима.

Разгледана по същество обаче същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

С частна тъжба от 27.07.2023г. С. Х. е повдигнал обвинение спрямо Р. Г. за извършено на 04.07.2022г. престъпление по чл.216 ал.4 от НК.

С атакуваното понастоящем Протоколно определение съдът е прекратил производството по делото на основание чл.289, ал. 1 вр. чл. 24, ал.

5, т. 5 от НПК и на основание чл.190 ал.1 от НПК е осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимия сторените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Съображенията на първата инстанция, с които е прието, че са налице основания за присъждане на направените от подс. Г. разноски, се споделят от настоящият въвззивен състав.

С определението си районният съдия е приел, че поради неявяване без уважителна причина в открито съдебно заседание както на частния тъжител, така и на неговия повереник са налице основания за прекратяване на наказателното производство по делото.

Направен е и законосъобразният извод, че с оглед прекратяване на наказателното производство са налице основание и за приложение нормата на чл.190 ал.1 от НПК, като в полза на подсъдимия се присъдят сторените от него разноски.

Правилно е прието, че отсъстват пречки, на първо място, в това съдебно заседание да бъде приет представеният от защитника на подсъдимия договор за правна защита и съдействие, видно от който именно са налице направени разноски от Г. за защитата му по делото. Въз основа на последното и първоинстанционният съд е постановил атакуваното понастоящем Определение.

Във връзка с гореизложеното не могат да бъдат споделени възраженията, изложени в частната жалба и поддържани в съдебно заседание пред въззивния съд.

Преди всичко отсъства каквато и да било пречка за представяне и приемане в проведеното по делото последно съдебно заседание пред 2 районния съд на сключения между подсъдимия Г. и адв. Д. И. договор за правна защита и съдействие. В конкретния случай пълномощно, даващо представителна власт на адв. И. да представлява подсъдимия е представено с нарочна молба още на 16.08.2023г., а договорът за правно защита и съдействие с посочено като уговорено и изцяло заплатено адвокатско възнаграждение е представен в проведеното последно съдебно заседание на 14.03.2024г. От друга страна последният е сключен още през месец ноември 2023г. и следователно не може да се твърди, че е бил изготвен само, за да бъде използван като доказателство относно приложението на чл.190 ал.1 от НПК.

Всъщност процесуалният закон не поставя изискване в кой момент от наказателното производство е допустимо да се представи договор за процесуално съдействие и защита с уговорено в него възнаграждение между страните. В този смисъл и не е налице невъзможност за приемане на такъв документ, подписан от адв. Д.И. и подс. Г. в последното проведено по делото заседание.

По отношение възражението за прекомерност на присъдените разноски:

С оглед разпоредбата на чл. 190 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния тъжител. По този въпрос първоинстанционният съд може да се произнесе с отделно определение, в закрито заседание, след влизане в сила на оправдателната присъда или определението, с което се прекратява наказателното производство. В настоящия случай е постановено определение по НЧХД № 4279/2023г. на Пловдивски районен съд, 6-ти н.с., с което е прекратено наказателното производство по делото и едновременно с това е присъдено адвокатско възнаграждение в полза на подсъдимия в размер на 1200лева.

Относно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съществува разнопосочна съдебна практика. Една част от съдилищата споделят становището, което настоящата инстанция застъпва, а именно, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не намира приложение в наказателното производство. Като аргумент в тази насока следва да се посочи, че въпросът за разноските, сторени от страните в наказателния 3 процес, е уреден изрично в чл. 189 НПК и този текст на закона не предвижда възможност при прекомерност на платеното възнаграждение за адвокат същото да бъде намалено при направено възражение от насрещната страна.

Единствената препращаща норма на процесуалния закон в този смисъл е чл.

88, ал. 1 НПК, който обаче касае неуредените въпроси по отношение разглеждането на предявен граждански иск. С тези съображения настоящия въззивен съд приема, че възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение е недопустимо в наказателния процес.

Още повече, че в конкретния случай уговореното и заплатено възнаграждение на адв. И. изцяло съответства на нормите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от нормата на чл.13 ал.1 т.2 от същата минималният дължим размер на възнаграждението, предвид повдигнатото с частната тъжба обвинение по чл.216 ал.4 от НК, възлиза на 1000лева. Освен това съгласно чл.14 ал.2 от същата Наредба: „За защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“. А както не е спорно между страните по делото, пред районният съд са проведени общо седем съдебни заседания. Следователно заплатеното от подсъдимия на защитника му адвокатско възнаграждение изцяло отговаря на минималните размери за него, уредени в горецитираната Наредба.

Предвид гореизложеното, Пловдивския окръжен съд прецени обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което то следва да бъде изцяло потвърдено, а частната жалба срещу него да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 1575, постановено в открито съдебно заседание на 14.03.2024г. по НЧХД № 4279/2023г . на Пловдивски районен съд, 6-ти н.с., с което на основание чл.190 ал.1 от НПК частният тъжител С. С. Х., ЕГН ********** е осъден да заплати на Р. Н. Г., ЕГН ********** сумата от 1200 лева, представляваща направени от подсъдимия разноски за защита

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5