Решение № 5106 от 24.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5106 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Т.ова като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Въззивно гражданско дело № 20251100506403 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба № 5186514 от 11.11.2019 г. от Л. И. П. и Ц.

Я. П., ответници в първоинстанционното производство, чрез адв. Л., срещу решение № 253416 от 24.10.2019 г., постановено по гр. дело № 34346/2015 г. по описа на СРС, 75-ти състав, поправено с решение №20136115 от 05.02.2025 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният от Л. И. П. иск по чл.124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на В. К. С. и И. Д. С., че тя е собственик по давностно владение, осъществявано от 08.05.2002 г. до 18.06.2015 г., на 1/8 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. София, ж. к.

„********.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.

К. С. и И. Д. С. чрез адв. П.. В него се заявява, че жалбата е неоснователна като искането към СГС е тя да бъде оставена без уважение. Не са направени доказателствени искания.

Пред Софийски градски съд делото е насрочено за открито съдебно заседание, като с протоколно определение от 29.01.2026 г. съдът е указал на въззника, че с оглед липсата на вписване на исковата молба, касателно претенцията по чл. 124 ГПК, му предоставя срок, в който същата да бъде вписана, като в противен случай е предупреден, че исковата молба ще бъде върната. В откритото заседание е присъствал процесуалният представител на въззивниците.

1

При провеждане на следващото открито съдебно заседание на 23.04.2026г. съдът е констатирал липса на доказателства за вписване на исковата молба с оглед дадените указания, като по делото не са налични и данни за предприемане на действия в тази посока от страна на въззивниците.

При тези обстоятелства са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба. Съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК, когато при проверката по редовността на исковата молба се установят нередовности, съдът съобщава на ищеца да ги отстрани в едноседмичен срок, като при неизпълнение исковата молба се връща съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК. В случая, макар невписването само по себе си да не представлява нередовност на исковата молба в тесния смисъл на чл. 127 ГПК, законодателят и съдебната практика приемат, че неизпълнението на изрично даденото от съда указание за вписване на исковата молба по чл. 114 ЗС има за последица нейното връщане по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Този извод е изрично потвърден в Определение № 189 от 17.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4705/2024 г. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

В него Върховният касационен съд, позовавайки се на задължителните указания в ТР № 3/19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, изрично приема, че изискването за вписване на искова молба не е изискване за нейната редовност по смисъла на чл. 127 ГПК, но неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС е основание за връщането на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Ето защо, след като на страната е била предоставена реална и надлежна възможност да изпълни даденото указание, същата е била изрично предупредена за последиците от неизпълнението, а в определения срок не е извършила необходимото процесуално действие, следва да бъде реализирана посочената в указанията процесуална последица, а именно връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Съгласно трайната практика на ВКС, когато нередовност на исковата молба бъде констатирана за първи път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да предостави на страната възможност за отстраняването , а при неизпълнение да приложи последиците на чл. 129, ал.

3 ГПК. В този смисъл са задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС, приложими и при действието на ГПК от 2008 г., както и последващата практика на ВКС, според която въззивният съд следва да процедира по реда на чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК при констатиране във въззивното производство на порок, препятстващ редовното упражняване на правото на иск.

Следователно, при неизпълнение на даденото от въззивния съд указание в определения срок, при изрично предупреждение за последиците от това неизпълнение, исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а производството по предявения с нея иск – прекратено.

Тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл с решение по съществото на иск, по който впоследствие, поради неизпълнение на дадените 2 указания, исковата молба подлежи на връщане, постановеното по този иск първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено. Връщането на исковата молба препятства съществуването на валидно висящо исково производство, по което да е допустимо постановяване на решение по съществото на спора. Поради това решението на първоинстанционния съд в частта, с която се е произнесъл по предявения инцидентен установителен иск, следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по този иск – прекратено.

По разноските:

Доколкото настоящото производство е инициирано от въззивниците, чиято искова молба следва да бъде върната, то право на разноски има въззиваемана страна. Страната е представила списък по чл. 80 ГПК с искане за присъждане на 1500 евро – адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени.

Въззивното решение подлежи на касационно обжалване съгласно ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, запазило действието си и към настоящия момент. / ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 253416/24.10.2019 г., постановено по гр.д. № 34346/2015 г. в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от Л. И. П. иск с правно основание чл. 124 ГПК.

ВРЪЩА искова молба с вх.№ 1025799/19.02.2016 г. по предявения инцидентен установителен иск от Л. И. П..

ПРЕКРАТЯВА производството.

Решението в останалата част е влязло в законна сила като необжалвано.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС чрез СГС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3